Сурови нахутени бонбони

“Ето ти един бонбон,
дай ми срещу него слон.
-Давам слон срещу бонбон,
ала искам милион
витамини той да има,
вкус и аромат в комбина,
искам той да е суров,
за минута той да е готов,
да е вкусен и чудесен, 
че да го опишат в песен..”

“Хм, това изглежда лесно-
тоз бонбон ще е чудесен-
ще си има витамини,
че ще стигнат за двамина,
ще ухае и по вкус,
ще задмине всеки мус!
И суров е, сто процента
и се прави на момента!
От нахут е тоз бонбон,
давай срещу него слон!”  

Да се върна малко в детството аз, когато знаех цялата книжка стихчета наизуст, а с дядо ми( мир на прахта му) пишехме и измисляхме стихчета…Явно и до днес ми се отдава що-годе поносимо да римувам, но само в моменти, когато имам вдъхновение. В този случай то беше от суровите бонбони от нахут, които са аналог на суровия хумус (рецепта), но разликата е, че всеки може да си “боцва” скришом по едно бонбонче с пръсти! Супер са за парти, размазани върху филийки също е добър вариант, а най-добре е да бъдат поднесени на любимия човек с чаша хубаво вино♥

Съставки:

• 2 ч.ч. покълнал нахут
• 3-4 с.л. зехтин или мазнина по избор
• 2-3 червени чушки ( може и печени, какво пък!)
• 100г зелени маслини
• сокът на един лимон
• 1/2 ч.ч. тахан
• кимион, курмума и чер пипер
• за овалване- ленено брашно, червен пипер и сол

Нахутът се пасира с мазнината и лимоновия сок. Маслините се наситняват в кухненски робот ( е добре де- може и в чопър или с нож), а чушките се нарязват на много ситно. Добавяте и подправките, обърквате с тахан, като тук е важният момент- добавяйте го постепенно, за да добиете нужната плътност за оформяне на топчици ☺ Е не изглежда много хубаво на снимката, ама после ще ви хареса:

И да си призная– аз не сложих лимон, но определено и аз, и Тодор, и Жас стигнахме до извода, че им трябва нещо кисело! И другото- имах печени замразени чушки от баба, тъй че моите бонбони бяха на 95% сурови…случват се такива неща…

Топките се оформят с навлажнени длани, овалват се в чиния с описаната смес и се нареждат я в чиния, я в плато, я в нечие гърло ☺ Аз предпочитах лют пипер, но трябва да се съобразявам с мАжо…

Все пак да кажа….стават доста тежки и не ви съветвам да изяждате повече от 4-5 наведнъж.

И за последно-ако тез бонбони накарат и вас да римувате, то значи mission completed!

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

• 2 шепи свеж спанак
• една малка маруля
• 3-4 моркова
• 3-4 кислели краставички и сок
• 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
• шепа кълнове по желание
• шепа орехи
• ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

Обяд в офиса

 

Малко от нас могат да си позволят лукса да прекарват много време вкъщи, за съжаление…

Доста работят на бюро, по цял ден седнали. За много вариантът за обяд се изчерпва в близкото заведение за бързо хранене. Мазни готвени манджи, салати с олио и незнайно кога нарязани зеленчуци, непонятните за мен хамбургери, картофки, кола, донъти и пици….Не мога да нарека това храна. Нито пък разбирам израза “Нямам време, ще си взема само два кроасана”… Не, това за мен са излишно и грешно похарчени пари.
  Аз си нося. Всеки ден. Ако нямам време да си приготвя, взимам си 2 кила плодове + пакет сурови ядки и съм готова. Но, в повечето случаи имам време, именно защото не ми трябват повече от десетина минути, за да си подготвя обяда.Тъй че, всеки може да си позволи “лукса” да приготвя сам обяда си за себе си и/или за половинката!

 Онзи ден правих елда със соево месо( не ме питайте, Тодор го домъкна от Китай), та имах накисната и омекнала. И докато приготвях самото ястие, отделих от суровите зеленчуци, за да си направя салата за следващия ден.

Ето каква беше тя: 

• елда, накисната от вечерта
• маслинки
• червена чушка
• магданоз
• 2 вида кълнове- соя и люцерна
• сусамено олио и балсамов оцет

Така, няма нужда от обяснения май =)Богата, полезна, бърза, изгодна и вкусна!

Изберете си любима купичка, кутия, ако щете даже и буркан или пък тенджера! Използвайте кутии за многократна употреба обаче☺

И бъдете онзи, който си носи обяд, защото обича себе си, знае с какво се храни, не инвестира във веригите за бързо хранене и…винаги го питат “А днес какво си носиш?”
Забавно е, опитайте ;) 

Яхнията на баба

Ехоо, има ли някой, който да няма спомени от вкусните манджи на баба?! Било то мекиците или супа, торта на два етажа за рожден ден, кекс с ябълки, даже намазаната с мармалад или лютеница филия бяха по-вкусни, когато са от баба.
Бабите са вкусни!

 Е, аз мога да се похваля, че моята баба(ето ни с бабчето преди 20 години) е най-изкусно готвещата бабка, която не само че прави всичко безобразно вкусно, но го прави много красиво, уважава желанията ми да няма чесън, да е постно и да не е много мазно! А тя може да се похвали, че си има най-обичащата я внучка на света!!!
Миналата седмица реших да се отделя от столицата и да си ида при нея! Ох, няма да ви разказвам, че започвам да си завиждам…Но когато в мрачната събота, измръзнала, прегладняла от цяла сутрин обикаляне из района, се прибрах и в топлата кухня ме чакаше най-любимото ми ястие от детството, нямаше как да не изпадна в умиление към бабчето. Още по-голямо…Не знаете много си я обичам!
Яхнията на баба е тази, която ще предпочета дори пред най-изискания сладкиш, че дори и пред тахана♥( а всчики знаят, че съм пристрастена към тахан).
Та сега, ето и интерпретация на бабината яхния в моята кухня!

Бабини продукти:

• картофи -около килограм
• стар лук- 2-3 глави
• червени чушки- 2-3 бр.
• моркови- пак толкоз
• домашна лютивка( или домати от буркан)
• праз
• пресен магданоз
• дафинов лист, чубрица, червен пипер
• малко олио и сол.

Така, важен момент е на колко дебело ще нарежете продуктите. Картофите да са наедро, дебелина около сантиметър и 1/2. Чушките- на големи парчета, морковите- на по-дебели кръгчета. Лукът на едри мустачки, а пък празът- на съвсем ситно.

В тенджера се задушават лук, чушки, моркови. Докато станат прозрачни. Тогава слагате чубрицата, червения пипер и дафиновия лист, задушавате за още малко, наливате гореща вода и добавяте и картофите. Оставете ги за около 30 минути, но добавяйте вода от време на време. Когато омекнат, прехвърлете ги в тава, изсипете върху тях доматеното нещо( каквото имате) и пъхнете в гореща фурна. Трябват десетина минути, за да се получи доматена коричка. Поръсете и с праз и оставете за още мъничко на изключена фурна.

Когато вече ги извадите от фурната, поръсете с магданоз, покрийте тавата, за да се “консервира” ароматът на пресния магданоз и това е!
С червеното вино на дядо  е супер! Мога да ви кажа!

О, милото ми бабче♥ …само да ми дойде на гости тя!