Archive for December, 2011

31.12.2011

Пожелания, надежди и обещания!

Още няколко часа и ще настъпи тя! Новата година. Гостенка-желана или не, тя идва във всеки дом и без да ви пита отмъква календара на стената и безгласно ви кара да сложите нов. С нейния лик.

Защо се радват хората на Новата Година? Защото ще имат нови 20 дена отпуска или защото рожденият им ден предстои? Да не би пък да е защото януари има много имени дни, а август е време за море. Малко ме съмнява.

Нова година=ново начало=нов късмет=нови пожелания, надежди и обещания.
Дали ние отправяме към самите себе си или ни се падат от баницата, не е важно. Всеки си казва “От днес се променям”, “От днес слагам ново начало”. Оформяме си списък с желания и мечти и тайничко се надяваме, че ще го следваме…Или поне ще почнем да го следваме някъде към септември. И сега като се обърна назад и направя равносметка на миналата година, аз съм доволна от себе си, макар че нямах никакъв план, списък с желания или задачки и намерения. Доста неща се промениха, засега мога да кажа, че са за добро:

  • От работа в проектантска строителна фирма отидох в голяма компания, за да имам по-голяма заплата, осигуровки, бонуси, колеги, път за развитие, повече опит и т.н….
  • От тази компания бързо се махнах– усещах завист, една крива надпревара по осеяно с камъни и бодлива тел трасе, усещах лоши погледи и стереотипът беше задължителен!!! А на мен не ми понасяше…искам предизвикателства, подиум за креативност и нови идеи и най-важното…хора, мислещи на моята честота.
  • 2 месеца без работа….и какво пък? Не се отчаях, макар да търсех настоятелно и ходех по какви ли не интервюта! Исках отново да се върна в строителния бизнес, исках да последвам мечтата си да строя мостове. Но не между хора, а такива от стомана и бетон. Явно не съм го искала достатъчно силно, защото:
  • Накрая попаднах в друга фирма…нищо общо със специалността. Но научих и продължавам да уча нови неща, да се срещам с различни виртуални хора. Попаднах на прекрасни колеги, супер слънчеви и весели- Диди, Катенцето, Теди и Краси, Асен! Но имам и един голям бонус- имам повече свободно време от преди…
  • Свободно време+желание+любов= Ваниловата кухня! Една събота и неделя седнах и направих първите крачки…бях насъбрала достатъчно “рецепти” и снимки, имах поне милион в главата си, от които сега са останали милион и половина☺ Ваниловата Кухня за мен в момента е толкова важна, колкото е детето за една майка…тук влагам тонове любов, старание, желание, надежди и време, че не мога да си позволя да седна и да ви пиша, ако съм в лошо настроение, в неприятна обстановка или няма да имам време и ще трябва да претупам нещата!
  • Имах няколко желания, които си съществуваха ей-така…исках ги силно, но не мислех за тях. Те се случват! Дали е съдба или силата на мисълта и желанието ми са много силни- не мога да преценя! Запознах се с Йоана , макар и да имах по-малко от минута, за да поговоря с нея, направих първото си Сладко събиране, на което срещнах наживо Марти, участвах в предаване и то истинско☺ благодарение на Елена и най-важното– усещам човека до себе си колко много, много ме обича и как аз него наричам “Моя живот” ♥
31 декември е…навън вали сняг, Тодор си цъка някаква игра (момчешка му работа), аз ви пиша с толкова плам, захапала ципа на суичъра си, искам да ида да направя едни шоколадови кошнички и някак не се вълнувам, че утре ще е нов ден, ново начало, Нова Година…Утре ще е Васильов ден, какво толкоз? Новото начало за мен ще е продължение на един красив и щастлив край! Както трябва да е всичко в живота!
Пожелания, надежди и обещания…Имам си разбира се. Пожелавам си да радвам хората наживо със здравословни и красиви, сладички нещица, надявам се това да се случи, обещавам си да работя по въпроса!
Какви са вашите лични пожелания? Надявате ли се на промяна, обещавате ли си да се случи, каквото искате? Аз ви пожелавам да си обещаете, че не само ще се надявате, но и ще го постигнете! Защото едно пожелание и изпълнено обещание са толкова трудни, колкото да повярвате в тях! Обещавате ли ми?
Любов, успех, късмет, вяра, сила, устрем, свежест, добрини, мъдрост, смелост и светлина!
Прекрасна 2012 от мен, Ваня 

PS: Снимка от superszajs

wpicon

Advertisements
31.12.2011

Баница с късмети, зеле, маслини и слънчоглед

Ето че и тази година мина.
Днес е 30 декември, правя първата си баница с току-що приготвени, домашни, точени кори и пиша късметчета…

А не се замислям как преди година на този ден бях в Търново, преди две- на последния Студентски Грандиозен Купон в общежитията на ВИАС, преди 3- в Смолян, преди 4-…вярвате ли ми, че не помня?!
Когато бях в десети клас, навръх Нова Година “минах” през една стъклена врата, по-скоро се опитах да мина и поне я запоминх тази вечер- имам си хубав белег. В единайсети клас карах последната си пневмония, та седях у нас цяла вечер…

Но има ли смисъл да си припомням такива събития? Мисля, че е много по-важно да успееш да запомниш годината според съдържанието й– какво си постигнал, в какво си се провалил…Нови приятелства или загубени псевдо- такива, нови интересни и красиви хора. Каква е поуката и урокът, каква е наградата и какво предизвиква усмивка у нас?

Докато пишех късметчетата, имаше точно едно, което много искам да ми се падне! Ако ми се падне- ще споделя какво е :) От суеверие сега си мълча…другите късметчета са доста забавни и нестандартни, но пък в това им е чара.

И докато ги пишех, тестото си бухваше, плънката къкреше и скришом си хапвах шоколад от шкафа зад мен с уговорката, че поредното парче е последното...Не, този шоколад е неустоим. Подарък от наш’те хора в Швейцария е, просто е превъзходен…а уж исках да сваля едно- две кила за 2012…
Но аз определено се отплеснах! Нека да си говорим за баницата и за плънката, която не е само сирене и яйца, зеле с лук, ориз, спанак и пр….В тази има и маслини, сушени чушки и домати, риган и слънчоглед!

Продукти за тестото:

  • 200г пълнозърнесто пшенично брашно
  • 300г ръжено брашно
  • 1 ч.л. жива мая
  • щипка сол
  • 1 с.л. оцет
  • вода- около 200ml

Продукти за плънката:

  • 2 големи глави лук
  • 1 ч.ч. кисело зеле
  • няколко сушени домата и сушени чушки
  • 1 ч.ч. зелени маслини
  • 1/2 ч.ч. шарлан ( или зехтин)
  • чубрица, червен пипер, риган

Тестото се замесва от посочениете продукти, като не бива да е твърдо, т.к. предстои разточване в още брашно- тогава корите ще поемат нужното количество. Оцетът е по желание. Маята също може да се пропусне. В такъв случай дори ще се улесни процеса на разточване, понеже корите без мая са по-жилави и лесни за работа. Но не…аз реших да се затрудня. Всъщност причината е, че възнамерявах да правя едни охлювчета, които правих преди седмица, но в последния момент се сетих, че хич не е трудно да се точат кори и така и направих.След половин час тестото е втасало:


Разделя се на топчета, които се разточват в много брашно. Технологията на разточването е в рецептата за Питките на печка (тук).


Направих аз едни толкова тънки и крехки кори, че даже се чудех ще стане ли нещо. Определено с тях се борави по-трудно, но мисля, че си заслужава.

А за плънката– лукът се нарязва на много ситно или се пасира в кухненски робот( тук да вмъкна, че Тодор ми подари такова чудо за Коледа и аз ужасно много му благодаря! Всичко става буквално за секунди!).
Доматите и чушките се заливат с вряла вода и се оставят десетина минути. Нарязват се наситно.
Лукът се задушава в част от шарлана за 5-6 минути, добавят се нарязаните зеленчуци с малко топла вода. Добавя се и нарязаното наситно зеле, обилно се поръсва с чубрица и червен пипер и се оставя за десетина минути на слаб огън.
Добавят се слънчогледовото семе и маслините, поръсва се с щипка риган и се оставя да се задуши под капак на изключен котлон и да изстине.

Когато навивате корите с плънката, може да се скъса някоя- голяма работа! И така ще се изяде ☺
Не мога да кажа от сега какъв ще е вкусът на баницата, но плънката си беше цяла манджа, от която няколко пъти “опитвах” докато навивах корите, а остатъка, от която, Тодор любезно довърши вместо обяд ☺

Корите се слагат в намазана с мазнина тава и не се притискат плътно една до друга ( понеже са с мая). Отгоре също се поръсва с мазнина. Тази 1/2 чаена чаша, която е по рецепта стига за цялата тава.
Нямам намерение да правя потънала в олио баница, от която после да не мога да щракам с пръсти!

Та, утре ще е денят на късметите! Пожелавам ви да ви се падне именно оня, който най-много ще ви бъде полезен през 2012! Но дори и да не стане така- нали си знаете, че сами ковем съдбата си и късметът е на наша страна, ако го приветстваме с позитивни мисли, а не с постоянни опасения, притеснения и тревоги :)

Be happy, eat banica!

wpicon

29.12.2011

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

  • 2 шепи свеж спанак
  • една малка маруля
  • 3-4 моркова
  • 3-4 кислели краставички и сок
  • 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
  • шепа кълнове по желание
  • шепа орехи
  • ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

wpicon

28.12.2011

Тънки питки на печка

Бързо, бързо да ви споделя за една друга моя хлебна страст, докато още не е изстинала!
Ще си говорим за тънки питки, които се пекат върху широка повърхност, т.е. върху печка на дърва. 
(Макар че може би и вие, както и аз, в ежедневието си нямате те такъв уред)

И от личен опит знам, че тези питки успешно стават и в широк, сух тиган. Даже има и подобни в блога- Индийските питки с лук ( ето тук), които не бяха хрупкави заради лука, но технологията е същата.

Но днес ще ви разкажа за питките на баба. Понеже още ме държи уютното и обично чувство от двата дена, прекарани само с бабата и дядото, ще побързам да опиша питките така, както тя говореше, докато ги разточваше. Аз също се включих в процеса, но…имам още да я гоня с разточването! А баш това си е майсторлък!

Какво ви трябва:

  • черно брашно- около 500г
  • лъжичка сол
  • хладка вода, колкото поеме

Омесва се тесто, по-скоро твърдо отколкото меко. Оставя се десетина минути, за да се отпусне и след това се разделя на 6 (ако сте с тиган, може би ще трябва да го разделите на поне 12-15) еднакви парчета. Топчетата трябва да са обилно набрашнени, преди да започенете да ги разточвате. А относно самия процес – успях да запомня важните насоки, които дава баба:

  • винаги се меси от средата към края на питката! Не от единия до другия край!
    На снимката месенето е в посока “към баба” :
  • слага се брашно само в началото на разточването
  • когато питката вече е удвоила началния ди диаметър, започваме да я “провесваме” на точилката
     
  • от снимките се вижда как ;)
  • но все пак: слага се точилката по средата на питката и се прегъва. След това се навива през точилката на спирала
  • както казва баба: ръцете трябва да танцуват върху точилката.
  • започвайки от средата към краищата на навитатата питка, с много лек натиск тестото се “избутва” към краищата

Когато прецените, че питката е достатъчно тънка  (около 4-5 mm), както е навита върху точилката се развива върху плочата на печката.  Ако се лепи по точилката, все пак поръсете още брашно:

Колкото е по-силен огъня, толкова повече балончета ще има. Обръща се с нож, пече се за кратко и от другата страна и се загъва в памучен плат, за да омекне.

Препоръчвам такива питки поляти обилно със студенопресовано масло по избор и червен пипер. На село ги ядох с шарлан. Един от любимите ми вкусове! Вкусовете от кухнята на баба♥

И едно малко подсещане- предишното ми “селско вдъхновение” беше отново по бабина рецепта-  Яхнията на баба!
wpicon