Posts tagged ‘хрупкави’

25.01.2012

Бобени гевречета

И да поставим началото на новата страничка в блога-“Готвене с остатъци”!

Тези гевречета се оказаха толкова сполучливи и вкусни, че ще се налага и друг път да ми хартисва нарочно бобена чорба, че да ги правя! Точно така, с тази рецепта спасих една паничка най-обикновена, постна и съвсем леко…много лекичко кисела чорбица от боб. Бях я сготвила в събота, но цяла седмица така се случва, че през вечер вечеряме навън. След 4-5 дена , когато намерих време за готвене (тези дни съм толкова заета, че не приготвям нищо по-сложно от салата), много исках да опеча и хлебчета. Купичката бобена чорбица веднагически беше назначена за основна съставка на хлебчетата, щипка от това, щипка от онова и резултатът беше чуден!

Ако нямате нарочена бобена чорбица, която никой не иска да яде, следващият път, когато варите такава се сетете за таз рецепта и отделете една купичка ☺

Продукти за гевречетата:

  • паничка бобена чорба ( или 100г сварен боб, 3-4 с.л. доматено пюре, наситнена печена чушка)
  • 2 и 1/2 ч.ч. пшенично брашно
  • 1 ч.ч. царевично брашно
  • щипка сол
  • 1 ч.л. жива мая
  • 1/4 ч.ч. зехтин
  • задължителни за аромата: 1 ч.л. шафран и 1 ч.л. къри

Бобената чорбица се пасира (макар че при месене бобчетата ще се натрошат). Сместа трябва да е затоплена.

Смесват се двата вида брашно с маята и се разбъркват добре, за да се обогатят с въздух.
Замесва се тесто с пасираната чорба, добавя се зехтинът и подправките.

Омесва се в брашно, докато престане да лепне по ръцете. Разделя се на топчета с еднакви размери, които с ръце се сплескват на питки с дебелина 7-8mm. Добре набрашнени се нареждат в тава и с помощта на чашка с тънки стени, се изрязват дупки.

Остатъчните малки кръгчета се досплескват, за да станат наполовина тънки, за да станат по-хрупкави после. Ако имате място в тавата- сложете питки, сплескани до дебелина 5mm и надупчете с вилица. Оставете ги да втасат поне за 10 минути.

Гевречетата и питките се  слагат в затоплена фурна. Пекат се първо на силна, после на слаба фурна около 30-40 минути. Когато са готови ги извадете веднага от тавата и ги завийте в чиста памучна кърпа.

Геврчетата ще са меки, а питките ще хрупкат. Ако искате да получите хрупкава и златиста коричка, намажете преди печене със зехтин. Ей ги и питките опечени. Виждате ли червенките следи от шафран?

Лично аз бях много доволна от резултата, а и се радвам, че спасих малка част храна, но все пак храна, нали ☺ Това е базова рецепта. Каквато и супичка да имате, винаги може да сложите по един черпак от нея в някое хлебно произведение!
wpicon

Advertisements
13.01.2012

Слънчеви царевични питки (приказка за борбата в кухненския шкаф)

Понеже не знам как точно да си започна този пост,
а пък нещо ме сърбят ръцете за писане след тежката тренировка, ще си измислям!
Първо– да ви споделя на каква музика възнамерявам да  творя- любимия дъбуайз ( линк към супер позитивна и весела, жизнерадостна и зареждаща песен).  Второ– да предупредя, че пия една чаша вино от един час, но понеже съм физически изморена, вече ме хвана☺ И трето– чакам Тодорито да се върне от волейбол, така че има вероятност да си спестя малко писаници…Но да започваме!

Преди месец и нещо, посред нощ, два пакета брашно се скарали за власт в един кухненски шкаф! Викали, кряскали, единият заплашвал другият, че ще го наводни, вторият заплашвал първия, че ще му сложи етикет “бяло брашно” и стопанката (аз) няма да го използва за месене…
Другите подправки и зрънца в шкафа се събудили възмутени от брашняните крясъци, но понеже всички били в бурканчета, нямало какво да кажат… Черният пипер се нагърчил от ужас, че има караница, куркумата пожълтяла и тя, а содата се пулела неразбиращо. 
Когато крясъците на брашната станали по-силни, се събудил и медът в долния шкаф. Прозянал се сладко ( че как иначе може да се прозява един мед!), протегнал се бавно и развинтил капачката си с една по-силна въздишка:
– Ей, момчета….айде моля ви се- спим!
Но момчетата не искали и да чуят. Те си знаели тяхната:
– Аз ще съм първи утре в питките!
-Аха, да имаш да взимаш, аз ЩЕ СЪМ първи в питките!
– Ако искаш да знаеш, мен по-често ме използват- казал пълнозърнестия пакет.
-Не искам да знам. Обаче аз като съм пълен, значи мен ще използват…

Медът се намръщил, захаросал се от намръщеност и побутнал киселите краставички:
– Корнишоните, айде дръжте се както подобава и се намесете!
Киселите краствички само това и чакали- и без това били вечно кисели, сега имали повод да се изкажат:
– Брашна с брашна такива, уважавайте се, защото ако бяхте като нас…накиснтаи в оцет и запечатани здраво с капачка, нямаше да има място в главите ви за такива глупости! Толкова е просто- царевичният пакет утре ще бъде изпразнен наполовина, а пълнозърнестият ще бъде използван докрай, че да се наспим спокойно утре вечер!

Брашната млъкнали. Отупали се от прахта ( че те вечно са прашни, ама айде) и се замислили над киселата правота…Спогледали се и като едни видни комарджии, се обзаложили дали краставиците са прави. Сега трябвало да изчакат сутринта...

И на сутринта аз влязох в кухнята, не че имаше следи от борби, но някак ми се стори едно такова драматично в нея! Вместо обикновен царевичен хляб, за да смекча атмосферата, си казах- нека направя по-засмени хлебчета☺
И сякаш чула предсказанието на краставиците, аз използвах тези

продукти :

  • 400-500г царевично брашно (фино)
  • 200-300г пълнозърнесто брашно
  • 1/4 ч.ч. ленено семе
  • 1/4 ч.ч. слънчогледово семе
  • 1/2 ч.ч. зехтин
  • 1-2 ч.л. сол
  • 2 ч.л. сода за хляб 
  • 2 ч.л. оцет
  • семена от копър, куркума, черен пипер, мащерка

Смесват се сухите съставки, добавят се оцета и зехтина. Разбърква се и се добавя топла вода- толкова, че да получите по-твърдо тесто. 
И тук да си кажа- в царевичното брашно няма глутен и затова тестото е ронливо. Колкото повече пшеничено брашно има, толкова по-еластично ще е. Но в случая няма да има нужда да можем да размесваме голяма пита от него, тъй че консистенцията е отлична.

Тестото се разделя на малки топки ( колкото мандарина), които се разточват 2-3 пъти в много брашно. За да получите такива симпатични цветенца отгоре, ви трябва форма за сладки, но добра работа ще свърши и малка ракиена чашка с тънки стени. Натиска се върху тестото до половината на пласта.
Хлебчетата се пекат около 30 минути. 10- на силна фурна, 20- на 150º. Още топли се загъват в памучна кърпа, а ако искате да са ароматно-неустоими, намажете ги със зехтин и мащерка и завийте с кърпа ☺

И за ваше успокоение- на следвщата нощ нямаше караници в кухненския шкаф, но затова пък едни много нагли свраки, кацнали вън на клона, обсъждаха възможността да влязат с взлом във Ваниловата кухня и да изкълват хлебчетата!

wpicon

06.01.2012

Иванови кошнички със суров крем от банани и орехи

Утре е Ивановден. Аз- Ваня и дядо ми Иван сме именици,
а по чиста случайност, Ваниловият блог пък прави 3 месеца…Ехеее как бързо се минава времето, а?

В училище на Ивановден имахме четирима именици, барабар с мен. И познайте- разнасяха се едни кутии с бонбони, беше едно честитене от сорта на “Честито”, пръскане с вода… А какъв е смисълът на празника, на имения ден?

Едно време хората са вярвали повече от нас сега. Името е било определящо за човека, та даже и за характера му! Чудесен пример за това Оскар Уайлд може да ви даде в The Importance of Being Earnest” , а тази философия не е далече и от нас…
Името е първото нещо, с което свързваш един човек. Няма безименни хора. Когато честитиш някому имения ден, то ти му пожелаваш да съхрани в себе си ония качества, каквито има и смисълът на името….Цветните- красота; Светла- светлина; Петър(Камен)- упорит като камък; Тодор- божи дар;  Иван- божия благодат; Мария- любима, желана…мисля, че няма да мога да изборя всички имена.
Та, идеята каква е- когато пожелавам на някой “Честит имен ден”, то аз му желая да запази онова хубаво качество, което името му носи. Доста е наивно да се вярва, но аз съм ок с това ☺
Та така, моят дядо любими (ей му снимка убава)  и аз- кръстена на него (и с първата буквичка на бабчето) имаме имен ден…
От мен – “бонбоните”, от него- виното!

Утре аз и Тодорито заминаваме за два дена блаженствие на село! А снимки от село- в ей този албум във фейсбук, че да видите къде ще се погубим и събудим!

От мен- едни сладки кошнички с интересен за баби и дядовци крем. Всъщност…от това тесто омесих сладки за женската моделинена вечер, малка част направих на зверски люти топчета (омесени в лют пипер). А то…беше замесено за Нова Година, но така и не ми стигна време на 31-и вечерта… Ето и за какво иде реч:

Тесто за сладките:

  • 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • 1 ч.ч. ръжено брашно
  • 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
  • 1/2 ч.ч. ленено брашно
  • 1/3 ч.ч. маково семе
  • кората на един портокал
  • 2-3 с.л. ликьор амарето ( или сок от портокал)
  • подсладител по избор ( аз използвах едва няколко лъжици прасковен мармалад)
  • 3/4 с.л. шарлан или мазнина по избор
  • щипка сол, 1 с.л. амонячна сода
  • настърган пресен джинджифил, карамфил и канела

Продукти за крема:

  • 1 мек банан
  • шепа кълнове от пшеница ( или друга зърнена култура)
  • 1 ч.ч. накиснати орехи
  • 1 райска ябълка ( ако ви се намира, де)
  • натрошени какаови зърна ( ако нямате туй чудо в кухнята – сложете смлени ненакиснати ядки, за да хрупкат)

Тестото се замесва както обикновено- сухи, после мокри съставки.  Подправките са по ваш избор, а половината продукти може да ги изпуснете ;) Все пак- сложете ленено брашно и зехтин за по-добра консистенция, а кората от (изчистен с четка) портокал е чудесен ароматизатор. Моето тесто престоя два дена в хладилник в найлонов плик, понеже все нямах време, ама пак се получи супер.

Разточва се върху намазнена повърхност на слой с дебелина 5-6mm, изрязва се с формички :) Тези са ми подарък от Ваня– на Тодорито сестричето, което и то утре празнува! Все тъй добричка и смела да е ♥


Ако нямате формички- чашка с тънки стени върши отлична работа. Тук идва и моментът да се похваля с новата ми придобивка! Метални кошнички, които сигурно са по-стари и от мен; били са на баба, а тя вече не ги ползва, така че сега са на Ваня :)

Нямаше как да се въздържа! С кошничката се изрязва тесто, после леко се набутва в нея и така с всички останали…Още една идея– може от тестото да опечете блат и да направите пай, както този тук– със суров крем и хрупкава основа. Доста време си спестявате така ;) 

Сладките, кошничките, лютите топчета ( това е едно парче тесто, омесено в много лют пипер) или паят се пекат на силна фурна за около 10 минути и след това- на слаба до готовност. Отделят се от тавата (формичките) след като изстинат, нареждат се в чиния и чакат второ нареждане.

А сега за крема- в кухненски робот или с чопър се смесват всички продукти без какаовите зрънца. Внимавайте да не изядете крема още преди да напълните кошничките обаче! Добавете и какаовите зрънца и готово.


А за райската ябълка- няма да повярвате колко много време тази стоя вкъщи…тя е откъсната от едно дърво в Швейцария, аз си я донесох, пазя я да узрее, да я сготвя и покажа! Това е райска ябълка с щастлива съдба!

И започваме да пълним кошничките или да слепяме сладките, или да слагаме крем на пая :) Отгоре посипваме с какао или канела, скриваме от погледа си изкусителните сладки, а остатъкът от крема доволно, блажено и заслужено изяждаме с голяяяяямата лъжица!

Честит имен ден на дядо, мен, всички Ивани, Иванки, Ивайловци, Ивайли, Ванини, Вани, Ваньовци, Йоановци, Ивовци и…честит 1/4 рожден ден на Ваниловата Кухня ♥♥♥

wpicon

07.10.2011

Крекери за здрави зъбки

crunchy crackers
На другия ден след тофуто( има рецепта в блога), с остатъка от пасираната соя, реших, че трябва да сътворя нещо. Първочначално си мислех да я объркам с подпавки и пасиран лук и да запека хапчици на фурна, но после (особено с мекото кремообразно тофу), минах на вариант Б- крекерчета. Станаха доста хрупкави (доста!!!), та чак звучно се дъвечеха ☺.
Но твърдостта им зависи от времето на печене, както и от това дали в тестото има мазнина или не. В това нямаше.

А ето и какво е то:

  • соя, предварително накисната, изцедена и пасирана, около 1 паничка
    /всъщност е остатъкът от тофуто /
  • ръжено брашно- на половина на соята
  • ленено брашно- 4-5 лъжици
  •  подправки- кимион, червен пипер и чубрица
  • сода или бирена мая.

И да запретнем ръкави:

  • Объркваме, месим, месим, месим…..осатвяме да почине и пак месим
  • Разточваме на обилно набрашнена повърхност; дебелината е около 5mm
  • Режем на фигурки. За Коледа искам да си набавя форма “борче”. Не отказвам подаръце (;
  • Печем на около 150° и веднага ги увиваме в кърпа.
Много подходящи за намазване и за пикник! Лесно се опаковат и загъват в хартийка и можем да ги носим в джоб, че даже и в дамска чанта!
Забележка: ако сложим някаква мазнина към тестото, крекерчетата ще са по-нежни и все така хрупкави!  Въпрос на вкус и предпочитания за хрупане!

wpicon