Утре е Ивановден. Аз- Ваня и дядо ми Иван сме именици,
а по чиста случайност, Ваниловият блог пък прави 3 месеца…Ехеее как бързо се минава времето, а?
В училище на Ивановден имахме четирима именици, барабар с мен. И познайте- разнасяха се едни кутии с бонбони, беше едно честитене от сорта на “Честито”, пръскане с вода… А какъв е смисълът на празника, на имения ден?
Едно време хората са вярвали повече от нас сега. Името е било определящо за човека, та даже и за характера му! Чудесен пример за това Оскар Уайлд може да ви даде в “The Importance of Being Earnest” , а тази философия не е далече и от нас…
Името е първото нещо, с което свързваш един човек. Няма безименни хора. Когато честитиш някому имения ден, то ти му пожелаваш да съхрани в себе си ония качества, каквито има и смисълът на името….Цветните- красота; Светла- светлина; Петър(Камен)- упорит като камък; Тодор- божи дар; Иван- божия благодат; Мария- любима, желана…мисля, че няма да мога да изборя всички имена.
Та, идеята каква е- когато пожелавам на някой “Честит имен ден”, то аз му желая да запази онова хубаво качество, което името му носи. Доста е наивно да се вярва, но аз съм ок с това ☺
Та така, моят дядо любими (ей му снимка убава) и аз- кръстена на него (и с първата буквичка на бабчето) имаме имен ден…
От мен – “бонбоните”, от него- виното!
Утре аз и Тодорито заминаваме за два дена блаженствие на село! А снимки от село- в ей този албум във фейсбук, че да видите къде ще се погубим и събудим!
От мен- едни сладки кошнички с интересен за баби и дядовци крем. Всъщност…от това тесто омесих сладки за женската моделинена вечер, малка част направих на зверски люти топчета (омесени в лют пипер). А то…беше замесено за Нова Година, но така и не ми стигна време на 31-и вечерта… Ето и за какво иде реч:
Тесто за сладките:
- 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
- 1 ч.ч. ръжено брашно
- 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
- 1/2 ч.ч. ленено брашно
- 1/3 ч.ч. маково семе
- кората на един портокал
- 2-3 с.л. ликьор амарето ( или сок от портокал)
- подсладител по избор ( аз използвах едва няколко лъжици прасковен мармалад)
- 3/4 с.л. шарлан или мазнина по избор
- щипка сол, 1 с.л. амонячна сода
- настърган пресен джинджифил, карамфил и канела
Продукти за крема:
- 1 мек банан
- шепа кълнове от пшеница ( или друга зърнена култура)
- 1 ч.ч. накиснати орехи
- 1 райска ябълка ( ако ви се намира, де)
- натрошени какаови зърна ( ако нямате туй чудо в кухнята – сложете смлени ненакиснати ядки, за да хрупкат)
Тестото се замесва както обикновено- сухи, после мокри съставки. Подправките са по ваш избор, а половината продукти може да ги изпуснете ;) Все пак- сложете ленено брашно и зехтин за по-добра консистенция, а кората от (изчистен с четка) портокал е чудесен ароматизатор. Моето тесто престоя два дена в хладилник в найлонов плик, понеже все нямах време, ама пак се получи супер.
Разточва се върху намазнена повърхност на слой с дебелина 5-6mm, изрязва се с формички :) Тези са ми подарък от Ваня– на Тодорито сестричето, което и то утре празнува! Все тъй добричка и смела да е ♥
Ако нямате формички- чашка с тънки стени върши отлична работа. Тук идва и моментът да се похваля с новата ми придобивка! Метални кошнички, които сигурно са по-стари и от мен; били са на баба, а тя вече не ги ползва, така че сега са на Ваня :)
Нямаше как да се въздържа! С кошничката се изрязва тесто, после леко се набутва в нея и така с всички останали…Още една идея– може от тестото да опечете блат и да направите пай, както този тук– със суров крем и хрупкава основа. Доста време си спестявате така ;)
Сладките, кошничките, лютите топчета ( това е едно парче тесто, омесено в много лют пипер) или паят се пекат на силна фурна за около 10 минути и след това- на слаба до готовност. Отделят се от тавата (формичките) след като изстинат, нареждат се в чиния и чакат второ нареждане.
А сега за крема- в кухненски робот или с чопър се смесват всички продукти без какаовите зрънца. Внимавайте да не изядете крема още преди да напълните кошничките обаче! Добавете и какаовите зрънца и готово.
А за райската ябълка- няма да повярвате колко много време тази стоя вкъщи…тя е откъсната от едно дърво в Швейцария, аз си я донесох, пазя я да узрее, да я сготвя и покажа! Това е райска ябълка с щастлива съдба!
И започваме да пълним кошничките или да слепяме сладките, или да слагаме крем на пая :) Отгоре посипваме с какао или канела, скриваме от погледа си изкусителните сладки, а остатъкът от крема доволно, блажено и заслужено изяждаме с голяяяяямата лъжица!
Честит имен ден на дядо, мен, всички Ивани, Иванки, Ивайловци, Ивайли, Ванини, Вани, Ваньовци, Йоановци, Ивовци и…честит 1/4 рожден ден на Ваниловата Кухня ♥♥♥
vanillakitchen 