Слънчеви царевични питки (приказка за борбата в кухненския шкаф)

Понеже не знам как точно да си започна този пост,
а пък нещо ме сърбят ръцете за писане след тежката тренировка, ще си измислям!
Първо– да ви споделя на каква музика възнамерявам да  творя- любимия дъбуайз ( линк към супер позитивна и весела, жизнерадостна и зареждаща песен).  Второ– да предупредя, че пия една чаша вино от един час, но понеже съм физически изморена, вече ме хвана☺ И трето– чакам Тодорито да се върне от волейбол, така че има вероятност да си спестя малко писаници…Но да започваме!

Преди месец и нещо, посред нощ, два пакета брашно се скарали за власт в един кухненски шкаф! Викали, кряскали, единият заплашвал другият, че ще го наводни, вторият заплашвал първия, че ще му сложи етикет “бяло брашно” и стопанката (аз) няма да го използва за месене…
Другите подправки и зрънца в шкафа се събудили възмутени от брашняните крясъци, но понеже всички били в бурканчета, нямало какво да кажат… Черният пипер се нагърчил от ужас, че има караница, куркумата пожълтяла и тя, а содата се пулела неразбиращо. 
Когато крясъците на брашната станали по-силни, се събудил и медът в долния шкаф. Прозянал се сладко ( че как иначе може да се прозява един мед!), протегнал се бавно и развинтил капачката си с една по-силна въздишка:
– Ей, момчета….айде моля ви се- спим!
Но момчетата не искали и да чуят. Те си знаели тяхната:
– Аз ще съм първи утре в питките!
-Аха, да имаш да взимаш, аз ЩЕ СЪМ първи в питките!
– Ако искаш да знаеш, мен по-често ме използват- казал пълнозърнестия пакет.
-Не искам да знам. Обаче аз като съм пълен, значи мен ще използват…

Медът се намръщил, захаросал се от намръщеност и побутнал киселите краставички:
– Корнишоните, айде дръжте се както подобава и се намесете!
Киселите краствички само това и чакали- и без това били вечно кисели, сега имали повод да се изкажат:
– Брашна с брашна такива, уважавайте се, защото ако бяхте като нас…накиснтаи в оцет и запечатани здраво с капачка, нямаше да има място в главите ви за такива глупости! Толкова е просто- царевичният пакет утре ще бъде изпразнен наполовина, а пълнозърнестият ще бъде използван докрай, че да се наспим спокойно утре вечер!

Брашната млъкнали. Отупали се от прахта ( че те вечно са прашни, ама айде) и се замислили над киселата правота…Спогледали се и като едни видни комарджии, се обзаложили дали краставиците са прави. Сега трябвало да изчакат сутринта...

И на сутринта аз влязох в кухнята, не че имаше следи от борби, но някак ми се стори едно такова драматично в нея! Вместо обикновен царевичен хляб, за да смекча атмосферата, си казах- нека направя по-засмени хлебчета☺
И сякаш чула предсказанието на краставиците, аз използвах тези

продукти :

• 400-500г царевично брашно (фино)
• 200-300г пълнозърнесто брашно
• 1/4 ч.ч. ленено семе
• 1/4 ч.ч. слънчогледово семе
• 1/2 ч.ч. зехтин
• 1-2 ч.л. сол
• 2 ч.л. сода за хляб 
• 2 ч.л. оцет
• семена от копър, куркума, черен пипер, мащерка

Смесват се сухите съставки, добавят се оцета и зехтина. Разбърква се и се добавя топла вода- толкова, че да получите по-твърдо тесто. 
И тук да си кажа- в царевичното брашно няма глутен и затова тестото е ронливо. Колкото повече пшеничено брашно има, толкова по-еластично ще е. Но в случая няма да има нужда да можем да размесваме голяма пита от него, тъй че консистенцията е отлична.

Тестото се разделя на малки топки ( колкото мандарина), които се разточват 2-3 пъти в много брашно. За да получите такива симпатични цветенца отгоре, ви трябва форма за сладки, но добра работа ще свърши и малка ракиена чашка с тънки стени. Натиска се върху тестото до половината на пласта.
Хлебчетата се пекат около 30 минути. 10- на силна фурна, 20- на 150º. Още топли се загъват в памучна кърпа, а ако искате да са ароматно-неустоими, намажете ги със зехтин и мащерка и завийте с кърпа ☺

И за ваше успокоение- на следвщата нощ нямаше караници в кухненския шкаф, но затова пък едни много нагли свраки, кацнали вън на клона, обсъждаха възможността да влязат с взлом във Ваниловата кухня и да изкълват хлебчетата!

Иванови кошнички със суров крем от банани и орехи

Утре е Ивановден. Аз- Ваня и дядо ми Иван сме именици,
а по чиста случайност, Ваниловият блог пък прави 3 месеца…Ехеее как бързо се минава времето, а?

В училище на Ивановден имахме четирима именици, барабар с мен. И познайте- разнасяха се едни кутии с бонбони, беше едно честитене от сорта на “Честито”, пръскане с вода… А какъв е смисълът на празника, на имения ден?

Едно време хората са вярвали повече от нас сега. Името е било определящо за човека, та даже и за характера му! Чудесен пример за това Оскар Уайлд може да ви даде в “The Importance of Being Earnest” , а тази философия не е далече и от нас…
Името е първото нещо, с което свързваш един човек. Няма безименни хора. Когато честитиш някому имения ден, то ти му пожелаваш да съхрани в себе си ония качества, каквито има и смисълът на името….Цветните- красота; Светла- светлина; Петър(Камен)- упорит като камък; Тодор- божи дар;  Иван- божия благодат; Мария- любима, желана…мисля, че няма да мога да изборя всички имена.
Та, идеята каква е- когато пожелавам на някой “Честит имен ден”, то аз му желая да запази онова хубаво качество, което името му носи. Доста е наивно да се вярва, но аз съм ок с това ☺
Та така, моят дядо любими (ей му снимка убава)  и аз- кръстена на него (и с първата буквичка на бабчето) имаме имен ден…
От мен – “бонбоните”, от него- виното!

Утре аз и Тодорито заминаваме за два дена блаженствие на село! А снимки от село- в ей този албум във фейсбук, че да видите къде ще се погубим и събудим!

От мен- едни сладки кошнички с интересен за баби и дядовци крем. Всъщност…от това тесто омесих сладки за женската моделинена вечер, малка част направих на зверски люти топчета (омесени в лют пипер). А то…беше замесено за Нова Година, но така и не ми стигна време на 31-и вечерта… Ето и за какво иде реч:

Тесто за сладките:

• 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
• 1 ч.ч. ръжено брашно
• 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
• 1/2 ч.ч. ленено брашно
• 1/3 ч.ч. маково семе
• кората на един портокал
• 2-3 с.л. ликьор амарето ( или сок от портокал)
• подсладител по избор ( аз използвах едва няколко лъжици прасковен мармалад)
• 3/4 с.л. шарлан или мазнина по избор
• щипка сол, 1 с.л. амонячна сода
• настърган пресен джинджифил, карамфил и канела

Продукти за крема:

• 1 мек банан
• шепа кълнове от пшеница ( или друга зърнена култура)
• 1 ч.ч. накиснати орехи
• 1 райска ябълка ( ако ви се намира, де)
• натрошени какаови зърна ( ако нямате туй чудо в кухнята – сложете смлени ненакиснати ядки, за да хрупкат)

Тестото се замесва както обикновено- сухи, после мокри съставки.  Подправките са по ваш избор, а половината продукти може да ги изпуснете ;) Все пак- сложете ленено брашно и зехтин за по-добра консистенция, а кората от (изчистен с четка) портокал е чудесен ароматизатор. Моето тесто престоя два дена в хладилник в найлонов плик, понеже все нямах време, ама пак се получи супер.

Разточва се върху намазнена повърхност на слой с дебелина 5-6mm, изрязва се с формички :) Тези са ми подарък от Ваня– на Тодорито сестричето, което и то утре празнува! Все тъй добричка и смела да е ♥

Ако нямате формички- чашка с тънки стени върши отлична работа. Тук идва и моментът да се похваля с новата ми придобивка! Метални кошнички, които сигурно са по-стари и от мен; били са на баба, а тя вече не ги ползва, така че сега са на Ваня :)

Нямаше как да се въздържа! С кошничката се изрязва тесто, после леко се набутва в нея и така с всички останали…Още една идея– може от тестото да опечете блат и да направите пай, както този тук– със суров крем и хрупкава основа. Доста време си спестявате така ;) 

Сладките, кошничките, лютите топчета ( това е едно парче тесто, омесено в много лют пипер) или паят се пекат на силна фурна за около 10 минути и след това- на слаба до готовност. Отделят се от тавата (формичките) след като изстинат, нареждат се в чиния и чакат второ нареждане.

А сега за крема- в кухненски робот или с чопър се смесват всички продукти без какаовите зрънца. Внимавайте да не изядете крема още преди да напълните кошничките обаче! Добавете и какаовите зрънца и готово.

А за райската ябълка- няма да повярвате колко много време тази стоя вкъщи…тя е откъсната от едно дърво в Швейцария, аз си я донесох, пазя я да узрее, да я сготвя и покажа! Това е райска ябълка с щастлива съдба!

И започваме да пълним кошничките или да слепяме сладките, или да слагаме крем на пая :) Отгоре посипваме с какао или канела, скриваме от погледа си изкусителните сладки, а остатъкът от крема доволно, блажено и заслужено изяждаме с голяяяяямата лъжица!

Честит имен ден на дядо, мен, всички Ивани, Иванки, Ивайловци, Ивайли, Ванини, Вани, Ваньовци, Йоановци, Ивовци и…честит 1/4 рожден ден на Ваниловата Кухня ♥♥♥

Шоколадови бисквитки с шоколадова глазура

Когато какаото реши да се намеси в кухнята, нещата излизат съвсем извън контрол…
Какао в тестото, в глазурата, по покривката, по блузката, по пода, по тавана, по шкафовете, по носа, под носа, върху саксиите, само не и обратно в кутията. А ако имах котка, то знам, че нейната опашка щеше да е основният какаоразносвач из другите стаи.

Та, за бисквитките☺ Направих ги по случай Коледното парти на Dreamix ( мега яката програмистка фирма, ето им сайта). Понеже и Верчето имаше рожден ден, от същото тесто ( но с различна консистенция), направих и едни много напоени с шоколад квадрати, които ще нарека Верини Шоколадини. За тях- по-късно.

И бисквитките се харесаха. За йога събитието тази събота( хеей, беше чудесно!), реших да направя още една тава цветенца! А понеже пък сега за Коледа ще си ходя при бабчето на село и при семейството на Тодорито в Търново, имаше и трета партида бисквитки!

Много какаов сезон, не знам защо пък зимата я наричат “снежна”.

Каква е тайната? В какаото, в ароматите и в гъстотата на тестото. Има три варианта:

• Тестото да е течно и да може да се разлива с черпак. В случая го разтилям върху хартия за печене, пека двайсетина минути и после нарязвам на квадрати и богато обливам с глазура. Това са Верините Шоколадини.
• Да е полутечно, тъй че да може да се “капва” с лъжица. Така стават браунита. За тях рецепта и картинки има ето тук.
• И третият вариант е да имаме тесто, което да може да се разточва и реже с формички. И така стават бисквити.

Извода- от едно тесто, в зависимост от количеството на брашното, може да получим три различни по име и вид десерта. По тази причина няма да давам точни количества за продуктите, но все пак горе долу ще дам насоки за тестото за бисквити.

Бисквитено шоко тесто:

• 3-4 ч.ч. пълнозърнесто брашно
• 1 1/2 ч.ч. пълномаслено какао
• 1 ч.ч. зехтин и разтопено кокосово масло (общо количество)
• 3-4 ч.л. стевия на прах или подсладител по избор
• захаросани портокалови корички и пияни плодове (рецепта)
• 2-3 ч.л. ликьор амарето или друг аромат
• щипка сол
• 1 ч.л. сода
• вода, колкото поеме (≈ 1 чаша)

Шоколадова глазура:

• 1 натурален шоколад с високо съдаржание на какао
• 4-5 с.л. какао
• мандарина или портокал
• няколко лъжици алкохол по избор( водка или ром)
• 50-80г кокосово масло
• по желание- подсладител

Сухите продукти за тестото се обогатяват с въздух, т.е. разбъркват се много добре. Разбирате ли сега защо имаше какао и на тавана…Добавят се и нарязаните портокалови корички и плодчета. После е ред на мазнината, объркваме. Вода се добавя толкова, че да получим еластично тесто, което да може да се меси лесно и да не лепне по ръцете.

Разточва се върху набрашнена повърхност и с четка намазваме тестото с малко вода.

Поръсваме обилно с какао, режем с формичката и внимателно пренасяме в намазнена тава. Времето за печене зависи от дебелината на тестото. За пласт 0,5mm са нужни околко 15-20 минути.

Още топли се изваждат и когато изпечете цялата партида бисквитки, пренесете ги всички в дълока тава. Време е да направим глазурата.

А тя се прави лесно- шоколадът и кокосовото масло се разтопяват на слаб котлон, добавя се какаото и избрания плод, пасиран добре. Разбърква се и се добавя и алкохолът. Аз сложих водка. Не питайте от кога си стои в нас и добре, че й намерих приложение ☺ Сместа ще започне да бълбука и видимо ще се разреди. Бъркайте още минута, след което излейте в тавата при сладките. Добре объркайте всички бисквитки, така че да се покрият с глазурата отвсякъде. Оставете за няколко часа да изстинат, а и за да стегне глазурата и подредете в кутия, чиния или ги дайте на Мария :)

Ще подарявам такива и за поредна година обявявам бойкот на купените сладкиши!
Весело шоколадово приключение!

Хрупкави цветя и солети от семена

От както се помня, все обичам да си гриза нещо- бискивтки, крекери, солети, ядки :)
Или препечени филий и сухари. Напоследък купувам само 2-3 вида без никакви угризения на съвестта, но като цяло си знам, че повечето опаковани гризинки по магазините имат маргарин, много сол, захар и бяло брашно. И консерванти, оцветители и подобрители, разбира се- без тях не може.

Много обичам сусамки! Има едни мнооого големи- те са ми любими. Но и тях не искам да си взимам редовно- понеже са със захар ( дори да пише, че са с мед!). 

Вкъщи задължително има винаги сурови ядки. И така като гледам, по-малко от 200г  на ден рядко падам, освен ако нямам нещо друго за хрупане ( или пък има тахан☺). И понеже все пак това количество ядки хич не е малко, от време на време ми идва музата, за да си правя хрупкави крекери. Преди бях правила едни страхотни крекерчета (тук) и соленки с усмихнат лица (ето тук). Но тези са различни- много ароматни от сусама и слънчогледа са, а и как само вървят с бира, леле….

Или солети ☺ Като тези:

Необходими продукти:

• 1 ч.ч. ръжено брашно
• 1 ч.ч. овесени чдки
• 1 ч.ч. небелен сусам
• 1/2 ч.ч. ленено семе
• 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
• 1/3 ч.ч. зехтин
• няколко лъжици студена вода
• щипка сол
• подправки по желание ( аз предпочитам уханието на слънчоглед и сусам)

Овесените ядки се смилят с блендер ( или се заместват с фини + овесени трици). Всички сухи съставки се объркват добре, добавя се зехтинът, а количеството на водата определя твърдостта на тестото.

Добавяйте по малко вода. Трябва да получим твърдо и “нечупливо” тесто. Ако вашето не може да се разточва или лесно се чупи, то брашното е недостатъчно.

Разточете на добре набрашнена повърхност, дебелината да е околко 0,5cm. Отгоре поръсете пак с брашно и изрежете фигурки. Остатъка от тестото омесете с мъничко вода по необходимост и отново разточете и изрежете.

Как се получиха солетите…В един момент ми омръзна да разточвам и изрязвам, за това от тестото направих малки топки, които после с длани оформих на солети. Доста добра идея беше това- тестото се оказа подходящо, а като се изпечат стават истински хлебни пръчици ☺ 

Крекерчетата могат да се съхраняват в кутия седмици наред. Направих около 5о цветенца от това количество тесто, но…котката ( добре ли се вижда доволната й муцунка) вече изяде повечето от тях и сега ги пазя за почерпка. 

С малко канела, мед и джинджифил…с една шоко глазура, за която трябва да пиша, можем да получим страхотни полезни и вкусни Коледни сладки!