Най-вкусната тиквена супа

Обожавам, обожавам тикви! Вече повечето читатели на блога са запознати с тиквените истории!

Във ванилената кухня са били сготвени:

• Салата от сурова тиква-  линк
• Шахматни сладки от тиквено пюре-  линк 
• Пудинг с тиква, ориз и бадеми- линк….или с други думи Приказка за Тиквата
• Прекрасният и свеж Тиквен връх- ето тук 

И за мое съжаление не смогвам да опиша и другите хрумвания с тиква, които имам, но живот и здраве и този ден ще дойде!

Помня, когато сестра ми беше бебе, едно от първите неща, с които мама я захранваше беше варена на пара тиква. А аз не исках никаква друга баница освен от тиква, канела и орехи. Добре, че днес никак не съм злояда и постоянно опитвам нови и нови продукти, подправки и комбинации и точно поради това ми ненаситно за новости качество, мисля, че успях да сътворя най-вкусната тиквена супа, която мога да си представя ( а имам доста богато въображение!)

Магията е в подправките...и в голямата лъжица! И във вкусната тиква ☺ Нали знаете- когато избирате тиква, трябва като я почукате да бие на кухо, а дръжката да е изсъхнала. На това ме учила бабчето♥ А от нея всеки съвет е златен!

Продукти за вкусната супа:

• 600-700 г тиква
• 3-4 големи моркова
• 1 с.л. маринована целина
• 1 ч.л. наситнен пресен джинджифил
• 3-4 с.л. зехтин
• 1 с.л. къри
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 ч.ч. тиквено семе
• лют червен пипер
• ако имате- покълнал нахут или смлени лешници

Тиквата и морковите се сваряват на пара, след което се пасират с 1 ч.ч. топла вода. Гъстота, която трябва да получим се вижда добре на снимките. Нали ☺

Рецептата за целината е тук. Ако не желаете да си правите цял буркан, макар че е много, ама много удобно и лесно за ползване след това, достатъчно е да настържете корени от целина и да добавите сол (целина:сол= 1:1).

А джинджифила, който така заобичах, се обелва и пасира заедно с горната смес. Интересни факти за тази любима подправка има ето в тази рецепта ☺

Когато вече супата е готова, остава да й сложите подправките- къри, зехтин и целина. Поръсва се с тиквено семе и по желание с лют пипер. Не е нужно да пиша, че на моята скромна паничка слагам 2 обилни лъжици домашен мега лют пипер…въпрос на предпочитания.

И един съвет– за мое учудване, супата не издържа дълго време, дори да е в хладилник( не че вие ще издържите да не я изядете веднага)- максимум 2 дена.
А и е най-най-най-вкусна, когато е топла и ароматът на суров зехтин и къри са първите виновници за вашия добър апетит♥

Пудинг с тиква, ориз и бадеми

Имало едно време една Тиква. Тя била с прекрасна бледо зелена кожа, наситено оранжева сърцевина и много, много вкусни семки. Често магьосниците я използвали, за да правят от нея каляски, в края на откомври създавали от нея чудновати форми и я ползвали за фенер и за украса, че даже от почит към тиквата, селските бирници наричали своите мъдри глави “Тикви с тикви такива”…

Точно тази Тиква била много умна. Изчела била безброй готварски книги, защото искала да си избере онази рецепта, в която нейният вкус да е най-добре отчетлив. Чела за баници, супи, сладки, бонбони от тиква , печена тиква, сварена тиква, рачел от тиква,  питки от тиква и какво ли още не.

Но всичко й се струвало твърде обикновено за нейната знатна особа. Така че Госпожица Тиква захвърлила готварските книги, разровила се из Интернет и намерила Ваниловия Блог♥. Свързала се със самата Ваня Ванилова и я помолила да й измисли таква рецепта, в която хем вкусът й ще доминира, цветът й няма да бъде променен, хем рецептата ще бъде съвсем различна от всички други тиквени приумици.

Аз нямаше как да не уважа желанието й. Направих пудинг с тиква- лек десерт, който е хем лесен, хем вкусен, хем ужасно полезен и не на последно място- подхожда на изискванията на г-ца Тиква!

Ето и продуктите:

• 1/2 кг тиква
• 1 и 1/2 ч.ч. бял ориз
• 1 ч.ч. смлени бадеми
• 1/2 ч.ч. накиснати фурми
• 1 ч.л. истинска ванилия♥
• 2 с.л. суров тахан
• 2 с.л. мед
• 2-3 с.л. ленено брашно
• 50-70g кокосово масло
• рожков и бадеми за украса

Тиквата се сварява на пара. Оризът се слага в студена вода, вари се до готовност и когато го махнете от огъня, пресимвате го в гевгир и веднага го поливате със студена вода. Целта е да  получим отделни и твърди зрънца, а не слузеста каша!

Тиквата се пасира. Фурмите- също. Кокосовото масло се разтопява на слаб огън.

Всички продукти се смесват, като съветът ми е да слагате ориз постепенно. Може и да ви хартиса- зависи от самия му сорт и от това колко вода е поел при варенето. 

Ако сметнете, че сместа не е достатъчно сладка( а аз не обичам ама никак да ми е много сладко)- слагайте мед :) 

Лененото брашно не е задължително, но е за по-добро слепване, а пък и е толкова полезно- слагайте го винаги, когато няма да промени вкуса и вида на рецептата. Пак Ванилов съвет ;)

Трябват ви формички за мъфини или други купички с произволен размер. Може и цяла голяма купа – така ще си направите истинска торта! Намажете дъното на избрания съд с мазнина и добре натъпчете от сместа. Приберете в хладилник за поне 3-4 часа, за да може кокосовото масло и ленът да стегнат сместа.

А сега е моментът на отделянето- т.к. аз използвах формите за мъфини, трябваше да нагрея дъната им върху скаричка, поставена на двата котлона и после внимателно с нож да ги отделя от стените. С рязко движение обърнете формата върху чиста и твърда повърхност и после можете да ги гарнирате в отделни чинийки, в поднос, та даже може и в широки чашки, поляти с още мед. Обаче пак приберете в хладилника за 20 минути :)

Украсата е съвсем по желание. Украсих само 2 от 12 пудинга. Защото имаше повод♥
Романтична вечеря на енергоспестяваща крушка без свещи…

PS: Тиквата ми се обади днес сутринта и каза, че тази рецепта й харесва, та когато Тодор иде на пазара и я намери къде се е скрила от хорските погледи, с удоволствие ще ми се предостави, за да направя втора партида от тези вкусни пудинги!

Разкажете тази приказка и на вашата Тиква!

Тиквен връх

Ако си бях засичала, то времето, нужно за направата на Тиквения връх и времето да го публикувам, щяха да се различават поне с 20-30 минути…В полза на поста ми. Трябват ви буквално по-малко от 3 минути, за да го забъркате, 2 за да го ” оформите” и 30 за да го публикувате :)

А сега, набързо, състава:

• варена тиква
• кисела ябълка
• канела, орехи, мед
• блендер и апетит

 

В блендера се наситнява ябълката, но не на пюре, смесва се с пасираната варена тиква( студена! или поне да е под 40-50°C) и канелата и така.

Отделно може да смелете орехи и да прибавите, но аз ги обичам цели и затова ги наредих отгоре. Поръсвате си с мед, още канела за естетика( Красотата щяла да спаси света, казват…) и воала!

Тази идея е наистина много, много бърза и става да си я вземете в офиса в кутия :) 

Шах и мат…или бонбони от тиква

Така….както отдавна го планирах- тази седмица си взех отпуск и си отидох на село при бабчето, дядото, милата ми 12 годишна маца, градината, доматито, чушкито…яхниите и спане до десет. Винаги там се наспивам. Ама това настрана.
С бабата се чувам доста често и много обичам да й споделям какво съм сътворила. Тя недоумява какви са пък тея работи, не вярва в сурова тиквичка, отрича сурова торта, а киноа не й споменавам, че да не ме пита дали не съм се записала на курсове по китайски. Исках като си ида този път, още от тук да приготвя нещо “мой стил” и да видя дали пък няма да оцени и нещо различно.

  Но не можех да й приготвя нещо обикновено или пък прекалено различно, понеже си я знам каква е- мнооого придирчива. Дядото яде всичко. Котките не намазаха тоя път.
Затова вариантът е 50/50- шахматни бонбони. Белите- с традиционни продукти, които тя използва, черните- нещо по-така.

Бели шахматки:

• варена тиква
• овесени ядки
• слънчо ядки
• ленено брашно
• мед
• канела
• лимонов сок и кора
• сусам- за овалване

Черни шахматки:

• варена тиква… мда, и тук се намърда
• овесени ядки
• слънчо ядки
• ленено брашно
• брашно от рожков
• индийско орехче
• мед
• лимонов сок
• какао- за овалване

Почва се с тиквата- пасира се на пюре и после разпределяме асиметрично, пробиотично, по братски, по равно, нямам претенции. След това се добавят и останалите съставки, смесва се и много важно- сместта трябва да е сравнително мека! Защото овесът и слънчогледовото семе попиват.
След тази “тежка и сложна” процедура на смесване, правим топчета, като за да не се лепи сместта по ръцете ви, мокрете дланите с топла вода ;) Толкоз.

След като сте готови с голишарчетата( бел.ав. топчетата), посипете ги обилно със сусам/какао и ги овъргаляйте добре.

Сега ги наредете шахматно в малка квадратна чинийка и изяжте тези, които не се хващат! Сами си го заслужиха.

Като престоят в хладилника за няколко часа( дори и ден) стават много свежи!

И баба ги хареса. Но пак…може ли…не били достатъчно сладки! Ами как да са, бе бабче, като няма как да има нещо по-сладко от твоите сладкиши, внучки и котка♥  Много си я обичам, ей…

PS: не давам пропорции, т.к. всичко зависи от вашия вкус и от нужната гъстота на сместа.