Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

• 2 шепи свеж спанак
• една малка маруля
• 3-4 моркова
• 3-4 кислели краставички и сок
• 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
• шепа кълнове по желание
• шепа орехи
• ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

Най-вкусната тиквена супа

Обожавам, обожавам тикви! Вече повечето читатели на блога са запознати с тиквените истории!

Във ванилената кухня са били сготвени:

• Салата от сурова тиква-  линк
• Шахматни сладки от тиквено пюре-  линк 
• Пудинг с тиква, ориз и бадеми- линк….или с други думи Приказка за Тиквата
• Прекрасният и свеж Тиквен връх- ето тук 

И за мое съжаление не смогвам да опиша и другите хрумвания с тиква, които имам, но живот и здраве и този ден ще дойде!

Помня, когато сестра ми беше бебе, едно от първите неща, с които мама я захранваше беше варена на пара тиква. А аз не исках никаква друга баница освен от тиква, канела и орехи. Добре, че днес никак не съм злояда и постоянно опитвам нови и нови продукти, подправки и комбинации и точно поради това ми ненаситно за новости качество, мисля, че успях да сътворя най-вкусната тиквена супа, която мога да си представя ( а имам доста богато въображение!)

Магията е в подправките...и в голямата лъжица! И във вкусната тиква ☺ Нали знаете- когато избирате тиква, трябва като я почукате да бие на кухо, а дръжката да е изсъхнала. На това ме учила бабчето♥ А от нея всеки съвет е златен!

Продукти за вкусната супа:

• 600-700 г тиква
• 3-4 големи моркова
• 1 с.л. маринована целина
• 1 ч.л. наситнен пресен джинджифил
• 3-4 с.л. зехтин
• 1 с.л. къри
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 ч.ч. тиквено семе
• лют червен пипер
• ако имате- покълнал нахут или смлени лешници

Тиквата и морковите се сваряват на пара, след което се пасират с 1 ч.ч. топла вода. Гъстота, която трябва да получим се вижда добре на снимките. Нали ☺

Рецептата за целината е тук. Ако не желаете да си правите цял буркан, макар че е много, ама много удобно и лесно за ползване след това, достатъчно е да настържете корени от целина и да добавите сол (целина:сол= 1:1).

А джинджифила, който така заобичах, се обелва и пасира заедно с горната смес. Интересни факти за тази любима подправка има ето в тази рецепта ☺

Когато вече супата е готова, остава да й сложите подправките- къри, зехтин и целина. Поръсва се с тиквено семе и по желание с лют пипер. Не е нужно да пиша, че на моята скромна паничка слагам 2 обилни лъжици домашен мега лют пипер…въпрос на предпочитания.

И един съвет– за мое учудване, супата не издържа дълго време, дори да е в хладилник( не че вие ще издържите да не я изядете веднага)- максимум 2 дена.
А и е най-най-най-вкусна, когато е топла и ароматът на суров зехтин и къри са първите виновници за вашия добър апетит♥

Вегетариански крокети

Харесвам крокети- защото са с удобна форма за сандвич, за дюнер, за в чинийка, поляти с подходящ сос( като Зеленото грахово пюре, с което ги поднесох) и защото са много вкусни. Но не, не говоря за класическите крокети- овални или цинидрични оформени кюфтенца от месо, сирене или зеленчуци, покрити с галета и дълбоко изпържени. Ще ви разкажа за здравословния им вариант- запечени на грил тиган и поднесени с полусуров сос!

За тях говоря! Крокети от зеленчуци, които аз…едва успях да разбера колко са вкусни! Завих си едничко в парче китайско зеле заедно с кисела краставичка, сос и …ужасно много лют пипер. И познайте- не разбрах що за вкус имат, само много се подлютих. Когато исках да си взема ново…нямаше. Наш Тодор ги беше довършил. А те бяха поне 10!!! Е, в този случай се оказа, че аз се навечерях с листа китайско зеле и кисели краставички, но нищо :D Аз докато ги правех, все опитвах и опитвах…

Крокетите стават бързо и лесно, стига да не са прекалено дребни. Съвет от мен- не ги правете твърде дълги, защото може да се разтрошат при обръщане. Поне при мен първите опити станаха на половинки.

Продуктите:

• 3 големи картофа
• 2 големи моркова
• 150г царевица
• 150г грах
• червена чушка, печена и обелена
• шепа сушени домати, накиснати за половин час в топла вода
• 1/2 ч.ч. зехтин
• дафинов лист
• чубрица, щипка риган и дафинов лист
• червен пипер сладък, куркума и това е :)

Картофите, морковите и дафиновият лист се сваряват заедно. Извадете листчетата и намачкайте с преса за картофи или вилица. Прибавете при сместа и останалите продукти, като доматите отцедете добре и наситнене. Аз умишлено не добавям сол- има достатъчно в тях, както и в граха и царевицата.
Това е! Сега оставя да оформите топки, които да притиснете с ръце във формата на малки питки. Ако сместа се лепи по ръцете ви ( впрочем тя СЕ лепи при всички полежения),  имайте близо купа с топла вода и навлажнявайте дланите си.

Крокетите се нареждат в нагорещен грил тиган( или с незалепващо покритие), а времето на печене зависи от това, дали ги предпочитате по-хрупкави или меки.

В идеалния случай, ще си намерите кой да стои до тигана, докато вие пиете бира на дивана и гледате мач….В реалния ще пиете бира до котлона ;)

Моят зверски лют веге дюнер….

Хляб с конопени семена, квас и …спонтанен пълнеж

Вече може да се каже, че имам опит с кваса и че няма нужда толкова да философствам, когато приготвям поредното хлебче. Да, ама не- нали знаете, че човек цял живот се учи. И най-вече от грешките си :) Не е лошо да грешим, лошо е да забравяме грешките си и да не си взимаме поука! А този път даже и полза си взех! Грешката ми беше всъщност най-обикновено бързане, породено от факта, че бързах да ида до офиса и не доглеждах коя подправка в кое бурканче е.

Другото, от което се поучих ( макар че този съвет съм го чела в упътванията на Йоана за Хляб от спелта с ръжен квас) е относно времето на втасване на хляба с квас. За разлика от лошата и вредна купешка мая, която втасва за няма и 20 минути, тестото с квас се проявява като изпитание за търпението ви ;) Поне 3-4 часа втасване преди да го изпечете, а най-добре след като го премесите, отново да го оставите за час-два и тогава да печете. Не че трябва да го гледате как втасва, но трябва да изтърпите до момента с фурната, когато уханието на домашен кисел хляб ще се разнесе из къщата :) А, да- защо аз съм много, ама много против маята, може да намерите на страничката на Вери и Милен, ето и линк ).

И така, омесих аз тестото към 4 и нещо и към 9 го сложих да се пече!
Защо пълнежа е спонтанен, четете надолу ;)

За тестото: 

• Пълнозърнесто брашно- колкото душа ви иска
• Груби пшеничени трици( моите ги взех от село…честно, баба ми се чудеше защо пък да го взимам това) – колкото брашното
• 3-4 лъжици квас ( пак ви давам моите напътствия за квас,  ето тук
• шепа и повече цели и небелени конопени семена
• лъжичка сода и двечки оцет
• сол на вкус
• и моята “грешка”- кимион на зърна и АДСКИ много черен пипер
• олио за разточване
• и един Тодор за проготвяне на пълнежа ♥

Пълнежът:

• …е най-обикновена неподправена салата от моркови, цвекло и магданоз :)
  Просто когато разточвах тестото, на масата имаше и купа със салата за вечеря, която Тодор беше направил, още преди да се прибера вкъщи; разточвайки, реших да си направя любимата вариация на хляб- на охлювче с някакъв пълнеж, та си щипнах малко моркови и цвекло- и ето ви чудна плънка за хляб!
• …плънката е чисто добронамерена и целеустремена грешка- смешка!

За тестото- пресейте брашното, пресейте и триците. Разбъркайте ги добре със солта, кимиона на зърна (леле…много по-яко е от смлян кимион), черния пипер (аз изсипах прекалено много бързайки, но пък така ми харесва повече- хлябът е леко пикантен и много ароматен), конопените семена (ах, как само хрускат после, ах!) и содата. Квасът се разбърква с топла вода, сложих и малко оцет и малка лъжичка захар. Тя е по желание. Месите, месите и загъвате с кърпа в някоя купа, оставяте на топло и сега е ред на търпението ви да се докаже- дайте му 3-4 часа :) Междудругото, хляб с квас е супер подходящ за идните коледни празници, когато и без това си имаме доста работа из кухнята и през времето, за което хлябът втасва, така или иначе правим други вкусотии.
След това премесвате отново, аз разточих в олио и сложих от въпросната плънка. Разбира се може да е всяка една друга и то със същия, че даже и по-голям успех!

Аз лично все още най си харесвам Зеленчуковите тарталети (тук)♥♥♥ ,Хляба с моркови ( ето тук) и Веге Калцонето( то пък е тук/).

Но, както става във всяка кухня- готвим според наличните продукти, а не по книга, рецепта или блог!
Въображението си е ваше, я го пуснете на воля да се вихри!

И ето как изглежда суровото, невтасало тесто:

И две парченца от хляба с прекрасните цветове от спонтанния пълнеж: