Posts tagged ‘щолен’

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon

Advertisements
08.12.2011

Веган Щолен

На връх 8ми декември, денят на Св. Студент Мъченик, тъкмо 17 дни преди Коледа и точно когато заваля първи и много силен сняг, ще пиша как да си направим щолен или поне нещо подобно… Този, за който ще четете сега, е лишен от излишните и вредни яйца, мляко и захар. И дори може да наречем щолена “позволен” за всички почитатели на здравословната кухня. Е…с малки изключения. Все пак не мисля да го правя през останалата част от годината, освен ако много ни хареса :)

Да си видим какво с какво заменяме:

  • краве( о, колко холестерол!) – с кокосово масло
  • мляко (животиснки протеин, изсмукващ калция от костите ви)- с вода ☺
  • обикновена мая- с жива, био мая
  • яйца- с нищо ☺
  • захар- стевия
  • захар за поръсване- рожков, сусам и бадеми

Ух, толкова красиво вали навън, че все през прозореца гледам и нямам търпение да изляза по някое време, че да мина през най-неутъпканите места! Страхотен ден избра времето, че да заснежи!  Толкова се впечатлявам (все още) от снега, че не мога да си събера мислите и да започна да пиша :) А то има доста…

Щоленът наш любим изисква повечко време, което трябва да отделите, за да сте вкъщи. Час за всички механични дейности, 2-3 часа за втасване, още един- за повторно, още един- за печене…трябва да го оставите да изстине и увиете чак тогава. Нищо чудно,че аз го почнах към 12 на обяд и чак към 8 вечерта завих двата сладкиша в станиол и го скрих в шкафа!

Сега сериозно да опиша какво ни трябва:

  • 500г пълнозърнесто брашно + за омесване
  • 200г кокосово масло + 10г за намазване
  • 1 и 1/2 ч.ч. топла вода
  • 1 и 1/2 с.л. стевия на прах
  • 1 и 1/2 ч.л. жива био мая и 1 ч.ч. захар
  • 1 ч.ч. пияни плодове по избор (тук 
  • 1 ч.ч. захаросани корички от портокали и лимони
  • 1 ч.ч. натрошени бадеми
  • марципан за пълнеж
  • подправки:
    индийско прехче
    кардамом
    карамфил
    ванилия♥
  • щипка сол
  •  за поръсване-сусам, натрошени бадеми, рожков( по желание само пудра захар- за да имаме снежен щолен)
Предишната публикация (Марципан, захаросани корички и пияни плодове) е за подготовката на някои продукти. Тъй че тя е първата важна крачка към щолена и е хубаво да свършите тази работа предния ден.

Почваме с маята-разтваряме я с лъжичката захар в топла вода. След десетина минути трябва да се е образувала пяна и течността да е увеличила обема си.
Кокосовото масло се разтопява на слаб котлон и се оставя да изстине добре– започне ли отново да образува кристалчета, значи е с подходяща температура.
Брашното се пресява и се омесва с подправките, стевията и солта. Тук искам да ви посъветвам да използвате току що смлени кардамом, индийско орехче и карамфил…ароматът е в пъти по-силен. Как ли? Кардамом и карамфил с кафемелачка, а орехчето- на ситно ренде.

В сухата смес се добавят маята и кокосовото масло. Замесва се меко тесто. Когато стане жилаво и не се лепи по ръцете, се разтеля с длани върху набрашнена повърхност и в него се изсипват плодовете и захаросаните корички. Последващият процес на омесване е малко лепкав, но don’t worry, be happy– с малко брашно си помагайте. 

Когато се преборите с ароматната топка, разтелете я върху половината бадеми, а останалата част изсипете отгоре. А тук да кажа за бадемите– в никакъв случай не ги смиляйте наситно. Това е чарът на сладкиша!

Отново месете. Когато наистина ви омръзне, тестото е готово за втасване ☺ Покрийте с брашно и плътна кърпа и оставете на топло за 2-3 часа. Нещо ето такоа трябва да имате преди втасването:

Добре втасалото тесто има паяжино-образна текстура. Така може да познаете дали времето за втасване е достатъчно. Все пак то зависи от маята, дали има захар( стевията не помага за втасване), от температурата. И нагледно, ето как изглебдаше моето:

Следва да сложим и пълнеж– с длани разтелете тестото върху добре набрашена повърхност и сложете от марципана. Умишлено не съм  дала колко да е той, т.к. това зависи от вашите предпочитания. Все пак, трябва да е пълнеж, а не тънка “смазка”. 
Завийте едната страна на тестото върху другата, натиснете ръбчетата с вилица едно срещу друго, поръсете с брашно и оставете отново да втаса.

Фурната се загрява до 180°. Щоленът се покрива с алуминиево фолио( не плътно), за да не загори. Не знам какво фолио използвах аз, но моите две щоленчета доста покафеняха отгоре и според мен ще имам по-скоро хрупкав, отколкото мек сладкиш за Коледа. Но здраве да е! Догодина ще е по-хубав пък ☺ И така ще го изядем.

Ето ги суровите щолени:

Когато ги извадите фурната ( след около час), веднага намажете отгоре с разтопено кокосово масло и поръсете с желаната поръска.  Наскоро бях правила сурови сладки, които овъргалях в рожков, сусам и натрошени бадеми, така че реших да оползотворя остатъка от тази смес за щолените. Какво пък- нямам снежни, а африкански щолени

След като напълно изстинат ( добре е да ги сложите върху скаричка), завийте в алуминиево фолио и ги скрийте от жадните погледи на котката в някой шкаф! След няма и 20 дена ще разберем дали сме успели да направим щолен или поне нещо ядливо ☺

Е, аз мога да ви гарантирам, че ще е, а ако сте го правили с такъв мерак, с какъвто в момента снегът засипва всичко на двора, значи имате прекрасна изненада за котката, вашите близки и за вас!

wpicon

07.12.2011

Марципан, захаросани корички и пияни плодове…да се подготвим за щолена от рано!

За да направите този изкушаващ коледен сладкиш, ви трябват поне 3 дена подготовка за 3 основни съставки- марципан, захаросани портокалови и лимонови корички и опиянени плодове.

От много време търсех свободен ден, в който да направя щолен. Ала преди това, трябваше да намеря време, за да подготвя задължителните съставки. Има много рецепти, препоръки, вариации на този сладкиш и най-хубавите са тъкмо с домашни съставки. Аз главно се водех по рецептата на Йоана (тук ), но както може да се очаква от мен нито съм ползвала толкова захар, нито яйца, мляко или масло… Но всичко по реда си ☺ В тази публикация ще обясня как да се подготвите за великия щоленов ден, в който кухнята се превръща в коледна работилница с аромат на индийски орехче, кардамом, ванилия♥ и карамфил!

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

Първо ще дам рецептата за марципан
Него може и да го купите, но според мен е напълно излишно, особено като вече знаете тази лесна веган рецепта без захар!

Снабдете се с:

  • 150г бадеми
  • 100г мед
  • 2-3 с.л. розова вода
  • 2 ч.л. ликьор Амарето (илиесенция на горчиви бадеми)

Бадемите се накисват в топла вода, за да се обелят по-лесно. Аз това хич не го направих, понеже не исках марципанът да е чак толкова “изтънчен”. След това се смилат в блендер възможно най-ситно.
Медът се загрява на водна баня, обърква се с наситнените бадеми, слагат се двете есенции и се бърка още минута, две. Сместа се съхранява в бурканче. Може да издържи месеци и да бъде ползвана като пълнеж за сладки, торти и…щолени ☺

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

Сега иде ред на захаросаните корички. Отново се ръководех от Йоана, която пък ни препраща към рецептата на нож и виличка (тук), която пък аз съвсем умишлено не следвах плътно, т.к. доста намалих захарта.

Тук ще ви трябват:

  • корите на 2 портокала и 2 лимона
  • 1 ч.ч. вода
  • 1/2 ч.ч. захар
  • карамфил

Макар че там добре е обяснено, нека и аз опиша процеса:
Плодовете добре се измиват с четка, обелват се възможно най-тънко( белачката за картофи е много удобна), нарязват се на ивички с дебелина под 0,5cm.

Трябва да ги бланшираме 3 пъти, после да ги отцедим и подсушим добре с кърпа, чак тогава да ги сложим в захарния сироп, когато започне леко да бълбука. Колкото е по-малко сиропът, толкова по-малко време ще се варят. А колкото по-малка е концентрацията на захар, толкова по-горчиви ще са после. Супер значи ☺


Процесът на озахаряване става на ниска температура и трае поне час и половина. След това ги оставих в тенджерката, за да се изстинат, а после ги наредих върху обратната страна на сито, че да изсъхнат- поне 3-4 часа.
Но моите съхнаха 4 дена, чакайки ме да намеря време, за да ги оползотворя…

След като използвате нужното количество за щолена, остатъка може да съхранявате в бурканче доста време. Нарязани наситно са идеални за други кексови или меденки! А според мен биха били много подходящи и за някой аператив.

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

И сега най-лесното- опиянените плодове.

  • сушени плодове по избор- стафиди, боровинки, сини сливи, череши, кайсии, годжи бери, смокини…
  • ром или друг сладък ликьор

Ако сте избрали по-едри плодове, нарежете наситно. Накиснете за поне денонощие плодчетата в избрания алкохол. Готови са за употреба, когато набъбнат. Аз в случая използвах Коантро ( ликьор с портокалов аромат), тъй че симфонията от ухания за щолена беше обещаваща!

И относно съхранението- ако ви хартисат, може да ги изядете и вие да се опияните, а може и да ги съхранявате в буркан месеци наред ☺

♫♪♫♪♫♪♫♪♫♪

Тъй че, запретвайте ръкави, мили читатели и читателки, че скоро, много скоро ще дам и пълната рецепта за щолен! А тя си заслужава!

wpicon