Понеже не знам как точно да си започна този пост,
а пък нещо ме сърбят ръцете за писане след тежката тренировка, ще си измислям!
Първо– да ви споделя на каква музика възнамерявам да творя- любимия дъбуайз ( линк към супер позитивна и весела, жизнерадостна и зареждаща песен). Второ– да предупредя, че пия една чаша вино от един час, но понеже съм физически изморена, вече ме хвана☺ И трето– чакам Тодорито да се върне от волейбол, така че има вероятност да си спестя малко писаници…Но да започваме!
Преди месец и нещо, посред нощ, два пакета брашно се скарали за власт в един кухненски шкаф! Викали, кряскали, единият заплашвал другият, че ще го наводни, вторият заплашвал първия, че ще му сложи етикет “бяло брашно” и стопанката (аз) няма да го използва за месене…
Другите подправки и зрънца в шкафа се събудили възмутени от брашняните крясъци, но понеже всички били в бурканчета, нямало какво да кажат… Черният пипер се нагърчил от ужас, че има караница, куркумата пожълтяла и тя, а содата се пулела неразбиращо.
Когато крясъците на брашната станали по-силни, се събудил и медът в долния шкаф. Прозянал се сладко ( че как иначе може да се прозява един мед!), протегнал се бавно и развинтил капачката си с една по-силна въздишка:
– Ей, момчета….айде моля ви се- спим!
Но момчетата не искали и да чуят. Те си знаели тяхната:
– Аз ще съм първи утре в питките!
-Аха, да имаш да взимаш, аз ЩЕ СЪМ първи в питките!
– Ако искаш да знаеш, мен по-често ме използват- казал пълнозърнестия пакет.
-Не искам да знам. Обаче аз като съм пълен, значи мен ще използват…
Медът се намръщил, захаросал се от намръщеност и побутнал киселите краставички:
– Корнишоните, айде дръжте се както подобава и се намесете!
Киселите краствички само това и чакали- и без това били вечно кисели, сега имали повод да се изкажат:
– Брашна с брашна такива, уважавайте се, защото ако бяхте като нас…накиснтаи в оцет и запечатани здраво с капачка, нямаше да има място в главите ви за такива глупости! Толкова е просто- царевичният пакет утре ще бъде изпразнен наполовина, а пълнозърнестият ще бъде използван докрай, че да се наспим спокойно утре вечер!
Брашната млъкнали. Отупали се от прахта ( че те вечно са прашни, ама айде) и се замислили над киселата правота…Спогледали се и като едни видни комарджии, се обзаложили дали краставиците са прави. Сега трябвало да изчакат сутринта...
И на сутринта аз влязох в кухнята, не че имаше следи от борби, но някак ми се стори едно такова драматично в нея! Вместо обикновен царевичен хляб, за да смекча атмосферата, си казах- нека направя по-засмени хлебчета☺
И сякаш чула предсказанието на краставиците, аз използвах тези
продукти :
- 400-500г царевично брашно (фино)
- 200-300г пълнозърнесто брашно
- 1/4 ч.ч. ленено семе
- 1/4 ч.ч. слънчогледово семе
- 1/2 ч.ч. зехтин
- 1-2 ч.л. сол
- 2 ч.л. сода за хляб
- 2 ч.л. оцет
- семена от копър, куркума, черен пипер, мащерка
Смесват се сухите съставки, добавят се оцета и зехтина. Разбърква се и се добавя топла вода- толкова, че да получите по-твърдо тесто.
И тук да си кажа- в царевичното брашно няма глутен и затова тестото е ронливо. Колкото повече пшеничено брашно има, толкова по-еластично ще е. Но в случая няма да има нужда да можем да размесваме голяма пита от него, тъй че консистенцията е отлична.
Тестото се разделя на малки топки ( колкото мандарина), които се разточват 2-3 пъти в много брашно. За да получите такива симпатични цветенца отгоре, ви трябва форма за сладки, но добра работа ще свърши и малка ракиена чашка с тънки стени. Натиска се върху тестото до половината на пласта.
Хлебчетата се пекат около 30 минути. 10- на силна фурна, 20- на 150º. Още топли се загъват в памучна кърпа, а ако искате да са ароматно-неустоими, намажете ги със зехтин и мащерка и завийте с кърпа ☺
И за ваше успокоение- на следвщата нощ нямаше караници в кухненския шкаф, но затова пък едни много нагли свраки, кацнали вън на клона, обсъждаха възможността да влязат с взлом във Ваниловата кухня и да изкълват хлебчетата!
vanillakitchen 