Пожелания, надежди и обещания!

Още няколко часа и ще настъпи тя! Новата година. Гостенка-желана или не, тя идва във всеки дом и без да ви пита отмъква календара на стената и безгласно ви кара да сложите нов. С нейния лик.

Защо се радват хората на Новата Година? Защото ще имат нови 20 дена отпуска или защото рожденият им ден предстои? Да не би пък да е защото януари има много имени дни, а август е време за море. Малко ме съмнява.

Нова година=ново начало=нов късмет=нови пожелания, надежди и обещания.
Дали ние отправяме към самите себе си или ни се падат от баницата, не е важно. Всеки си казва “От днес се променям”, “От днес слагам ново начало”. Оформяме си списък с желания и мечти и тайничко се надяваме, че ще го следваме…Или поне ще почнем да го следваме някъде към септември. И сега като се обърна назад и направя равносметка на миналата година, аз съм доволна от себе си, макар че нямах никакъв план, списък с желания или задачки и намерения. Доста неща се промениха, засега мога да кажа, че са за добро:

• От работа в проектантска строителна фирма отидох в голяма компания, за да имам по-голяма заплата, осигуровки, бонуси, колеги, път за развитие, повече опит и т.н….
• От тази компания бързо се махнах– усещах завист, една крива надпревара по осеяно с камъни и бодлива тел трасе, усещах лоши погледи и стереотипът беше задължителен!!! А на мен не ми понасяше…искам предизвикателства, подиум за креативност и нови идеи и най-важното…хора, мислещи на моята честота.
• 2 месеца без работа….и какво пък? Не се отчаях, макар да търсех настоятелно и ходех по какви ли не интервюта! Исках отново да се върна в строителния бизнес, исках да последвам мечтата си да строя мостове. Но не между хора, а такива от стомана и бетон. Явно не съм го искала достатъчно силно, защото:
• Накрая попаднах в друга фирма…нищо общо със специалността. Но научих и продължавам да уча нови неща, да се срещам с различни виртуални хора. Попаднах на прекрасни колеги, супер слънчеви и весели- Диди, Катенцето, Теди и Краси, Асен! Но имам и един голям бонус- имам повече свободно време от преди…
• Свободно време+желание+любов= Ваниловата кухня! Една събота и неделя седнах и направих първите крачки…бях насъбрала достатъчно “рецепти” и снимки, имах поне милион в главата си, от които сега са останали милион и половина☺ Ваниловата Кухня за мен в момента е толкова важна, колкото е детето за една майка…тук влагам тонове любов, старание, желание, надежди и време, че не мога да си позволя да седна и да ви пиша, ако съм в лошо настроение, в неприятна обстановка или няма да имам време и ще трябва да претупам нещата!
• Имах няколко желания, които си съществуваха ей-така…исках ги силно, но не мислех за тях. Те се случват! Дали е съдба или силата на мисълта и желанието ми са много силни- не мога да преценя! Запознах се с Йоана , макар и да имах по-малко от минута, за да поговоря с нея, направих първото си Сладко събиране, на което срещнах наживо Марти, участвах в предаване и то истинско☺ благодарение на Елена и най-важното– усещам човека до себе си колко много, много ме обича и как аз него наричам “Моя живот” ♥

31 декември е…навън вали сняг, Тодор си цъка някаква игра (момчешка му работа), аз ви пиша с толкова плам, захапала ципа на суичъра си, искам да ида да направя едни шоколадови кошнички и някак не се вълнувам, че утре ще е нов ден, ново начало, Нова Година…Утре ще е Васильов ден, какво толкоз? Новото начало за мен ще е продължение на един красив и щастлив край! Както трябва да е всичко в живота!

Пожелания, надежди и обещания…Имам си разбира се. Пожелавам си да радвам хората наживо със здравословни и красиви, сладички нещица, надявам се това да се случи, обещавам си да работя по въпроса!

Какви са вашите лични пожелания? Надявате ли се на промяна, обещавате ли си да се случи, каквото искате? Аз ви пожелавам да си обещаете, че не само ще се надявате, но и ще го постигнете! Защото едно пожелание и изпълнено обещание са толкова трудни, колкото да повярвате в тях! Обещавате ли ми?

Любов, успех, късмет, вяра, сила, устрем, свежест, добрини, мъдрост, смелост и светлина!
Прекрасна 2012 от мен, Ваня ♥

PS: Снимка от superszajs

Страница от книгата

  Много хора приемат света като арена, на която човек излиза с мнението си и иска да надвие над чуждото.

 Защо не приемем света като книга, в която всеки може да напише лист, книгата да се затвори, всички страници да бъдат едно общо цяло и да са обединени от общо заглавие “Ние” …Защо?

Защо е стремежът да има по-добри или по-лоши? Аз харесвам зелено, а ти- червено. Твоят цвят не е по-добър от моя и обратно. Когато не искам да навредя на никого със зеленото, то няма защо да се опитвате да наложите червеното или пък да го отричате. На този свят има място за всеки цвят, за всяка птица и животинче, за всяко цвете- грозно или не, то е тук и има защо да бъде. Има това право- да е различно и да е тук!
Когато мнението и отношението на човек не вредят или застрашават, не увреждат, унижават, нараняват или обиждат някого, то това мнение има място под слънцето. И под луната. И под чадъра на сянка.
Когато споделям мнение, аз правя точно това- споделям. Не налагам. Готова съм да чуя и твоето мнение. Ако успееш да го изложиш достатъчно добре, няма да ме убедиш в него, но ако съм достатъчно разумна, ще го премисля, сравня с моето и ще се опитам обективно да преценя дали все още съм права. Очаквам същото и от теб, събеседнико- ако успея с прости думи да изложа мнението си- моля, не го приемай, а го обмисли. Може пък аз да съм права.
  А може истината да е по-средата. Защо ти да не научиш нещо от мен и аз от теб? Нали за това сме хора- учим се от грешките си. А ако сме истински достойни хора, ще споделяме грешките си, за да си вземат и другите поука.
Изпълвам се с горчив вкус, когато няма толерантност и уважение. Никъде го няма- по улиците, по форуми, в градския транспорт, в семейства, които се карат и се разделят след клетвите си за вечна любов…няма толерантност на родители към деца, на деца към деца, на хора към животни и природа… А всичко се свежда до това- до книгата, до твоята и моята страничка, които са с различно съдържание, но са част от едно неразделно цяло.

  Не откъсвай чуждата страница, не я мачкай, драскай; не се опитвай да я пренапишеш  с твоята мисъл…

Моля!
Благодаря.

Настроение от музика тук.

Меденки “Аз много те обичам”

Днес е 18 октомври. Тодор отлетя за Китай за девет дена…

И аз много се радвам за него, спечели конкурс и сега представя България ♥ Милото ми то! Обаче аз съм си такава…сантиментална и направо се чувствам като в небрано лозе, като за първа вечер от толкоз време насам съм сама, на тиха( и подредена) стая и ми е мъчно. Днес не се мина и без сълзи. Ама се радвам за него! Защото го обичам. С цялото си съществуване, с цялата си душа! Обичам му даже и ужасните навици да разхвърля и да ръфа броколи, още преди да успея да си “открадна” за салата и никога да не знае къде стои оцетът. И честно, ако не е той, не бих правила дори 1/10 от манджичките ми. Не ми е интересно сама. 
Тез меденки бяха за него (: Малко прибързано ги бях направила тогава( преди месец поне), щото си нямам точилка и формичка за сладки, ама музата ми беше се появила като Вечерницата в тъмна нощ.
Точилка ми беше една бутилка от вино, формичката за сладки я изрязах от една алуминиева чаена свещ. Стана! Че даже супер!!! 

Обичното тесто е от:

• черно брашно
• пшеничени трици
• натрошено конопено семе
• натрошено ленено семе
• накиснати във вода жито и елда и смлени
• мед- колкото обичате да ви е сладко
• стрити цветчета от лавандула
• щипка сол, щипка сода
• мазнина по избор и вода./мазнина: вода=1:1/

 

Месим тесто като тесто- трябва сместа да не се залепва по ръцете, да е еластична и да се разточва лесно. Може да коригирате това с лененото семе.
При повече коноп, ще получите по-груби и не толкова ароматни сладки.

Важно е елдата и житото да са добре отцедени от водата, т.к. може да вдлетят тестото.

И е препоръчително да слушате Елвис, докато изрязвате сърчицата:

Слагам ги в суха, ненамаслена тава- самите сладки са достатъчно мазни. И после в гореща( 150-180°) фурна за 15-ина минути.

Ако искате по-меки сладки, завийте ги в мека кърпа веднага, след като ги извадите. За по-хрупкави- изчакайте да изстинат съвсем и тогава ги извадете от тавата (:
♥ Колко е прекрасно да обичаш…и да бъдеш обичан! И да влагаш обич дори в ежедневни занимания…♥