Още няколко часа и ще настъпи тя! Новата година. Гостенка-желана или не, тя идва във всеки дом и без да ви пита отмъква календара на стената и безгласно ви кара да сложите нов. С нейния лик.
Защо се радват хората на Новата Година? Защото ще имат нови 20 дена отпуска или защото рожденият им ден предстои? Да не би пък да е защото януари има много имени дни, а август е време за море. Малко ме съмнява.
Нова година=ново начало=нов късмет=нови пожелания, надежди и обещания.
Дали ние отправяме към самите себе си или ни се падат от баницата, не е важно. Всеки си казва “От днес се променям”, “От днес слагам ново начало”. Оформяме си списък с желания и мечти и тайничко се надяваме, че ще го следваме…Или поне ще почнем да го следваме някъде към септември. И сега като се обърна назад и направя равносметка на миналата година, аз съм доволна от себе си, макар че нямах никакъв план, списък с желания или задачки и намерения. Доста неща се промениха, засега мога да кажа, че са за добро:
- От работа в проектантска строителна фирма отидох в голяма компания, за да имам по-голяма заплата, осигуровки, бонуси, колеги, път за развитие, повече опит и т.н….
- От тази компания бързо се махнах– усещах завист, една крива надпревара по осеяно с камъни и бодлива тел трасе, усещах лоши погледи и стереотипът беше задължителен!!! А на мен не ми понасяше…искам предизвикателства, подиум за креативност и нови идеи и най-важното…хора, мислещи на моята честота.
- 2 месеца без работа….и какво пък? Не се отчаях, макар да търсех настоятелно и ходех по какви ли не интервюта! Исках отново да се върна в строителния бизнес, исках да последвам мечтата си да строя мостове. Но не между хора, а такива от стомана и бетон. Явно не съм го искала достатъчно силно, защото:
- Накрая попаднах в друга фирма…нищо общо със специалността. Но научих и продължавам да уча нови неща, да се срещам с различни виртуални хора. Попаднах на прекрасни колеги, супер слънчеви и весели- Диди, Катенцето, Теди и Краси, Асен! Но имам и един голям бонус- имам повече свободно време от преди…
- Свободно време+желание+любов= Ваниловата кухня! Една събота и неделя седнах и направих първите крачки…бях насъбрала достатъчно “рецепти” и снимки, имах поне милион в главата си, от които сега са останали милион и половина☺ Ваниловата Кухня за мен в момента е толкова важна, колкото е детето за една майка…тук влагам тонове любов, старание, желание, надежди и време, че не мога да си позволя да седна и да ви пиша, ако съм в лошо настроение, в неприятна обстановка или няма да имам време и ще трябва да претупам нещата!
- Имах няколко желания, които си съществуваха ей-така…исках ги силно, но не мислех за тях. Те се случват! Дали е съдба или силата на мисълта и желанието ми са много силни- не мога да преценя! Запознах се с Йоана , макар и да имах по-малко от минута, за да поговоря с нея, направих първото си Сладко събиране, на което срещнах наживо Марти, участвах в предаване и то истинско☺ благодарение на Елена и най-важното– усещам човека до себе си колко много, много ме обича и как аз него наричам “Моя живот” ♥
Прекрасна 2012 от мен, Ваня ♥
PS: Снимка от superszajs
vanillakitchen 