Шипков мармалад без шипки

Ах, как искам да намеря някой стар етикет от преди 20 години на най-любимия сладък вкус от детството ми!
Не ядях мед, но пък най-голямото изкушение за мен бяха обикновени бисквити, залепени с шипков мармалад!

Ето, намерих нещо подобно на стария етикет: Снимкаааа

И баба ми я помня как го правеше. Абе целият процес е доста пипкава работа, за което са виновни нежните власинки в сърцевината на плодовете. Трябваше няколко пъти сместа от сварени шипки с много захар да се прецежда през сито и тензух. И все пак- вкусът не беше като купешкия. Аз от малка си обичам кисели неща и този – домашният беше повече сладък, от колкото кисел.

Но стига носталгия ( по плодове сварени и то с много захар….то какво му е полезното, освен психологическото въздействие)!
В понеделник вечерта, правейки Суровите сладки.…съвсем, ама съвсем случайно забърках такава каша, която моментално ме върна 20 години назад…Пюре с вкус на шипков мармалад! И то суров! И без захар!
Май преди 20 години не ми е било по-добре от сега ☺

За мармалада:

• 1 и 1/2 ч.ч. накиснати от вечерта фурми
• 1 лимон

Фурмите с част от водата се пасират. Добавя се и лимонът и това е! Да…това е :)

Може да уточня обаче, че лимонът дава силна миризма. Ако сложите съвсем мъничко ( Йоана е описала как се прави  ванилова есенция, аз ползвам стрити ванилови зрънца направо, че по ми харесват), то може да потушите лимона и да получите по-сладникав аромат.

Както и да го направите..вкусът е превъзходен! Аммм

И за крекери е супер! Супер!

Казах ли , че е супер?

Изящество от опиянени круши с шоколадов край (сурова торта с круши)

И аз, и вие обичаме плодове. Всякакви. Но аз обичам да глезя сетивата си с красота, с по-различен, наситен и богат вкус. Обичам да правя нови неща, които да съдържат любими стари продукти.

Като крушите, вино, ароматни подправки, стафиди, кокос и овес…обичам да ръфам крушка и да пия чаша вино вечер! Но защо да не ги съчетая и да видя какво ще се получи.И ето:пияни круши и щастлива Ваня, която търчи от кухнята до другата стая, за да докладва, че тортата става суперска, че идеята се осъществява и най-важното- става много красиво. А това е целта!

Круши взехме от Търново-селски Доброделски вкусни крушки, а даже и домашно вино си взехме. Ммм, една чаша беше изпита, докато правех тортата.
А тя, милата, този път признавам, че изисква повече време. Не че е трудна, но си иска търпение. За опиянението на крушите, за шоколадовата заливка и за оформянето. Но…с тази чаша вино, хич и не усетих дали е минал час или два. Но не ви подстрекавам към алкохол, моля :)

Стига съм се обяснявала и аз, ами да почна да докладвам пред уважаемото читателско тяло какво стои зад префурцененото име  “Изящество от опиянени круши с шоколадов край “

За блата:

• 50g кокосово масло
• кафява жива захар Muscovado( или просто повече мед)
• овесени ядки
• стафиди ( тези от крушовото пояснение надолу :)
• истинска ванилия, моля♥
• мед
• портокалови кори
• и задължително кокосов сняг

За пияните круши:

• 3 малки крушки веселушки + 1 за декорация
• 200ml уханно и сладко червено вино
• шепа стафиди
• подправки: индийско орехче, карамфил, джинджифил
• лъжица мед
• по желание – канела. Аз обичам, ама Тодор не я понася, та не слагам :(

За шоколадовата глазура( аз направих по-друга, но ще дам по-лесен вариант)

• много какаов, черен шоколад.
• кокосов сняг
• кокосово масло
• останалото вино от крушите
• по желание- портокалови корички

Първо се почва с крушите. Нарязват се на тънки ивички, така че после да могат да служат за “облепяне” на дъното на подходящ съд. Една си я оставяме за после. Ето, нещо такова ни трябва:

Tака. Сега трябва да ги напием крушите. Мисля, че истинското название на технологията , която използвах е “поширане”. Тази идея пусна корени в главата ми, след като прочетох зашеметяващото “Ново, винено, есенно и сладко”на Йоана♥, за което тя пошира круши. Не следвах точно указанията, т.к. не използвах захар и повечето подправки. Е, все пак е хубаво, когато някой ти поднася идеята така красиво!
Та, ето какво правя аз: В тенджерка се слага виното, подправките и се затопля, без да ври. Слагат се крушите и стафидите и се оставя под капак за 15 минути. Ето така:

Когато крушките станат прекрасно розови и виното е наполовина, може да изключите котлона и да сложите меда. Просто го оставете върху крушите, сам ще се разтопи и то не агресивно. А да, важно правило- не бъркайте крушите( или поне много нежно), за да не ги разкъсате :)

Готово! Май не е сложно до тук. Никак даже. Извадете крушките и ги оставете да се отцеждат в гивгир. Стафидите отделете за блата, а виното в никакъв случай не изхвърляйте :) Е, аз до тук бях изпила чаша вино и пеех народни песни вече.
За блата ще трябва да си направите и Кокосов сняг. Лесна работа е това. После процедурата е следната:
На слаб котлон разтопявате кокосовото масло, настъргвате портокалова кора при него и когато започне да се топи, прибавяте и кокосовия сняг:

 А овесените ядки ги смелете с блендер, за да станат много фини, почти на брашно. Прибавете ги в тенджерката, стафидите също и сипете от виното в сместа. Ще ви трябват 1-2 лъжици за шоколадовата глазура обаче, да си знаете.
Когато сместа стане еднородна, махнете от огъня и оставете да изстине до толкова, че да можете да го оформяте с пръсти, както и да може да се натъпче с лъжица.

Време е да почваме :)
Изберетe подходящ съд ( препоръчвам да не е с много остри ъгли, да е полу-сферичен направо, че после да може да се обърне тортата по-лесно). Намокрете го със студена вода и застелете дъното му плътно с половината от крушките.Те са като красиви розови листенца, които после стават горна страна. И даже може да се мине без глазура. Ето моите:

Сега хубаво натъпчете половината от тестото за блата, после останалите круши и накрая- пак блат. Плътно! Сложете го в хладилник поне за 15 минути, че да стегне кокосовото масло. Как да я обърнем по-лесно обаче: в по-широк съд сипете гореща вода. Когато извадите измръзналото сладкишче, потопете го във водата за 20-30 секунди и после го обърнете върху плоска чиния, ама рязко, за да не излезе предварително. Ако не стане от първия път, няма страшно- ще стане от втория. А пък и с една глазура отгоре може да скриете грешката си, ако се е поразчупила горната страна.

Готови сме за заливката!
А тя най-лесно става като разтопите кокосовото масло с натуралния шоколад, сложите кокосов сняг и 2-те пъжици винонай-накрая. Веднага сместа ще се пресече и сгъсти, и бързо трябва да полеете тортaта отгоре. Не е задължителна, но пък е вкусно :)
Аз моята глазура я правих, докато правех и домашен съвършен твърд шоколад. Да съм честна -той по ми хареса от тортата, но за него рецепта- друг пост ;)
А въпросната префърцунена сурова торта с круши е предизвикателство по-скоро откъм технология, но пък щом аз я направих, значи и вие ще можете!
Ммм, сутринта четвърт от нея си отиде. Брех, че торта!

Есенна царица… или сурова торта с дюли

Дюля О-ла-ля! Има двете последни букви в азбуката и оттам следва, че е един от последните есенни плодове, които пък могат да се съхраняват цяла зима, а така и по-вкусни стават.

Любим начин за съхраняване на дюли е в стаята, на стайна температура. Ако няма други аромати- свещи, лампи, ароматиозатори или миришещи пръчици, ароматът им се стеле нежно и ако ме питате мен, това ми е най-любимото им качество…
Когато се прибера на село, в стаята ми баба държи панерче жълти дюли. Ей… там ароматът на въздуха е такъв, каквъто ви описвам. Сладък, дюлен, есенен и топъл!

Както и да е! Преди месец, както си карам аз колело и минавам през Изток, се забих в едно дюлено дърво и веднага се роди идеята да си набера дюли- те хората така или иначе ги оставят да изпокапат. Не бяха много зрели тогава, но както ви казвам- като престоят известно време, послушно решават, че ще узреят пък :) Супер! Набрах си аз в дамската чанта и вместо да ароматизирам стаята, ароматизирах хладилника, мен и Тодор със супер яката( не….не знам защо за всяка рецепта пиша, че е най-добра.Но тази е най-добрата от тортите) сурова дюлена торта, която да отбележа беше първата, която направих и то доста импулсивно.

Тъкмо предния ден си бях взела от така хвалените годжи берита. Тъй че само ме чакаха да ги оползотворя :)Ако нямате под ръка, много по-вкусно според мен ще са сушените сливи! А и защо пък да не си купуваме българските сливки, аз даже по ги обичам.

Тортата, като всяка уважаваща себе си торта, има блат, крем и украса. Всичко търпи модификация, но скромното ми мнение е, че комбинацията, която ще ви предложа, е достойна за точно подражание и спазване на продуктите =) Ето, четете:

За суровия дюлен блат:

• 3 големи дюли узрели
• 3-4 лъжици твърд мед( примерно мед от рапица или магарешки бодил)
• 4-5 лъжици суров тахан
• 3-4 лъжички ленено брашно
• 3-4 лъжици рожков

За крема:

• 3-4 меки вкусни и сладки банана
• 3-4 лъжички ябълков пектин
• по желание- ликьор амарето. По мой съвет- задължително =)

За украса:

• Кокос- по-добре домашен, ето как
• годжи берита( или стафиди, сушени сливи)
• рожков за поръсване

Блатът: дюлите се настъргват на не твърде ситно. Много удобно е с блендер. След това се смесват с останалите продукти, като ако е твърде рядко- сложете още ленено брашно. Абе, както ви харесва!
Кремчето е още по-лесно- бананите се пасират, слага се амарето( или силна есенция на горчив бадем), а пектинът е за сгъстяване. Може да се използват и семена от чиа или ленено брашно, но няма да е толкова изискано и фино.
Украсата зависи от вас. Може да нарежете домат и кисела крастваичка, ако това ще ви хареса. Свобода в кухнята нека да има!

Така….И как сега да я сглобим? Елементарно:

В плоска чиния се слага домакинско фолио( така че после да може да загънем тортата и отгоре). Изсипва се сместа за блатът и се оформя легълце за крема- стените на това легълце да са достатъчно високи( поне 2-3 cm), че после да не хартиса крем( какъв ужас…ще трябва да го излапате :D).Когато го оформите добре, изспивате крема и заглаждате, ако има неравни ръбчета от блата. Съвет от мен- ако решите да правите висока торта, не е добра идея- банановият крем не е толкова гъст, че да може да отрежете парче, по-високо от 6-7 cm.

И украсата- аз използвах кокосовия сняг, рожков и плодчетата лиций. Честно, след 1 денонощие като бяха попили влага от крема, бяха къде, къде по-вкусни :)И за фолиото- хубаво стегнете тортата с него и я завийте отгоре( все пак не бива да се докосва до крема). Правя го, защото нямам подходяща кутия за торта, а в хладилника би поела миризми и излишна влага. Не, мерси.

И моля- намерете си хубав повод, че да направите дюлената торта…не преувеличавам, като ви казвам, че е Есенна царица ;)
Да ви е фкусно, миуи мишуенца и шишуенца!

Плодовата Зебра ( за малчовци♥ )

Аз обичам ябълки.
Ябълка да се наричам, първа радост е за мене!

И друго по темата:
“-Кате, Кате с бяла блузка,
защо е червена едната ти бузка?
– Ядох ябълка, ако ми дадеш още едничка,
ще се зачерви и другата ми страничка”

Не, нямате си идея колко обожавам ябълки, не веднъж и два пъти съм падала от дървото, гонили са ме от Женския, че да не им изкупя щайгите, а вкъщи ако няма, значи не е моето “вкъщи”.
И, обичам всякакви ябълкови интерпретации. Обичам красотата в чинията. И много лесно може да поднесем ябълчицата като красив десерт ето така:

Ябълкова зебра:

• червени ябълки♥
• лимони♥
• домашен веге суров шоколад

Режете убавиците♥ и лимоните на кръгчета. И после слепяте кръгчетата с шоколада :) И правите зебрата.
Идея за шоколад има тук: Лавандулов шоколад  , а по-късно ще постна и най-любимия ми и лесен шоколад!
Идеята е да привлечем вниманието на някое злоядо хлапе ;) Аз като малка бях такава и ядях ябълки, само ако са нарязани…за домати не исках да чуя!