Пожелания, надежди и обещания!

Още няколко часа и ще настъпи тя! Новата година. Гостенка-желана или не, тя идва във всеки дом и без да ви пита отмъква календара на стената и безгласно ви кара да сложите нов. С нейния лик.

Защо се радват хората на Новата Година? Защото ще имат нови 20 дена отпуска или защото рожденият им ден предстои? Да не би пък да е защото януари има много имени дни, а август е време за море. Малко ме съмнява.

Нова година=ново начало=нов късмет=нови пожелания, надежди и обещания.
Дали ние отправяме към самите себе си или ни се падат от баницата, не е важно. Всеки си казва “От днес се променям”, “От днес слагам ново начало”. Оформяме си списък с желания и мечти и тайничко се надяваме, че ще го следваме…Или поне ще почнем да го следваме някъде към септември. И сега като се обърна назад и направя равносметка на миналата година, аз съм доволна от себе си, макар че нямах никакъв план, списък с желания или задачки и намерения. Доста неща се промениха, засега мога да кажа, че са за добро:

  • От работа в проектантска строителна фирма отидох в голяма компания, за да имам по-голяма заплата, осигуровки, бонуси, колеги, път за развитие, повече опит и т.н….
  • От тази компания бързо се махнах– усещах завист, една крива надпревара по осеяно с камъни и бодлива тел трасе, усещах лоши погледи и стереотипът беше задължителен!!! А на мен не ми понасяше…искам предизвикателства, подиум за креативност и нови идеи и най-важното…хора, мислещи на моята честота.
  • 2 месеца без работа….и какво пък? Не се отчаях, макар да търсех настоятелно и ходех по какви ли не интервюта! Исках отново да се върна в строителния бизнес, исках да последвам мечтата си да строя мостове. Но не между хора, а такива от стомана и бетон. Явно не съм го искала достатъчно силно, защото:
  • Накрая попаднах в друга фирма…нищо общо със специалността. Но научих и продължавам да уча нови неща, да се срещам с различни виртуални хора. Попаднах на прекрасни колеги, супер слънчеви и весели- Диди, Катенцето, Теди и Краси, Асен! Но имам и един голям бонус- имам повече свободно време от преди…
  • Свободно време+желание+любов= Ваниловата кухня! Една събота и неделя седнах и направих първите крачки…бях насъбрала достатъчно “рецепти” и снимки, имах поне милион в главата си, от които сега са останали милион и половина☺ Ваниловата Кухня за мен в момента е толкова важна, колкото е детето за една майка…тук влагам тонове любов, старание, желание, надежди и време, че не мога да си позволя да седна и да ви пиша, ако съм в лошо настроение, в неприятна обстановка или няма да имам време и ще трябва да претупам нещата!
  • Имах няколко желания, които си съществуваха ей-така…исках ги силно, но не мислех за тях. Те се случват! Дали е съдба или силата на мисълта и желанието ми са много силни- не мога да преценя! Запознах се с Йоана , макар и да имах по-малко от минута, за да поговоря с нея, направих първото си Сладко събиране, на което срещнах наживо Марти, участвах в предаване и то истинско☺ благодарение на Елена и най-важното– усещам човека до себе си колко много, много ме обича и как аз него наричам “Моя живот” ♥
31 декември е…навън вали сняг, Тодор си цъка някаква игра (момчешка му работа), аз ви пиша с толкова плам, захапала ципа на суичъра си, искам да ида да направя едни шоколадови кошнички и някак не се вълнувам, че утре ще е нов ден, ново начало, Нова Година…Утре ще е Васильов ден, какво толкоз? Новото начало за мен ще е продължение на един красив и щастлив край! Както трябва да е всичко в живота!
Пожелания, надежди и обещания…Имам си разбира се. Пожелавам си да радвам хората наживо със здравословни и красиви, сладички нещица, надявам се това да се случи, обещавам си да работя по въпроса!
Какви са вашите лични пожелания? Надявате ли се на промяна, обещавате ли си да се случи, каквото искате? Аз ви пожелавам да си обещаете, че не само ще се надявате, но и ще го постигнете! Защото едно пожелание и изпълнено обещание са толкова трудни, колкото да повярвате в тях! Обещавате ли ми?
Любов, успех, късмет, вяра, сила, устрем, свежест, добрини, мъдрост, смелост и светлина!
Прекрасна 2012 от мен, Ваня 

PS: Снимка от superszajs

wpicon

Advertisements

8 Comments to “Пожелания, надежди и обещания!”

  1. Ваня, много силно и докосващо!
    Благодаря!

    Пожелавам ти най-вече здраве!
    Успешна и пълна с любов 2012! :)

    • И най-важното: Успех във всяко начинание♥
      Успехи сила, мила Very Merry Вери!

  2. Преди време бях така. Сега няма старо и ново, просто 2011 се превръща в 2012. Равносметки правя след като мине достатъчно дълго време за да погледна изживяното отстрани, като наблюдател. Понякога е нужно повече от година.
    Всеки ден може да си пожелаваме хубави неща, всеки ден е специален и различен.
    Ако за някои утрешния ден е ново начало, то пожелавам добър старт. :-)

  3. Така е :) и засега е твърде рано да знам дали съм избрала верния път, а кой определя дали е “верен” пак е относително. Съдбата, хората, моето усещане, кой?
    Та, нека продължаваме напред с вяра и любов в нещата, които правим, пък да става каквото ще!

  4. Хм, искаш да строиш мостове, не оставяй мечтата си! Мисля, че има idea contest-и специални за проектанти и архитекти, порови добре в интернет. Не знам дали innocentive.com публикува такива, но със сигурност има на други места – порови просто много добре със всички ключови думи, които описват това, което искаш да проектираш

    • :) Дали искам или исках, е спорно обаче. Друга ми е мечтата сега и ме тегли към нея! Значи другото е по-силно. Този блог се доближава повече до мечтата ми, отколкото мостовете. Искам едно малко и сладко място, в което да предлагам вкусотиики и усмивки!
      За мост- не, не мога да кажа, че съвсем съм се отказала, но много държа да е в България, а по тази тема, съм малко песимистично настроена.
      Благодаря за куража и идеята! Все пак ще разледам сайта и кой знае, може пак да се вдъхновя! Искрено благодаря!

  5. Аз малко късно се включвам тук, но сега намерих време да кривна в тази уличка на блога.
    Добре, че са новите години та да ни прещрака в главите кои сме и какво искаме, че в несвястното си ежедневие това не ни се случва често.
    Поздравления за Ваниловата кухня, която освен интересните рецепти и различността си дава толкова позитивизъм и импулс да опитваш. Учудва ме зрелостта ти / казвам го от камбанарията на моите 55 години/ и много ти се радвам. Вярвам, че вървиш по правилния път за себе си. Не ти пожелавам здраве, защото знам, че ще го имаш. Пожелавам ти, от все сърце, да вървиш след мечтите си, защото пътят е по-важен от целта. Малеее, колко банално, но не можах да родя друго. :)

    • ♥ банално, но окуражаващо!
      Покрай работа напоследък едва смогвам, а имам да пиша, пиша, пиша….Но да- това е пътят и аз съм тук, по него :)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: