Хрупкави цветя и солети от семена

От както се помня, все обичам да си гриза нещо- бискивтки, крекери, солети, ядки :)
Или препечени филий и сухари. Напоследък купувам само 2-3 вида без никакви угризения на съвестта, но като цяло си знам, че повечето опаковани гризинки по магазините имат маргарин, много сол, захар и бяло брашно. И консерванти, оцветители и подобрители, разбира се- без тях не може.

Много обичам сусамки! Има едни мнооого големи- те са ми любими. Но и тях не искам да си взимам редовно- понеже са със захар ( дори да пише, че са с мед!). 

Вкъщи задължително има винаги сурови ядки. И така като гледам, по-малко от 200г  на ден рядко падам, освен ако нямам нещо друго за хрупане ( или пък има тахан☺). И понеже все пак това количество ядки хич не е малко, от време на време ми идва музата, за да си правя хрупкави крекери. Преди бях правила едни страхотни крекерчета (тук) и соленки с усмихнат лица (ето тук). Но тези са различни- много ароматни от сусама и слънчогледа са, а и как само вървят с бира, леле….

Или солети ☺ Като тези:

Необходими продукти:

• 1 ч.ч. ръжено брашно
• 1 ч.ч. овесени чдки
• 1 ч.ч. небелен сусам
• 1/2 ч.ч. ленено семе
• 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
• 1/3 ч.ч. зехтин
• няколко лъжици студена вода
• щипка сол
• подправки по желание ( аз предпочитам уханието на слънчоглед и сусам)

Овесените ядки се смилят с блендер ( или се заместват с фини + овесени трици). Всички сухи съставки се объркват добре, добавя се зехтинът, а количеството на водата определя твърдостта на тестото.

Добавяйте по малко вода. Трябва да получим твърдо и “нечупливо” тесто. Ако вашето не може да се разточва или лесно се чупи, то брашното е недостатъчно.

Разточете на добре набрашнена повърхност, дебелината да е околко 0,5cm. Отгоре поръсете пак с брашно и изрежете фигурки. Остатъка от тестото омесете с мъничко вода по необходимост и отново разточете и изрежете.

Как се получиха солетите…В един момент ми омръзна да разточвам и изрязвам, за това от тестото направих малки топки, които после с длани оформих на солети. Доста добра идея беше това- тестото се оказа подходящо, а като се изпечат стават истински хлебни пръчици ☺ 

Крекерчетата могат да се съхраняват в кутия седмици наред. Направих около 5о цветенца от това количество тесто, но…котката ( добре ли се вижда доволната й муцунка) вече изяде повечето от тях и сега ги пазя за почерпка. 

С малко канела, мед и джинджифил…с една шоко глазура, за която трябва да пиша, можем да получим страхотни полезни и вкусни Коледни сладки!

Хляб с кориандър, куркума, семена и магданоз

Чували ли сте известната българска кулинарна поговорка “Търпението е майка на хубавия квасен хляб” ?
Защото аз я изпитах и доказах. Най-добрият ми хляб с квас до сега и причината е именно търпението.

Доста хлебчета  съм ви представяла до сега, като повечето са с квас. Много любим ми е ръженият, има един с орехи, за който не съм писала- той също е много сполучлив. Но този хляб, аз го наричам специален. От него може да отрежеш филийка, която няма нужда да мажеш с нищо ( все пак, ето идеи за различни пастети тук), т.к. е достатъчно ароматен от подправките, питателен от семената и “мокър” от кваса и магданоза.

В рецептата за хумуса, която съвсем скоро споделих, именно с този хляб бяха филийките.

А идеята за кориандъра– следващата ми любима подправка, дойде след като един ден експериментирах с едни мъфини, те станаха много сладички и примамващи ( олеле…бяха от царевица и моркови, т.е. наистина сладнееха) и реших да я използвам по-често в тестените приумици във Ваниловата Кухня ☺

А какво се крие зад кориандра…я да видим:

• знаете ли, че листата  му са задължителна подправка на Мексиканското гуакамоле?
• ах..месоядци! Кориандър се слага в много салами и наденици (уфф), защото: през Средновековието, европейски месари открили, че ароматът на кориандър замаскира и подобрява вкуса на развалено месо…вероятно в България кориандърът е много, ама много често използван…
• мед от кориандър ♥…много обичам!
• здравословни ползи:
• в Иран се използва срещу безсъние и безпокойство
• в Индия е диуретично средство
• намалява нивата на холестерол и три-глицеридите.
• традиционен лек срещу диабет!
• сок от кориандър, разбъркан с куркума или мента се нанася на лицето срещу акне. Аз нямам, та не съм пробвала…

И ако вече не сте убедени, че това е поредното семенце, с което Природата ни дарява, то ако направите ароматния хляб, ще се съгласите с мен, че е така ☺

Необходими продукти:

• 200г пълнозърнесто брашно
• 200г груби пшеничени трици
• 150г слънчо семе
• 100г ленено семе
• 1 и 1/2 връзка магданоз
• щипка сол
• 1 с.л. куркума ( ето тук има интересни факти за куркумата!)
• 1ч.л. смлян кориандър
• 1/2 ч.ч. квас

Рецепта за квас има вече на две места в блога ( тук и ето тук). Следващият ми опит ще е с нахутено брашно или с ябълки, живот и здраве.

Квасът се размива в топла вода ( по желание с лъжичка захар). Сухите съставки се объркват добре. Важно е магданозът да е добре отцеден, след като сте го измили. И трябва да го добавите преди водата, че да се “облепи” с брашно.Тази последователност се следва винаги, когато има мокри продукти.

Омесете не много твърдо тесто, набрашнете добре, покрийте с плътна кърпа и оставете на топло. Колко време ли? Така започва началото на тази рецепта. Омесих тестото вечерта към 8, а го изпекох на следващия ден към 11 сутринта.

Ето това е наситина добре втасало тесто! Ще се поуча от грешката си и винаги ще давам поне 7-8 часа на тестото ми да втаса! Може да видите “мрежестата” структура на тестото:

Загрейте фурната на 200°. Втасалото тесто не го премесвам отново, а само оформям в желаната форма и набрашнявам добре.

Коричката на тестото трябва да се  “напука” ☺

Когато го извадите от фурната, увийте в памучна кърпа и воала!
Имате прекрасен, ароматен и питателен хляб!

Есенна царица… или сурова торта с дюли

Дюля О-ла-ля! Има двете последни букви в азбуката и оттам следва, че е един от последните есенни плодове, които пък могат да се съхраняват цяла зима, а така и по-вкусни стават.

Любим начин за съхраняване на дюли е в стаята, на стайна температура. Ако няма други аромати- свещи, лампи, ароматиозатори или миришещи пръчици, ароматът им се стеле нежно и ако ме питате мен, това ми е най-любимото им качество…
Когато се прибера на село, в стаята ми баба държи панерче жълти дюли. Ей… там ароматът на въздуха е такъв, каквъто ви описвам. Сладък, дюлен, есенен и топъл!

Както и да е! Преди месец, както си карам аз колело и минавам през Изток, се забих в едно дюлено дърво и веднага се роди идеята да си набера дюли- те хората така или иначе ги оставят да изпокапат. Не бяха много зрели тогава, но както ви казвам- като престоят известно време, послушно решават, че ще узреят пък :) Супер! Набрах си аз в дамската чанта и вместо да ароматизирам стаята, ароматизирах хладилника, мен и Тодор със супер яката( не….не знам защо за всяка рецепта пиша, че е най-добра.Но тази е най-добрата от тортите) сурова дюлена торта, която да отбележа беше първата, която направих и то доста импулсивно.

Тъкмо предния ден си бях взела от така хвалените годжи берита. Тъй че само ме чакаха да ги оползотворя :)Ако нямате под ръка, много по-вкусно според мен ще са сушените сливи! А и защо пък да не си купуваме българските сливки, аз даже по ги обичам.

Тортата, като всяка уважаваща себе си торта, има блат, крем и украса. Всичко търпи модификация, но скромното ми мнение е, че комбинацията, която ще ви предложа, е достойна за точно подражание и спазване на продуктите =) Ето, четете:

За суровия дюлен блат:

• 3 големи дюли узрели
• 3-4 лъжици твърд мед( примерно мед от рапица или магарешки бодил)
• 4-5 лъжици суров тахан
• 3-4 лъжички ленено брашно
• 3-4 лъжици рожков

За крема:

• 3-4 меки вкусни и сладки банана
• 3-4 лъжички ябълков пектин
• по желание- ликьор амарето. По мой съвет- задължително =)

За украса:

• Кокос- по-добре домашен, ето как
• годжи берита( или стафиди, сушени сливи)
• рожков за поръсване

Блатът: дюлите се настъргват на не твърде ситно. Много удобно е с блендер. След това се смесват с останалите продукти, като ако е твърде рядко- сложете още ленено брашно. Абе, както ви харесва!
Кремчето е още по-лесно- бананите се пасират, слага се амарето( или силна есенция на горчив бадем), а пектинът е за сгъстяване. Може да се използват и семена от чиа или ленено брашно, но няма да е толкова изискано и фино.
Украсата зависи от вас. Може да нарежете домат и кисела крастваичка, ако това ще ви хареса. Свобода в кухнята нека да има!

Така….И как сега да я сглобим? Елементарно:

В плоска чиния се слага домакинско фолио( така че после да може да загънем тортата и отгоре). Изсипва се сместа за блатът и се оформя легълце за крема- стените на това легълце да са достатъчно високи( поне 2-3 cm), че после да не хартиса крем( какъв ужас…ще трябва да го излапате :D).Когато го оформите добре, изспивате крема и заглаждате, ако има неравни ръбчета от блата. Съвет от мен- ако решите да правите висока торта, не е добра идея- банановият крем не е толкова гъст, че да може да отрежете парче, по-високо от 6-7 cm.

И украсата- аз използвах кокосовия сняг, рожков и плодчетата лиций. Честно, след 1 денонощие като бяха попили влага от крема, бяха къде, къде по-вкусни :)И за фолиото- хубаво стегнете тортата с него и я завийте отгоре( все пак не бива да се докосва до крема). Правя го, защото нямам подходяща кутия за торта, а в хладилника би поела миризми и излишна влага. Не, мерси.

И моля- намерете си хубав повод, че да направите дюлената торта…не преувеличавам, като ви казвам, че е Есенна царица ;)
Да ви е фкусно, миуи мишуенца и шишуенца!

Шах и мат…или бонбони от тиква

Така….както отдавна го планирах- тази седмица си взех отпуск и си отидох на село при бабчето, дядото, милата ми 12 годишна маца, градината, доматито, чушкито…яхниите и спане до десет. Винаги там се наспивам. Ама това настрана.
С бабата се чувам доста често и много обичам да й споделям какво съм сътворила. Тя недоумява какви са пък тея работи, не вярва в сурова тиквичка, отрича сурова торта, а киноа не й споменавам, че да не ме пита дали не съм се записала на курсове по китайски. Исках като си ида този път, още от тук да приготвя нещо “мой стил” и да видя дали пък няма да оцени и нещо различно.

  Но не можех да й приготвя нещо обикновено или пък прекалено различно, понеже си я знам каква е- мнооого придирчива. Дядото яде всичко. Котките не намазаха тоя път.
Затова вариантът е 50/50- шахматни бонбони. Белите- с традиционни продукти, които тя използва, черните- нещо по-така.

Бели шахматки:

• варена тиква
• овесени ядки
• слънчо ядки
• ленено брашно
• мед
• канела
• лимонов сок и кора
• сусам- за овалване

Черни шахматки:

• варена тиква… мда, и тук се намърда
• овесени ядки
• слънчо ядки
• ленено брашно
• брашно от рожков
• индийско орехче
• мед
• лимонов сок
• какао- за овалване

Почва се с тиквата- пасира се на пюре и после разпределяме асиметрично, пробиотично, по братски, по равно, нямам претенции. След това се добавят и останалите съставки, смесва се и много важно- сместта трябва да е сравнително мека! Защото овесът и слънчогледовото семе попиват.
След тази “тежка и сложна” процедура на смесване, правим топчета, като за да не се лепи сместта по ръцете ви, мокрете дланите с топла вода ;) Толкоз.

След като сте готови с голишарчетата( бел.ав. топчетата), посипете ги обилно със сусам/какао и ги овъргаляйте добре.

Сега ги наредете шахматно в малка квадратна чинийка и изяжте тези, които не се хващат! Сами си го заслужиха.

Като престоят в хладилника за няколко часа( дори и ден) стават много свежи!

И баба ги хареса. Но пак…може ли…не били достатъчно сладки! Ами как да са, бе бабче, като няма как да има нещо по-сладко от твоите сладкиши, внучки и котка♥  Много си я обичам, ей…

PS: не давам пропорции, т.к. всичко зависи от вашия вкус и от нужната гъстота на сместа.