Марципан, захаросани корички и пияни плодове…да се подготвим за щолена от рано!

За да направите този изкушаващ коледен сладкиш, ви трябват поне 3 дена подготовка за 3 основни съставки- марципан, захаросани портокалови и лимонови корички и опиянени плодове.

От много време търсех свободен ден, в който да направя щолен. Ала преди това, трябваше да намеря време, за да подготвя задължителните съставки. Има много рецепти, препоръки, вариации на този сладкиш и най-хубавите са тъкмо с домашни съставки. Аз главно се водех по рецептата на Йоана (тук ), но както може да се очаква от мен нито съм ползвала толкова захар, нито яйца, мляко или масло… Но всичко по реда си ☺ В тази публикация ще обясня как да се подготвите за великия щоленов ден, в който кухнята се превръща в коледна работилница с аромат на индийски орехче, кардамом, ванилия♥ и карамфил!

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

Първо ще дам рецептата за марципан. 
Него може и да го купите, но според мен е напълно излишно, особено като вече знаете тази лесна веган рецепта без захар!

Снабдете се с:

• 150г бадеми
• 100г мед
• 2-3 с.л. розова вода
• 2 ч.л. ликьор Амарето (илиесенция на горчиви бадеми)

Бадемите се накисват в топла вода, за да се обелят по-лесно. Аз това хич не го направих, понеже не исках марципанът да е чак толкова “изтънчен”. След това се смилат в блендер възможно най-ситно.
Медът се загрява на водна баня, обърква се с наситнените бадеми, слагат се двете есенции и се бърка още минута, две. Сместа се съхранява в бурканче. Може да издържи месеци и да бъде ползвана като пълнеж за сладки, торти и…щолени ☺

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

Сега иде ред на захаросаните корички. Отново се ръководех от Йоана, която пък ни препраща към рецептата на нож и виличка (тук), която пък аз съвсем умишлено не следвах плътно, т.к. доста намалих захарта.

Тук ще ви трябват:

• корите на 2 портокала и 2 лимона
• 1 ч.ч. вода
• 1/2 ч.ч. захар
• карамфил

Макар че там добре е обяснено, нека и аз опиша процеса:
Плодовете добре се измиват с четка, обелват се възможно най-тънко( белачката за картофи е много удобна), нарязват се на ивички с дебелина под 0,5cm.

Трябва да ги бланшираме 3 пъти, после да ги отцедим и подсушим добре с кърпа, чак тогава да ги сложим в захарния сироп, когато започне леко да бълбука. Колкото е по-малко сиропът, толкова по-малко време ще се варят. А колкото по-малка е концентрацията на захар, толкова по-горчиви ще са после. Супер значи ☺

Процесът на озахаряване става на ниска температура и трае поне час и половина. След това ги оставих в тенджерката, за да се изстинат, а после ги наредих върху обратната страна на сито, че да изсъхнат- поне 3-4 часа.
Но моите съхнаха 4 дена, чакайки ме да намеря време, за да ги оползотворя…

След като използвате нужното количество за щолена, остатъка може да съхранявате в бурканче доста време. Нарязани наситно са идеални за други кексови или меденки! А според мен биха били много подходящи и за някой аператив.

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

И сега най-лесното- опиянените плодове.

• сушени плодове по избор- стафиди, боровинки, сини сливи, череши, кайсии, годжи бери, смокини…
• ром или друг сладък ликьор

Ако сте избрали по-едри плодове, нарежете наситно. Накиснете за поне денонощие плодчетата в избрания алкохол. Готови са за употреба, когато набъбнат. Аз в случая използвах Коантро ( ликьор с портокалов аромат), тъй че симфонията от ухания за щолена беше обещаваща!

И относно съхранението- ако ви хартисат, може да ги изядете и вие да се опияните, а може и да ги съхранявате в буркан месеци наред ☺

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

Тъй че, запретвайте ръкави, мили читатели и читателки, че скоро, много скоро ще дам и пълната рецепта за щолен! А тя си заслужава!

Обяд в офиса

 

Малко от нас могат да си позволят лукса да прекарват много време вкъщи, за съжаление…

Доста работят на бюро, по цял ден седнали. За много вариантът за обяд се изчерпва в близкото заведение за бързо хранене. Мазни готвени манджи, салати с олио и незнайно кога нарязани зеленчуци, непонятните за мен хамбургери, картофки, кола, донъти и пици….Не мога да нарека това храна. Нито пък разбирам израза “Нямам време, ще си взема само два кроасана”… Не, това за мен са излишно и грешно похарчени пари.
  Аз си нося. Всеки ден. Ако нямам време да си приготвя, взимам си 2 кила плодове + пакет сурови ядки и съм готова. Но, в повечето случаи имам време, именно защото не ми трябват повече от десетина минути, за да си подготвя обяда.Тъй че, всеки може да си позволи “лукса” да приготвя сам обяда си за себе си и/или за половинката!

 Онзи ден правих елда със соево месо( не ме питайте, Тодор го домъкна от Китай), та имах накисната и омекнала. И докато приготвях самото ястие, отделих от суровите зеленчуци, за да си направя салата за следващия ден.

Ето каква беше тя: 

• елда, накисната от вечерта
• маслинки
• червена чушка
• магданоз
• 2 вида кълнове- соя и люцерна
• сусамено олио и балсамов оцет

Така, няма нужда от обяснения май =)Богата, полезна, бърза, изгодна и вкусна!

Изберете си любима купичка, кутия, ако щете даже и буркан или пък тенджера! Използвайте кутии за многократна употреба обаче☺

И бъдете онзи, който си носи обяд, защото обича себе си, знае с какво се храни, не инвестира във веригите за бързо хранене и…винаги го питат “А днес какво си носиш?”
Забавно е, опитайте ;) 

Хляб с квас, маслини и тахан

 Мимето казва, че квасът става чак на десетия опит. Не знам дали това е суеверие, но аз реших да сложа, пък да видим какво ще стане :)

 Исках да се получи от първия път, понеже съм нетърпелива за истински хляб с квас; досега бях яла само в Слънце и Луна, в DreamHouse мисля, че пак дават такъв. Ммм, а аз обожавам хляб и най-вече домашен! И особено този, за който ще ви разкажа сега!

Сложих аз да квася: пълнозърнесто брашно и вода се разбъркват добре, гъстота- като боза. Всеки ден се разбърква и се подхранва с още брашно и по необходимост вода. Може да добавите и лъжица мед или захар, за да ферментира по-бързо. В зависимост от t° в помещението, квасът е готов за 3-8 дена. Моят стоя за около седмица.
Ароматът накрая е кисел и наподобява боза. Има балончета и плътността е по-малка.Абе с две думи, става за месене, юХууу :)

След като си вземете нужното количество квас за хляба, подхранете отново– брашно и топла водичка и пак си го сложете някъде. Може да се съхранява и в хладилник, но аз мисля да го държа на стайна  t°. Това е!

А ето и продуктите за първия ми хляб с квас:

• пълнозърнесто брашно
• слънчо семе
• овесени ядки
• квас :)
• лъжичка захар, лъжичка сол
• топла вода

• маслини Каламон без костилка( или по-мазни и сочни)
• риган
• тахан
• мазнина за разточване

В купа се смесват сухите състваки за брашното, от кваса се загребват лъжичка, две ( аз на око преценявам колко трябва, но едва ли може да навреди, ако е в повече), разбърква се в топла вода и се добавя в купата. Тестото се меси до готовност, не бива да е твърдо. Оставяме да втаса.Сега го разточваме на намазнена повърхност- с кокалчетата на ръцете става най-добре. Трябва да е намазнено и от двете страни. След като дебелината стане по-малка от сантиметър, слагаме маслините, риганa и тахан. Навиваме на руло и слагаме в гореща фурна за 10-15минути, а после печем на по-ниска  t° за около 30-40 минути.

Ароматът на горещия хляб е простоват, някак много естествен, навява ми спомени за горещ летен ден, в който боса се разхождам по пътека от фин прах нагорещена пръст, а около мен са пожълтели класове пшеница….С торбичка от прост, селски плат, която нося на пръчка на рамо. За чешма със студена вода покрай пътеката…

Целина за цяла зима

Зимата е тъкмо този сезон, когато свежите продукти са или много малко, или са вносни и гумени, и безвкусни, а ако са био, то те не са от България и са изминали много километри,че да ги има при нас. Не, благодаря- мога да мина и без домати и ягоди зимата. Поддържам си принципа “Eat Local”  поне за онези продукти, които вирят и при нас, но не целогодишно.
Замразявам босилек и магданоз, понякога зелен боб, смокини, череши, ммм♥♥♥  Но все пак, предпочитам да ги консервирам, но без стерилизация.
Ето този начин за запазване на целина, копър, магданоз и т.н. помня от баба- тя цяла зима имаше бурканчета пресен копър в хладилика, с които после боба ставаше бомба! В положителния смисъл на думата :)

Целината:

• една глава целина
• зехтин
• сол, стабилно сол

Целината я смилам на блендер на много ситно и щедро обливам със зехтин и сол. Натъпквам в бурканче.

!! Като натиснете с лъжица силно , трябва да изплува зехтин. Това е гаранция, че няма да се развали, дори и ако не е в хладилник. Това е. 
По принцип не готвя със сол или с много, едва осезаемо малко. От тази целинова паста слагам малко, т.к. е доста солена, но пък е ароматна! Идеална е за гарниране на макарони  , нахут ,   киноа , салати  или като основа на различни пастети .