Archive for January, 2012

28.01.2012

Един различен хляб с нахутен квас и стафиди

хляб с нахутен квасТози хляб не е солен, но не е и сладък. Не ухае на стафиди, ухае на нещо странно, ново, неописуемо!

Нахутеният квас! Ето кой е главният виновник за тази нова и различна комбинация от вкусове и аромати. Когато разказвах за кваса на баба и я убеждавах да спре да използва купешката мая, която както много пъти съм казвала, хич не е полезна, тя реши да се защити и измъкна една стара, стара готварска книга… В съдържанието намери раздела “Квасен хляб” и отгърна! Помня редовете, които прочете: “…хлябът с нахутен квас има специфичен и много приятен аромат…” Е, добре де, не знам дали каза точно това, но аз го запомних така и чак наскоро се сетих, че имам всичко за да си направя

Нахутен квас:

  • 100г нахутено брашно
  • 200г вода
  • топлина
  • стъклен/дървен/керамичен/пластмасов съд

Брашното и водата се забъркват. Гъстотата да е нещо средно между тесто за кекс и тесто за палачинки. Купичката с кваса се оставя на топло (близо до радиатор), всеки ден се подхранва с брашно и вода. Когато замирише на кисело ( и да отворим една голяма и важна скоба- хич не мирише приятно, нормално е☺), квасът може да се използва. Ще познаете, че е готов и когато сместа стане като дунапрен- бухнала и с балончета. Когато месите с него, разтворете необходимото количество в чаша с топла вода и с него замесете хляба. Изглежда така:

нахутен квас

Сега запретнете ръкави и се захванете и със същинската част на хляба- измесването!

Необходими продукти:

  • 200г нахутен квас (около 1 ч.ч.)
  • 200г пшенично брашно
  • 200г ръжено брашно
  • 70г ленено семе
  • 70г слънчогледово семе
  • 1 с.л. куркума
  • 1 ч.л. канела
  • 100г стафиди
  • орехи- по желание.
От всички продукти се омесва меко тесто. На цвят е много, много жълто и неопечено не ухае на прекраснен хляб. Оформете на топка и поставете в купа на топло, завито с кърпа, за да не изсъхва:

нахутено тесто

Втасва поне 5-6 часа. За разлика от пшеничния и ръжения квас (последният иска доста време за втасване), тук времето е по-малко или поне при мен беше достатъчно. Все пак това зависи от температурата на стаята, количеството и качеството на втаса, брашната, дали има или няма захар в тестото и т.н.
Размесва се върху набрашнена повърхност. Лесно може да му придадете форма по ваше желание! Това му качество много ми харесва, понеже мога да постигна така желаната правилна правоъгълна форма ☺
нахутено тесто
Хлябът се поставя в затоплена фурна, пече се около 30-40 минути по обичайната технология. Ако прецените, че отвътре може да не се е доопекъл, оставете го да се “суши” на слаба фурна за още 20-30 минути.
Извадете хлебчето от тавата още топло, завийте го в чиста кърпа и поставете върху решетка.
нахутен хляб
И какви са отзивите: на мен първоначално не ми хареса, беше ми много кисел, леко блудкав….прецених, че е защото бях забравила да сложа сол в тестото. На Тодор обаче пък много му хареса, а по принцип той е доста капризен.
Обаче, обаче…☺ На следващия ден, когато хлябът беше изстинал, останах очарована! Вкусът наистина е съвсем леко кисел, но и има един много особен дъх. Стафидите, които се усещат, само ако се сдъвчат, придават сладост, която отлично пасва на аромата. Текстурата е плътна и леко мокра, една филийка те засища.

wpicon

И изводът какъв е…ами че в момента във Ваниловата кухня се пече още едно нахутено хлебче, но то ще е по-специално! С ябълки и карамфил! За него- много, много скоро!
нахутен хляб със стафиди
Advertisements
25.01.2012

Бобени гевречета

И да поставим началото на новата страничка в блога-“Готвене с остатъци”!

Тези гевречета се оказаха толкова сполучливи и вкусни, че ще се налага и друг път да ми хартисва нарочно бобена чорба, че да ги правя! Точно така, с тази рецепта спасих една паничка най-обикновена, постна и съвсем леко…много лекичко кисела чорбица от боб. Бях я сготвила в събота, но цяла седмица така се случва, че през вечер вечеряме навън. След 4-5 дена , когато намерих време за готвене (тези дни съм толкова заета, че не приготвям нищо по-сложно от салата), много исках да опеча и хлебчета. Купичката бобена чорбица веднагически беше назначена за основна съставка на хлебчетата, щипка от това, щипка от онова и резултатът беше чуден!

Ако нямате нарочена бобена чорбица, която никой не иска да яде, следващият път, когато варите такава се сетете за таз рецепта и отделете една купичка ☺

Продукти за гевречетата:

  • паничка бобена чорба ( или 100г сварен боб, 3-4 с.л. доматено пюре, наситнена печена чушка)
  • 2 и 1/2 ч.ч. пшенично брашно
  • 1 ч.ч. царевично брашно
  • щипка сол
  • 1 ч.л. жива мая
  • 1/4 ч.ч. зехтин
  • задължителни за аромата: 1 ч.л. шафран и 1 ч.л. къри

Бобената чорбица се пасира (макар че при месене бобчетата ще се натрошат). Сместа трябва да е затоплена.

Смесват се двата вида брашно с маята и се разбъркват добре, за да се обогатят с въздух.
Замесва се тесто с пасираната чорба, добавя се зехтинът и подправките.

Омесва се в брашно, докато престане да лепне по ръцете. Разделя се на топчета с еднакви размери, които с ръце се сплескват на питки с дебелина 7-8mm. Добре набрашнени се нареждат в тава и с помощта на чашка с тънки стени, се изрязват дупки.

Остатъчните малки кръгчета се досплескват, за да станат наполовина тънки, за да станат по-хрупкави после. Ако имате място в тавата- сложете питки, сплескани до дебелина 5mm и надупчете с вилица. Оставете ги да втасат поне за 10 минути.

Гевречетата и питките се  слагат в затоплена фурна. Пекат се първо на силна, после на слаба фурна около 30-40 минути. Когато са готови ги извадете веднага от тавата и ги завийте в чиста памучна кърпа.

Геврчетата ще са меки, а питките ще хрупкат. Ако искате да получите хрупкава и златиста коричка, намажете преди печене със зехтин. Ей ги и питките опечени. Виждате ли червенките следи от шафран?

Лично аз бях много доволна от резултата, а и се радвам, че спасих малка част храна, но все пак храна, нали ☺ Това е базова рецепта. Каквато и супичка да имате, винаги може да сложите по един черпак от нея в някое хлебно произведение!
wpicon

23.01.2012

Замечтани трюфели с марципан…

шоколадови трюфели
И ето пак, пак се отнасям…не съм на бюрото на работа, гледам през прозореца, a не виждам хилядите коли!
Взирам се и виждам бял танц на сребристи сенки, снежен прах образуващ вихри, сребърни лица, губещи се в гора от сребърни дървета…няма слънце. Има само светлина, бяла светлина. Няма звуци, има само музика, която притъпява останалите ми сетива. Неспираща музика, музика на сребърни камбанки… Бяла дама в бяла рокля от снежинки се покланя кокетно, усмихва се и изчезва в бял облак…малки стъпки по бялата земя, бял въздух и чувствам как дълбоко вдишвам, вдишвам…облягам се на стола. Не….не чувам гласовете им, нито виждам нещо! Аз съм в бялата земя…

Тези неща не ви ги пиша, за да настръхнете от студ, а за да повярвате,че дори и на работното място можете да забравите за обстановката, да се потопите във ваш свят, да забравите гнева, шумни колеги, да се усмихнете сами на себе си! Защото сте във вашия свят!

А каква е връзката на всичко това със Замечтаните трюфели, питате сега. Ами ще ви кажа…само един бонбон може да ви омагьоса, размечтае, потопи в друг, изкусителен свят на шоколад, бадеми, мед, розова вода и…любов! А това никога не е излишно, винаги ще се намери повод за да заведете любим човек до този свят! Поне за минута….

За бонбоните ще се върнем към един по-старичък и доста обширен пост– как се подготвя домашен марципан. Отсега да ви кажа- много е лесно, а марципанът може да бъде използван за сладкиши( в щолен задължително), за сурови бонбони, като съставна част на сурови кремове, за декориране на торти и какво ли още не!

Ето и необходимите продукти за тези божествени бонбони:

За пълнежа:

  • 200г бадеми
  • 150г мед
  • 4-5 ч.л. розова вода
  • 3-4 ч.л. ликьор Амартето ( или бадемова есенция)

За шоколадовата глазура:

  • 70г натурален шоколад със съдържание на какао минимум 60%
  • 3-4 с.л. кокосово масло
  • 1/3 ч.ч. тъмно какао (масленост 22%)
  • 2 с.л натрошени какаови зърна ( по желание)
  • 1 с.л. портокалов сок
  • 1-2 с.л. водка или друг алкохол
  • 1/4 ч.л. индийско орехче

За марципана няма да си говорим. Рецептата я има. Важното е само да уцелите нужната гъстота и твърдост, че да можете да оформите хубави топчета.

Съвет: разделете марципана на 3 части. На първата част настържете кора от лимон, на втората- добавете няколко лъжици какао, а на третата- сложете или прясна накълцана наситно мента, или няколко капки ментова есенция.

По-пипкавата част е приготвянето на шоколадовите дрешки за марципановите топчета.

На слаб котлон се разтопяват шоколадът и кокосовото масло. Когато сместа стане течна добавяме какаото и какаовите зърна. Махнете от огъня и бъркайте здраво. Ще получите нещо много твърдо и кално, но така и трябва. Ред е на портокаловия сок и водката. Объркайте добре (вече лъжицата стои права, забодена в сместа) и върнете на огъня. Сместа не бива да ври и лека полека ще се втечни. Добавете индийското орехче, ако сте фен на по-остри аромати.

шоколадова глазура

Внимание ако все пак сместа е прекалено гъста, добавете още малко алкохол и бъркайте на слаб котлон.

И следва обличането на бонбоните ☺ На снимката се вижда как го направих аз, но НЕ трябва така да се прави:

шоколадови трюфели

Т.к. сместа е доста топла, ако марципанов бонбон твърде дълго престои в нея, започва да се размеква. Затова ви съветвам да слагате по 2-3 бонбона наведнъж, за да можете да ги извадите по-бързо. В същото време не бива да се бавите, т.к. сместа се втърдява при изстиване.

За нареждане на бонбоните аз използвах сито, т.к. така после лесно ще се отлепят. След като напълно се втвърдят, готовите трюфели се прибират в кутийка и са прекрасен, ужасно хубав подарък за вашето съкровище!

PS: Тодор ги обожава, а щом и баща му ги похвали и каза, че са много добри…за мен това е повече от признание, че съм постигнала именно онзи изискан шоколадово горчив вкус, за какъвто става въпрос в най-реномирани шоколадови къщи и сладкарници!

wpicon

PS2: с остатъка от шоколадовата глазура можете да си направите лесни и свежи шоколадови мандаринки! Технологията е показана на снимката! Ваш ред е ♥♥♥

шоколадови мандарини


19.01.2012

Виолетов ориз с гъби

Мога много да пиша за цветовете! За значението им, влиянието, за красотата на всеки един от тях!
Когато ме попитат дали имам любим цвят, то въпросът е непълен- важно е да се поясни в какво настроение съм, дали съм уморена или ми предстои тренировка, дали съм здрава…Е, в повечето случаи ще кажа ,че харесвам зелено,
защото не искам да изпадам в детайли, но вие да си знаете- няма грозни цветове, има неподходящи.

Във Ваниловата кухня минаха доста цветни ястия:

Има и такива, които си чакат реда да бъдат публикувани тук, но така им тествам търпението.

Мисълта “Нахрани очите си с храна” се опитвам да я спазвам или поне през повечето време. И друг път съм писала- с колко малко усилия може да превърнем всекидневната вечеря в малко, китно празненство…с една ваза, цветна салата, шарена покривка, весело-изписани чинии и чаши ☺ Не е трудно, а е така приятно!

И нещо интересно! За първи път публикувам материал от страничката на Камелия, която е чудно нежна и ефирна! В днешния пост просто няма как да не ви представя статията й “Лечение с цветове”.  Предлагам ви утре сутрин да я изчетете с чаша цветен чай!

И сега пак на нашата тема- виолетов ориз! Ами не, не съм постигнала този цвят с червено цвекло, макар че е напълно възможно! Тайната е в черния ориз, който ако се свари заедно с белия, дава цвят, който е неописуемо красив и наситено виолетов! А ако открадна малко информация за лилавия цвят от Алфиола  “Виолетовият цвят, чистият, дава сила, употребена за висши цели, сила на духа, а нечист – сила, но употребена само за лични облаги”. 

За виолетов ориз ще се нуждаем от:

  • 2 ч.ч. бял ориз
  • 1/3 ч.ч. черен ориз
  • 1 и1/2 ч.ч. изчистени гъби
  • зърна черен пипер, сумак
  • 4-5 скилидки чесън
  • 1 глава лук
  • 3-4 с.л. бяло вино
  • зехтин
  • мащерка и риган
  • кълнове от ряпа за декорация

В нагорещена мазнина се запържват чесън, чер пипер и сумак. След минута е ред на лукът, нарязан на колелца. Когато ароматът стане достатъчно силен, добавяте гъбите, нарязани натънко и бялото вино и намалявате котлона. Задушете така за 5-6 минути.

Предварително сваряваме двата вида ориз, като имайте предвид, че на черния му трябва поне с 10-15 минути повече, тъй че добавете белия ориз по-късно. Когато оризовата смес е готова, отцедете в гевгир и още топла прехвърлете при подправките и чесъна. 

Внмателно разбъркайте, оставете на изключен котлон и поръсете с мащерка и риган. Любимите ми подправки от българската кухня, макар че повечето хора ги обиждат на “чай”. А те са достойни подправки! Чест!

И за да сме съвсем в лилавата гама- гарнитурата нека е от кълнове от ряпа, които са също така нежно виолетови!
Да ви е лилаво вкусно и нека този пост е поздрав за всички Виолетки, които четат блога ♥

wpicon