Сурово плодово цветенце…и една индианка в кухнята

Колкото и да е малка кухнята, все ми се ще разнообразието от продукти в нея да е като на пазара. Не че се оплаквам, че си нямам всевъзможни подправки и чайове, варива и зърнени, зелении, домашни сосове, лютеници от баба, сушени плодове и ядки, зрънца за кълнове…но всички те се побират в разни кутиики, бурканчета и торбички, после ги скътавам по шкафовете или ги трупат на пирамиди върху тях. Туй, за което мога на висок глас да мрънкам, е че няма и няма да има достатъчно място за много и различни плодове…килограми ябълки, круши, банани, портокали и мандарини, лимончета и кивита, ананаси, кокоси, круши, тикви…просто няма място! Трябва да пазарувам в малки количества от всички, че да мога да имам някакво разнообразие после. Ала намерила съм аз за какво да се оплаквам…

В един следколеден ден, когато имаше достатъчно и различни плодве в кухнята, с голямо нетърпение исках да си изпробвам подаръка от Тодорито- супер мега якия кухнененски робот, с който вече можех да правя толкова, ама толкова много неща и то за нула време! Вечерта бях пробвала рендето за една салата с цвекло, а днес исках да изпробвам други две джаджи- голямата кана със страховито име “блендер” и голямата остра перка, която в комбинация с купата се наричала “чопър“.

И така- Ваня в кухнята с робота!

Идеята ми беше да направя сурова торта ☺ Понеже купите са доста големи, не предвидих количествата и се получиха две торти, от което никой не се оплакваше (…преди 15 минути последната четвърт от втората торта си замина достойно).

И понеже сутринта тъкмо бях пазарувала и за първи път си взех свежи, а не сушени фурми, задължително щяха да участват в тортата. От село имаше и много орехи, имахме отново от Доброделските вкусни круши, така че се захванах с трудната задача да избера толкова продукти и подправки, че все пак да не прекаля с вкусовете и ароматите!

И ето какво измислих:

Продукти за блата:

• 1 ч.ч. свежи фурми
• 1 ч.ч. орехи
• щипка карамфил
• 2-3 с.л. брашно от рожков
• 2-3 с.л. натрошено ленено семе
• 2-3 с.л. небелен сусам

Продукти за крема:

• 2 зрели и много сладки банана
• 3 големи и меки круши
• 3-4 с.л. кокосово масло
• 1 с.л. свеж джинджифил
• ананас и фурми за украса

Първо се заемаме с кокосовото масло– разтопява се на слаб котлон и се оставя да поизстине настрани.
После е ред на блата– орехите се накисват във вода за час и се смелят заедно с карамфила, изчистените фурми и няколко лъжици вода в чопъра ( т.е. голямата купа с нож на дъното…аз до сега винаги съм я наричала блендер, което се оказва погрешно).

Сместа се обогатява с рожкова и сусама, като смленият сусам служи за коригиране на плътността ( може да се замени с тахан или ленено брашно). До тук много добре, даже отлично! Блатът се оформя или с голяма формичка ( в тази рецепта служеше за форма на палачинки), или с пръсти.

После пък се заех с крема. Той, както всеки суров крем, е изключително, та направо безбожно лесен…Пасират се двата банана, крушите и джинджифила и вместо да направя тази процедура със стария ми верен пасатор, взех аз голямата кана с ножче на дъното ( т.нар. блендер) и реших там да извърша процедурата…така да се каже “да сефтосам блендера”. Става супер лесно и бързо, ето един “вътрешен” изглед:

Когато сместа стане достатъчно гладка, добавя се и кокосовото масло и пак продължаваме да пасираме в каната. След двайсетина секунди кремът е готов и е ред да “сглобим” тортите. Взимам аз каната, отвивам я от тялото на робота, дърпам и се мъча и ето колко добре се справих:

Направо съм потресена от способностите си! А уж разбирам от техника, че даже дистанционни оправям сама, крушки завивам, на баба обясних как се четат sms-и и ей такива…

Е, поне бях изчистила плота преди това, та събрах си крема къде с лъжица, къде с шепи и остатъка се оказа достатъчно много и за двата блата, които оформих. Все пак, да ми е честит робота и да няма повече таквиа ексцесии!

А сега за тортите– кремът се оформя с лъжица отгоре, украсата е по желание, но аз просто не се сдържах да изрежа едни цветя от ананас с друга, по-малка формичка цвете, толкова свеж и жълт е цветът му!

Може да добавите парчета ананас и в крема, както и фурми, ако обичате по-сладко.

Тортите могат да бъдат сглобени и в чашки, като това може да е по-добрият вариант, ако искате да използвате по-малко кокосово масло, както направих аз ( затова кремът не беше прекалено твърд и можеше да се яде и с лъжичка).

Та така! Беше интересно преживяване…аз с омазани ръце и половин кухня в банани, Тодор недоумяващ как мога така индиански да се представя и все пак аз умирах от смях и ми беше супер забавно! Какво пък, случват се такива неща даже и в най-добрите английски семейства☺

И каквото и да става- всичко ще се оправи!

PS: такива формички може да си намерите в Аromas House ☺

Шипков мармалад без шипки

Ах, как искам да намеря някой стар етикет от преди 20 години на най-любимия сладък вкус от детството ми!
Не ядях мед, но пък най-голямото изкушение за мен бяха обикновени бисквити, залепени с шипков мармалад!

Ето, намерих нещо подобно на стария етикет: Снимкаааа

И баба ми я помня как го правеше. Абе целият процес е доста пипкава работа, за което са виновни нежните власинки в сърцевината на плодовете. Трябваше няколко пъти сместа от сварени шипки с много захар да се прецежда през сито и тензух. И все пак- вкусът не беше като купешкия. Аз от малка си обичам кисели неща и този – домашният беше повече сладък, от колкото кисел.

Но стига носталгия ( по плодове сварени и то с много захар….то какво му е полезното, освен психологическото въздействие)!
В понеделник вечерта, правейки Суровите сладки.…съвсем, ама съвсем случайно забърках такава каша, която моментално ме върна 20 години назад…Пюре с вкус на шипков мармалад! И то суров! И без захар!
Май преди 20 години не ми е било по-добре от сега ☺

За мармалада:

• 1 и 1/2 ч.ч. накиснати от вечерта фурми
• 1 лимон

Фурмите с част от водата се пасират. Добавя се и лимонът и това е! Да…това е :)

Може да уточня обаче, че лимонът дава силна миризма. Ако сложите съвсем мъничко ( Йоана е описала как се прави  ванилова есенция, аз ползвам стрити ванилови зрънца направо, че по ми харесват), то може да потушите лимона и да получите по-сладникав аромат.

Както и да го направите..вкусът е превъзходен! Аммм

И за крекери е супер! Супер!

Казах ли , че е супер?

Пудинг с тиква, ориз и бадеми

Имало едно време една Тиква. Тя била с прекрасна бледо зелена кожа, наситено оранжева сърцевина и много, много вкусни семки. Често магьосниците я използвали, за да правят от нея каляски, в края на откомври създавали от нея чудновати форми и я ползвали за фенер и за украса, че даже от почит към тиквата, селските бирници наричали своите мъдри глави “Тикви с тикви такива”…

Точно тази Тиква била много умна. Изчела била безброй готварски книги, защото искала да си избере онази рецепта, в която нейният вкус да е най-добре отчетлив. Чела за баници, супи, сладки, бонбони от тиква , печена тиква, сварена тиква, рачел от тиква,  питки от тиква и какво ли още не.

Но всичко й се струвало твърде обикновено за нейната знатна особа. Така че Госпожица Тиква захвърлила готварските книги, разровила се из Интернет и намерила Ваниловия Блог♥. Свързала се със самата Ваня Ванилова и я помолила да й измисли таква рецепта, в която хем вкусът й ще доминира, цветът й няма да бъде променен, хем рецептата ще бъде съвсем различна от всички други тиквени приумици.

Аз нямаше как да не уважа желанието й. Направих пудинг с тиква- лек десерт, който е хем лесен, хем вкусен, хем ужасно полезен и не на последно място- подхожда на изискванията на г-ца Тиква!

Ето и продуктите:

• 1/2 кг тиква
• 1 и 1/2 ч.ч. бял ориз
• 1 ч.ч. смлени бадеми
• 1/2 ч.ч. накиснати фурми
• 1 ч.л. истинска ванилия♥
• 2 с.л. суров тахан
• 2 с.л. мед
• 2-3 с.л. ленено брашно
• 50-70g кокосово масло
• рожков и бадеми за украса

Тиквата се сварява на пара. Оризът се слага в студена вода, вари се до готовност и когато го махнете от огъня, пресимвате го в гевгир и веднага го поливате със студена вода. Целта е да  получим отделни и твърди зрънца, а не слузеста каша!

Тиквата се пасира. Фурмите- също. Кокосовото масло се разтопява на слаб огън.

Всички продукти се смесват, като съветът ми е да слагате ориз постепенно. Може и да ви хартиса- зависи от самия му сорт и от това колко вода е поел при варенето. 

Ако сметнете, че сместа не е достатъчно сладка( а аз не обичам ама никак да ми е много сладко)- слагайте мед :) 

Лененото брашно не е задължително, но е за по-добро слепване, а пък и е толкова полезно- слагайте го винаги, когато няма да промени вкуса и вида на рецептата. Пак Ванилов съвет ;)

Трябват ви формички за мъфини или други купички с произволен размер. Може и цяла голяма купа – така ще си направите истинска торта! Намажете дъното на избрания съд с мазнина и добре натъпчете от сместа. Приберете в хладилник за поне 3-4 часа, за да може кокосовото масло и ленът да стегнат сместа.

А сега е моментът на отделянето- т.к. аз използвах формите за мъфини, трябваше да нагрея дъната им върху скаричка, поставена на двата котлона и после внимателно с нож да ги отделя от стените. С рязко движение обърнете формата върху чиста и твърда повърхност и после можете да ги гарнирате в отделни чинийки, в поднос, та даже може и в широки чашки, поляти с още мед. Обаче пак приберете в хладилника за 20 минути :)

Украсата е съвсем по желание. Украсих само 2 от 12 пудинга. Защото имаше повод♥
Романтична вечеря на енергоспестяваща крушка без свещи…

PS: Тиквата ми се обади днес сутринта и каза, че тази рецепта й харесва, та когато Тодор иде на пазара и я намери къде се е скрила от хорските погледи, с удоволствие ще ми се предостави, за да направя втора партида от тези вкусни пудинги!

Разкажете тази приказка и на вашата Тиква!

Хрупкав джинджифилов пай с крем от ябълки и фурми

Не е кекс, защото не е мек и пухкав,
не е торта, защото няма толкова крем!
Не е бисквитка, а е хрупкав,
Туй е пай за теб и мен!

Точно така :) Пай e тестено изделие от ронливо тесто, замесено с ледена вода, твърдо масло, брашно и сол. Плънката е солена или сладка, покрита или не с още един слой (лентички, звездички) тесто. И като всеки един класически пай, тя се запича заедно с тестото.

Но пък защо да следваме класическата рецепта?
Вместо краве, аз използвах кокосово масло.
Вместо запечен( и изгубил витамините и ензимите си) плодов топинг, сложих суров крем.
Вместо захар- стевия и фурми.

И вместо тежък, калоричен и нездравословен пай- имаме вкусен хрупкав сладкиш, който на драго сърце Тодор хапва за закуска, мляскайки  “ОоОо, станал е супер, станал е супер!” Аз също мисля така! Последното парченце от вкусния пай хапнах днес за закуска с малко суров тахан и канела и вече обмислям следващата рецепта- дали да е с крем от кашу , с  пастет от боб и орехи или пък отново да е с плодчета, ядки и аромат на зимни подправки! Защо не с круши?

Рецептата за приготвяне на пай можете да намерите навсякъде из Интернето :) Аз бях вдъхновена от Йоана и нейния  Лимонов пай ( то само той да беше…) Следвайки тази технология, но и добавяки на цялата рецепта мои идеи и предпочитания, се получи ароматно, ронливо тесто, което само по себе си беше достатъчно вкусно! 

Продуктите за тестото:  

• 1 ч.ч. брашно от нахут
• 1 и 1/2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
• шепа накиснати и смлени фурми
• 2-3 лъжици ленено семе
• щипка сол
• 100г кокосово масло ( по желание може да замените половината със зехтин)
• няколко лъжици ледена вода
• 1/3 пакетче бакпулвер ( или сода с лимонтозу)
• шепа предварително накиснати и смлени фурми
• 2-3 ч.л. стевия
• настърган джинджифил- поне 2 ч.л.
• карамфил, индийско орехче, къри

Продуктите за крема:

• 2-3 средни по размер кисели ябълки
• 1/2 авокадо
• шепа накиснати и смлени фурми

Да започнем с тестото:
В купа се объркват сухите съставки и подправките.Добавяме смелните фурми( които вече приличат на крем). Кокосовото масло се нарязва на тънки ивички, които прибавяме в купата.”Претриваме ” брашното заедно с маслото и фурмите. Получават се трохи, които се стремим да са възможно най-ситни. Ако сместа не може да образува “бучки” като я стиснете здраво в ръка, то трябва още мазнина. 

Аз добавих зехтин, понеже ми бяха мръсни ръцете, а кокосовото масло бях прибрала най-прилежно в хладилника :)
Та значи, и така става- даже чудно става.
Когато трябва  да омесим тестото, добавяме и водата, но не наведнъж. Тестото трябва да е твърдо, лепкаво и неразтегливо.
Оставете поне за половин час в хладилник. 

Подгответе си форма за пай или за торта. Аз имам само за торта, но свърши отлична работа :)
Облепете дъното и стените на формата с тесто, като се стремете дебелината да е една и съща навсякъде.
Паят се слага в нагорещена фурна- 180º за 5-6 минути и се пече 15-20 на по-ниски градуси, в зависимост от предпочитанията за хрупкавост :)  

Кремът е вкусен, та даже и без хрупкавия пай. Смелете ябълките в блендер или ги рендосайте на едро ренде. Смелете и фурмите с авокадото и трите съставки добре ги смесете. 

Паят трябва да е добре изстинал преди да го намажете с крем. Много е вкусен, гарниран с тахан.
Съветвам ви да изчакате поне 2 дена!

Тогава става разкошен, разкошен! Дали се изразих добре?