Хей…още ли не си дошъл в новия сайт? Той е по-хубав и интересен!
хайде! Чакам те там! Има много нови идеи!
…where healthy food feels at home
Хей…още ли не си дошъл в новия сайт? Той е по-хубав и интересен!
хайде! Чакам те там! Има много нови идеи!
Често ме питат как намирам време за готвене?!
А аз отговарям мъдро с една от любимите ми мисли-
“Не е малко времето, с което разполагаме, много е времето, което пилеем”.
Но дори не съм права! Защото готвенето ми отнема малка част, т.к. повечето от ястията се прости, лесни и бързи…
с изключение на няколко по-засукани рецепти, които заслужават повод ☺
Едни от по-завъртяните са веган щолена, суровата торта с опиянени круши и шоколадова глазура..и май това е :) Има и други, за които трябва повечко търпение, но пък изобщо не сте ангажирани с тях- всички хлебчета с квас се нуждаят от време, но вие сте свободни да танцувате хора, ако щете…
Та, идеята и на днешната рецепта, и на повечето в блога, е че е много бърза и лесна! Трябва ви един кухненски робот и това е! В общи линии, суровите ястия са толкова бързи, колкото и енергоспестяващи, здравословни, а и вкусни! Все още не мога да мина само на сурова храна, може би защото е зима и мисълта за топла бобена чорбица, изпечен хляб, облян със зехтин, запеченеи пикантни картофи не напускат главицата ми, щом стане въпрос за вкуснотии.А тази паста за мазане пасва много добре на всякакви хлебчета, за гарнитура към печени картофи и т.н.
Ето и продуктите:
Аз не съм особена почитателка на сушито, освен на побългареното- лозови сарми с ориз.
Но като виден фен на всевъзможни люти храни, няма как да не обичам уасаби.
Или може би има- от лакомия ли, от апетит ли, ама никога не мога да сложа толкова малко уасаби на виличката си,
та всеки път изпитвам волята си да си мълча, а сълзите ми си се стичат по бузите тихичко…
Но и това не ме спира и пак, пак! си слагам на лозовата сарма и резултатът е отново налице. Усещам ужасно парене на небцето, в гърлото, носа, някъде към ушите, в тила, гърлото, в крайчеца на косата ми, обиците и най-накрая в стомаха!
И ми харесва.
Но май само на мен ми допадат тези изстезания, затова реших да направя едно “Българско уасаби”, тоест сос от хрян с поносима лютивина.
И едно предупреждение– ако имате чувствителен стомах, в никакъв случай не яжте хрян на гладно!
Няма смисъл да се мъчите ☺
Продукти за соса:
“Ето ти един бонбон,
дай ми срещу него слон.
-Давам слон срещу бонбон,
ала искам милион
витамини той да има,
вкус и аромат в комбина,
искам той да е суров,
за минута той да е готов,
да е вкусен и чудесен,
че да го опишат в песен..”
“Хм, това изглежда лесно-
тоз бонбон ще е чудесен-
ще си има витамини,
че ще стигнат за двамина,
ще ухае и по вкус,
ще задмине всеки мус!
И суров е, сто процента
и се прави на момента!
От нахут е тоз бонбон,
давай срещу него слон!”
Да се върна малко в детството аз, когато знаех цялата книжка стихчета наизуст, а с дядо ми( мир на прахта му) пишехме и измисляхме стихчета…Явно и до днес ми се отдава що-годе поносимо да римувам, но само в моменти, когато имам вдъхновение. В този случай то беше от суровите бонбони от нахут, които са аналог на суровия хумус (рецепта), но разликата е, че всеки може да си “боцва” скришом по едно бонбонче с пръсти! Супер са за парти, размазани върху филийки също е добър вариант, а най-добре е да бъдат поднесени на любимия човек с чаша хубаво вино♥
Съставки: