“Българско уасаби” или сос от хрян

Аз не съм особена почитателка на сушито, освен на побългареното- лозови сарми с ориз.
Но като виден фен на всевъзможни люти храни, няма как да не обичам уасаби.
Или може би има- от лакомия ли, от апетит ли, ама никога не мога да сложа толкова малко уасаби на виличката си,
та всеки път изпитвам волята си да си мълча, а сълзите ми си се стичат по бузите тихичко…

Но и това не ме спира и пак, пак! си слагам на лозовата сарма и резултатът е отново налице. Усещам ужасно парене на небцето, в гърлото, носа, някъде към ушите, в тила, гърлото, в крайчеца на косата ми, обиците и най-накрая в стомаха!
И ми харесва.

Но май само на мен ми допадат тези изстезания, затова реших да направя едно “Българско уасаби”, тоест сос от хрян с поносима лютивина.

И едно предупреждение– ако имате чувствителен стомах, в никакъв случай не яжте хрян на гладно!
Няма смисъл да се мъчите ☺

Продукти за соса:

• 3-4 коренчета хрян ( около 3-4 с.л. обелен и настърган)
• малка зелена ябълка
• сокът на един лимон
•  4-5 с.л. сусамово олио
• шепа орехи
• 3-4 ч.л. сол

Ако си мислите, че като белите лук ви люти на очите….то ще мислите другояче, като обелите и настържете хряна! За това- ако имате как да го смелите, ще си спестите няколко сълзички ☺
Да кажем, че вече сте свършили с плачливата процедура; всички съставки се слагат в купата на кухненския робот. Ябълката е за да смекчи лютивината, а аз предпочетох сусамово олио, защото има най-ненатрапчив аромат.
След като се сдобиете с еднородна белезникава и ароматна смес, затоврете в бурканче и оставете в хладилника ☺ Сосът може да трае седмици.

И още едно предупреждение– хрянът губи аромата и лютивината си при термична обработка, тъй че слагайте от соса само в изстинали ястия.

И да ви подсетя- този сос е от серията “За домашно“, т.е. разни основни сосове и продукти, които да съхранявате повечко време и после да ползвате наготово в други рецепти.

За останалите домашни приумици, ето това е мястото за справка☺

Иванови кошнички със суров крем от банани и орехи

Утре е Ивановден. Аз- Ваня и дядо ми Иван сме именици,
а по чиста случайност, Ваниловият блог пък прави 3 месеца…Ехеее как бързо се минава времето, а?

В училище на Ивановден имахме четирима именици, барабар с мен. И познайте- разнасяха се едни кутии с бонбони, беше едно честитене от сорта на “Честито”, пръскане с вода… А какъв е смисълът на празника, на имения ден?

Едно време хората са вярвали повече от нас сега. Името е било определящо за човека, та даже и за характера му! Чудесен пример за това Оскар Уайлд може да ви даде в “The Importance of Being Earnest” , а тази философия не е далече и от нас…
Името е първото нещо, с което свързваш един човек. Няма безименни хора. Когато честитиш някому имения ден, то ти му пожелаваш да съхрани в себе си ония качества, каквито има и смисълът на името….Цветните- красота; Светла- светлина; Петър(Камен)- упорит като камък; Тодор- божи дар;  Иван- божия благодат; Мария- любима, желана…мисля, че няма да мога да изборя всички имена.
Та, идеята каква е- когато пожелавам на някой “Честит имен ден”, то аз му желая да запази онова хубаво качество, което името му носи. Доста е наивно да се вярва, но аз съм ок с това ☺
Та така, моят дядо любими (ей му снимка убава)  и аз- кръстена на него (и с първата буквичка на бабчето) имаме имен ден…
От мен – “бонбоните”, от него- виното!

Утре аз и Тодорито заминаваме за два дена блаженствие на село! А снимки от село- в ей този албум във фейсбук, че да видите къде ще се погубим и събудим!

От мен- едни сладки кошнички с интересен за баби и дядовци крем. Всъщност…от това тесто омесих сладки за женската моделинена вечер, малка част направих на зверски люти топчета (омесени в лют пипер). А то…беше замесено за Нова Година, но така и не ми стигна време на 31-и вечерта… Ето и за какво иде реч:

Тесто за сладките:

• 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
• 1 ч.ч. ръжено брашно
• 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
• 1/2 ч.ч. ленено брашно
• 1/3 ч.ч. маково семе
• кората на един портокал
• 2-3 с.л. ликьор амарето ( или сок от портокал)
• подсладител по избор ( аз използвах едва няколко лъжици прасковен мармалад)
• 3/4 с.л. шарлан или мазнина по избор
• щипка сол, 1 с.л. амонячна сода
• настърган пресен джинджифил, карамфил и канела

Продукти за крема:

• 1 мек банан
• шепа кълнове от пшеница ( или друга зърнена култура)
• 1 ч.ч. накиснати орехи
• 1 райска ябълка ( ако ви се намира, де)
• натрошени какаови зърна ( ако нямате туй чудо в кухнята – сложете смлени ненакиснати ядки, за да хрупкат)

Тестото се замесва както обикновено- сухи, после мокри съставки.  Подправките са по ваш избор, а половината продукти може да ги изпуснете ;) Все пак- сложете ленено брашно и зехтин за по-добра консистенция, а кората от (изчистен с четка) портокал е чудесен ароматизатор. Моето тесто престоя два дена в хладилник в найлонов плик, понеже все нямах време, ама пак се получи супер.

Разточва се върху намазнена повърхност на слой с дебелина 5-6mm, изрязва се с формички :) Тези са ми подарък от Ваня– на Тодорито сестричето, което и то утре празнува! Все тъй добричка и смела да е ♥

Ако нямате формички- чашка с тънки стени върши отлична работа. Тук идва и моментът да се похваля с новата ми придобивка! Метални кошнички, които сигурно са по-стари и от мен; били са на баба, а тя вече не ги ползва, така че сега са на Ваня :)

Нямаше как да се въздържа! С кошничката се изрязва тесто, после леко се набутва в нея и така с всички останали…Още една идея– може от тестото да опечете блат и да направите пай, както този тук– със суров крем и хрупкава основа. Доста време си спестявате така ;) 

Сладките, кошничките, лютите топчета ( това е едно парче тесто, омесено в много лют пипер) или паят се пекат на силна фурна за около 10 минути и след това- на слаба до готовност. Отделят се от тавата (формичките) след като изстинат, нареждат се в чиния и чакат второ нареждане.

А сега за крема- в кухненски робот или с чопър се смесват всички продукти без какаовите зрънца. Внимавайте да не изядете крема още преди да напълните кошничките обаче! Добавете и какаовите зрънца и готово.

А за райската ябълка- няма да повярвате колко много време тази стоя вкъщи…тя е откъсната от едно дърво в Швейцария, аз си я донесох, пазя я да узрее, да я сготвя и покажа! Това е райска ябълка с щастлива съдба!

И започваме да пълним кошничките или да слепяме сладките, или да слагаме крем на пая :) Отгоре посипваме с какао или канела, скриваме от погледа си изкусителните сладки, а остатъкът от крема доволно, блажено и заслужено изяждаме с голяяяяямата лъжица!

Честит имен ден на дядо, мен, всички Ивани, Иванки, Ивайловци, Ивайли, Ванини, Вани, Ваньовци, Йоановци, Ивовци и…честит 1/4 рожден ден на Ваниловата Кухня ♥♥♥

Сурово плодово цветенце…и една индианка в кухнята

Колкото и да е малка кухнята, все ми се ще разнообразието от продукти в нея да е като на пазара. Не че се оплаквам, че си нямам всевъзможни подправки и чайове, варива и зърнени, зелении, домашни сосове, лютеници от баба, сушени плодове и ядки, зрънца за кълнове…но всички те се побират в разни кутиики, бурканчета и торбички, после ги скътавам по шкафовете или ги трупат на пирамиди върху тях. Туй, за което мога на висок глас да мрънкам, е че няма и няма да има достатъчно място за много и различни плодове…килограми ябълки, круши, банани, портокали и мандарини, лимончета и кивита, ананаси, кокоси, круши, тикви…просто няма място! Трябва да пазарувам в малки количества от всички, че да мога да имам някакво разнообразие после. Ала намерила съм аз за какво да се оплаквам…

В един следколеден ден, когато имаше достатъчно и различни плодве в кухнята, с голямо нетърпение исках да си изпробвам подаръка от Тодорито- супер мега якия кухнененски робот, с който вече можех да правя толкова, ама толкова много неща и то за нула време! Вечерта бях пробвала рендето за една салата с цвекло, а днес исках да изпробвам други две джаджи- голямата кана със страховито име “блендер” и голямата остра перка, която в комбинация с купата се наричала “чопър“.

И така- Ваня в кухнята с робота!

Идеята ми беше да направя сурова торта ☺ Понеже купите са доста големи, не предвидих количествата и се получиха две торти, от което никой не се оплакваше (…преди 15 минути последната четвърт от втората торта си замина достойно).

И понеже сутринта тъкмо бях пазарувала и за първи път си взех свежи, а не сушени фурми, задължително щяха да участват в тортата. От село имаше и много орехи, имахме отново от Доброделските вкусни круши, така че се захванах с трудната задача да избера толкова продукти и подправки, че все пак да не прекаля с вкусовете и ароматите!

И ето какво измислих:

Продукти за блата:

• 1 ч.ч. свежи фурми
• 1 ч.ч. орехи
• щипка карамфил
• 2-3 с.л. брашно от рожков
• 2-3 с.л. натрошено ленено семе
• 2-3 с.л. небелен сусам

Продукти за крема:

• 2 зрели и много сладки банана
• 3 големи и меки круши
• 3-4 с.л. кокосово масло
• 1 с.л. свеж джинджифил
• ананас и фурми за украса

Първо се заемаме с кокосовото масло– разтопява се на слаб котлон и се оставя да поизстине настрани.
После е ред на блата– орехите се накисват във вода за час и се смелят заедно с карамфила, изчистените фурми и няколко лъжици вода в чопъра ( т.е. голямата купа с нож на дъното…аз до сега винаги съм я наричала блендер, което се оказва погрешно).

Сместа се обогатява с рожкова и сусама, като смленият сусам служи за коригиране на плътността ( може да се замени с тахан или ленено брашно). До тук много добре, даже отлично! Блатът се оформя или с голяма формичка ( в тази рецепта служеше за форма на палачинки), или с пръсти.

После пък се заех с крема. Той, както всеки суров крем, е изключително, та направо безбожно лесен…Пасират се двата банана, крушите и джинджифила и вместо да направя тази процедура със стария ми верен пасатор, взех аз голямата кана с ножче на дъното ( т.нар. блендер) и реших там да извърша процедурата…така да се каже “да сефтосам блендера”. Става супер лесно и бързо, ето един “вътрешен” изглед:

Когато сместа стане достатъчно гладка, добавя се и кокосовото масло и пак продължаваме да пасираме в каната. След двайсетина секунди кремът е готов и е ред да “сглобим” тортите. Взимам аз каната, отвивам я от тялото на робота, дърпам и се мъча и ето колко добре се справих:

Направо съм потресена от способностите си! А уж разбирам от техника, че даже дистанционни оправям сама, крушки завивам, на баба обясних как се четат sms-и и ей такива…

Е, поне бях изчистила плота преди това, та събрах си крема къде с лъжица, къде с шепи и остатъка се оказа достатъчно много и за двата блата, които оформих. Все пак, да ми е честит робота и да няма повече таквиа ексцесии!

А сега за тортите– кремът се оформя с лъжица отгоре, украсата е по желание, но аз просто не се сдържах да изрежа едни цветя от ананас с друга, по-малка формичка цвете, толкова свеж и жълт е цветът му!

Може да добавите парчета ананас и в крема, както и фурми, ако обичате по-сладко.

Тортите могат да бъдат сглобени и в чашки, като това може да е по-добрият вариант, ако искате да използвате по-малко кокосово масло, както направих аз ( затова кремът не беше прекалено твърд и можеше да се яде и с лъжичка).

Та така! Беше интересно преживяване…аз с омазани ръце и половин кухня в банани, Тодор недоумяващ как мога така индиански да се представя и все пак аз умирах от смях и ми беше супер забавно! Какво пък, случват се такива неща даже и в най-добрите английски семейства☺

И каквото и да става- всичко ще се оправи!

PS: такива формички може да си намерите в Аromas House ☺

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

• 2 шепи свеж спанак
• една малка маруля
• 3-4 моркова
• 3-4 кислели краставички и сок
• 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
• шепа кълнове по желание
• шепа орехи
• ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥