Posts tagged ‘торта’

19.11.2011

Изящество от опиянени круши с шоколадов край (сурова торта с круши)

И аз, и вие обичаме плодове. Всякакви. Но аз обичам да глезя сетивата си с красота, с по-различен, наситен и богат вкус. Обичам да правя нови неща, които да съдържат любими стари продукти.

Като крушите, вино, ароматни подправки, стафиди, кокос и овес…обичам да ръфам крушка и да пия чаша вино вечер! Но защо да не ги съчетая и да видя какво ще се получи.И ето:пияни круши и щастлива Ваня, която търчи от кухнята до другата стая, за да докладва, че тортата става суперска, че идеята се осъществява и най-важното- става много красиво. А това е целта!

Круши взехме от Търново-селски Доброделски вкусни крушки, а даже и домашно вино си взехме. Ммм, една чаша беше изпита, докато правех тортата.
А тя, милата, този път признавам, че изисква повече време. Не че е трудна, но си иска търпение. За опиянението на крушите, за шоколадовата заливка и за оформянето. Но…с тази чаша вино, хич и не усетих дали е минал час или два. Но не ви подстрекавам към алкохол, моля :)

Стига съм се обяснявала и аз, ами да почна да докладвам пред уважаемото читателско тяло какво стои зад префурцененото име  “Изящество от опиянени круши с шоколадов край “

За блата:

  • 50g кокосово масло
  • кафява жива захар Muscovado( или просто повече мед)
  • овесени ядки
  • стафиди ( тези от крушовото пояснение надолу :)
  • истинска ванилия, моля♥
  • мед
  • портокалови кори
  • и задължително кокосов сняг

За пияните круши:

  • 3 малки крушки веселушки + 1 за декорация
  • 200ml уханно и сладко червено вино
  • шепа стафиди
  • подправки: индийско орехче, карамфил, джинджифил
  • лъжица мед
  • по желание – канела. Аз обичам, ама Тодор не я понася, та не слагам :(

За шоколадовата глазура( аз направих по-друга, но ще дам по-лесен вариант)

  • много какаов, черен шоколад.
  • кокосов сняг
  • кокосово масло
  • останалото вино от крушите
  • по желание- портокалови корички

Първо се почва с крушите. Нарязват се на тънки ивички, така че после да могат да служат за “облепяне” на дъното на подходящ съд. Една си я оставяме за после. Ето, нещо такова ни трябва:

Tака. Сега трябва да ги напием крушите. Мисля, че истинското название на технологията , която използвах е “поширане”. Тази идея пусна корени в главата ми, след като прочетох зашеметяващото “Ново, винено, есенно и сладко”на Йоана♥, за което тя пошира круши. Не следвах точно указанията, т.к. не използвах захар и повечето подправки. Е, все пак е хубаво, когато някой ти поднася идеята така красиво!
Та, ето какво правя аз: В тенджерка се слага виното, подправките и се затопля, без да ври. Слагат се крушите и стафидите и се оставя под капак за 15 минути. Ето така:

Когато крушките станат прекрасно розови и виното е наполовина, може да изключите котлона и да сложите меда. Просто го оставете върху крушите, сам ще се разтопи и то не агресивно. А да, важно правило- не бъркайте крушите( или поне много нежно), за да не ги разкъсате :)

Готово! Май не е сложно до тук. Никак даже. Извадете крушките и ги оставете да се отцеждат в гивгир. Стафидите отделете за блата, а виното в никакъв случай не изхвърляйте :) Е, аз до тук бях изпила чаша вино и пеех народни песни вече.
За блата ще трябва да си направите и Кокосов сняг. Лесна работа е това. После процедурата е следната:
На слаб котлон разтопявате кокосовото масло, настъргвате портокалова кора при него и когато започне да се топи, прибавяте и кокосовия сняг:

 А овесените ядки ги смелете с блендер, за да станат много фини, почти на брашно. Прибавете ги в тенджерката, стафидите също и сипете от виното в сместа. Ще ви трябват 1-2 лъжици за шоколадовата глазура обаче, да си знаете.
Когато сместа стане еднородна, махнете от огъня и оставете да изстине до толкова, че да можете да го оформяте с пръсти, както и да може да се натъпче с лъжица.

Време е да почваме :)
Изберетe подходящ съд ( препоръчвам да не е с много остри ъгли, да е полу-сферичен направо, че после да може да се обърне тортата по-лесно). Намокрете го със студена вода и застелете дъното му плътно с половината от крушките.Те са като красиви розови листенца, които после стават горна страна. И даже може да се мине без глазура. Ето моите:

Сега хубаво натъпчете половината от тестото за блата, после останалите круши и накрая- пак блат. Плътно! Сложете го в хладилник поне за 15 минути, че да стегне кокосовото масло. Как да я обърнем по-лесно обаче: в по-широк съд сипете гореща вода. Когато извадите измръзналото сладкишче, потопете го във водата за 20-30 секунди и после го обърнете върху плоска чиния, ама рязко, за да не излезе предварително. Ако не стане от първия път, няма страшно- ще стане от втория. А пък и с една глазура отгоре може да скриете грешката си, ако се е поразчупила горната страна.

Готови сме за заливката!
А тя най-лесно става като разтопите кокосовото масло с натуралния шоколад, сложите кокосов сняг и 2-те пъжици винонай-накрая. Веднага сместа ще се пресече и сгъсти, и бързо трябва да полеете тортaта отгоре. Не е задължителна, но пък е вкусно :)
Аз моята глазура я правих, докато правех и домашен съвършен твърд шоколад. Да съм честна -той по ми хареса от тортата, но за него рецепта- друг пост ;)
А въпросната префърцунена сурова торта с круши е предизвикателство по-скоро откъм технология, но пък щом аз я направих, значи и вие ще можете!
Ммм, сутринта четвърт от нея си отиде. Брех, че торта!
wpicon

Advertisements
14.11.2011

Есенна царица… или сурова торта с дюли

Дюля О-ла-ля! Има двете последни букви в азбуката и оттам следва, че е един от последните есенни плодове, които пък могат да се съхраняват цяла зима, а така и по-вкусни стават.

Любим начин за съхраняване на дюли е в стаята, на стайна температура. Ако няма други аромати- свещи, лампи, ароматиозатори или миришещи пръчици, ароматът им се стеле нежно и ако ме питате мен, това ми е най-любимото им качество…
Когато се прибера на село, в стаята ми баба държи панерче жълти дюли. Ей… там ароматът на въздуха е такъв, каквъто ви описвам. Сладък, дюлен, есенен и топъл!

Както и да е! Преди месец, както си карам аз колело и минавам през Изток, се забих в едно дюлено дърво и веднага се роди идеята да си набера дюли- те хората така или иначе ги оставят да изпокапат. Не бяха много зрели тогава, но както ви казвам- като престоят известно време, послушно решават, че ще узреят пък :) Супер! Набрах си аз в дамската чанта и вместо да ароматизирам стаята, ароматизирах хладилника, мен и Тодор със супер яката( не….не знам защо за всяка рецепта пиша, че е най-добра.Но тази е най-добрата от тортите) сурова дюлена торта, която да отбележа беше първата, която направих и то доста импулсивно.

Тъкмо предния ден си бях взела от така хвалените годжи берита. Тъй че само ме чакаха да ги оползотворя :)Ако нямате под ръка, много по-вкусно според мен ще са сушените сливи! А и защо пък да не си купуваме българските сливки, аз даже по ги обичам.

Тортата, като всяка уважаваща себе си торта, има блат, крем и украса. Всичко търпи модификация, но скромното ми мнение е, че комбинацията, която ще ви предложа, е достойна за точно подражание и спазване на продуктите =) Ето, четете:

За суровия дюлен блат:

  • 3 големи дюли узрели
  • 3-4 лъжици твърд мед( примерно мед от рапица или магарешки бодил)
  • 4-5 лъжици суров тахан
  • 3-4 лъжички ленено брашно
  • 3-4 лъжици рожков
За крема:
  • 3-4 меки вкусни и сладки банана
  • 3-4 лъжички ябълков пектин
  • по желание- ликьор амарето. По мой съвет- задължително =)
За украса:
  • Кокос- по-добре домашен, ето как
  • годжи берита( или стафиди, сушени сливи)
  • рожков за поръсване
Блатът: дюлите се настъргват на не твърде ситно. Много удобно е с блендер. След това се смесват с останалите продукти, като ако е твърде рядко- сложете още ленено брашно. Абе, както ви харесва!
Кремчето е още по-лесно- бананите се пасират, слага се амарето( или силна есенция на горчив бадем), а пектинът е за сгъстяване. Може да се използват и семена от чиа или ленено брашно, но няма да е толкова изискано и фино.
Украсата зависи от вас. Може да нарежете домат и кисела крастваичка, ако това ще ви хареса. Свобода в кухнята нека да има!
Така….И как сега да я сглобим? Елементарно:

В плоска чиния се слага домакинско фолио( така че после да може да загънем тортата и отгоре). Изсипва се сместа за блатът и се оформя легълце за крема- стените на това легълце да са достатъчно високи( поне 2-3 cm), че после да не хартиса крем( какъв ужас…ще трябва да го излапате :D).Когато го оформите добре, изспивате крема и заглаждате, ако има неравни ръбчета от блата. Съвет от мен- ако решите да правите висока торта, не е добра идея- банановият крем не е толкова гъст, че да може да отрежете парче, по-високо от 6-7 cm.

И украсата- аз използвах кокосовия сняг, рожков и плодчетата лиций. Честно, след 1 денонощие като бяха попили влага от крема, бяха къде, къде по-вкусни :)И за фолиото- хубаво стегнете тортата с него и я завийте отгоре( все пак не бива да се докосва до крема). Правя го, защото нямам подходяща кутия за торта, а в хладилника би поела миризми и излишна влага. Не, мерси.

И моля- намерете си хубав повод, че да направите дюлената торта…не преувеличавам, като ви казвам, че е Есенна царица ;)
Да ви е фкусно, миуи мишуенца и шишуенца!

wpicon

23.10.2011

Трицветна торта “LaÉlle”

LaÉlle“LaÉlle” е на мой език “на Ели”.

И нямам идея дали трябва да се пише така и дали означава това. А Елка(Ели) се казва на ТодорИто♥ майка му, която ни дойде на гости миналия петък и аз задължително исках да направя нещо съвсем различно, много вкусно, много “мое”! И тази ми идея се роди петък сутринта… трицветна торта с три ясно обособени блата, но взаимно допълващи се аромати, цветове и вкус!

Коментарите от нейна страна бяха, че е страхотна, а пък Тодор се изтърси, че съм надминала себе си и че очаква всеки месец по веднъж да му правя такава. Аз мога да изкоментирам, че такова нещо мога да ям, когато не съм гладна, когато искам десерт, когато искам стабилна храна, искам да ми е леко, ефирно и свежо…и когато има кой да ми я направи.Хм…а тя е така лесна!

Подготовката на тортата започна от сутринта; за пореден път се събудих с идея Как и Какво искам да направя и вечерта сбъднах идеята си…честно, наистина надминах себе си, а самата торта е много по-различна от всичко, което съм яла.

Ето какво ви трябва за червения блат:

  • червена леща- 1 ч.ч.
  • малка глава червено цвекло
  • червен пипер, шафран
  • зехтин, малко сол
За жълтия пък е това:
  • картофи, сварени
  • куркума, кимион
  • рапично олио( заради наситено жълтия му цвят) или пък зехтин и малко сол
Белия блат:
  • Боб, бял, сварен
  • малко настъргана целина, кимион
  • зехтин и малко сол
За между блатовете- домати; За поръсване- кълнове ( аз си бях направила от елда и слънчоглед) ☺
Та: лещата и бобът се накисват от предната вечер. Трите основни продукта се сваряват, но не преваряват! За боба трябва най-много време, така че сложете него първи. После е лещата и накрая картофите, т.к. те по-лесно се мачкат горещи.
red
За червения блат: пасирайте лещата и я смесете със ситно настърганото цвекло и подправките. Количеството на зехтина зависи от това, колко е “пръхка”: сместа. В крайна сметка трябва да получим нещо като меко и НЕмазно тесто.
yellow
За жълтия блат: картофите се намачкват добре с подправките, важи същото правило за зехтина.
white
И за белия– аналогично.
Така….можете да ги опитате по единично- не са нищо особено. А може и доматите да нарежете на елегантни кръгчета.
След като имаме трите смеси, остават 5 минути за тортата и още 15 за миене( така че си хванете някое нехаещо зверче из къщата да ви помага!).
Аз използвах форма за торта с отделяща се стена- последователно с лъжица натъпквам жълтата смес на дъното, ред домати, ред бяла смес, ред домати, после червена и после декорация по избор. Хубаво е най-долният пласт да е този, който ни е най-много, а червеният- като най-красив да е отгоре. Може да използвате и тава, постляна с фолио, да редите от горе надолу и после да обърнете в чиния (:

NB! Точно това съчетание на подправките е супер жестоко неустоимо!

Честно, най-най-добрата ми рецепта! Само да си намеря повод, пак я правя същата!

LaÉlle

wpicon

14.10.2011

Сурова торта “Клъв”

raw cake
“Ще изкълва всичкия сусам от тази торта” -каза едно врабче на прозореца и затова я нарекох така.
Една сурова, шоколадова, засищаща торта. Абе, торта на място. Нея я направих в един промеждутък от време, когато хем стоях в кухнята на топличко, хем чаках Тодор да се прибере най-накрая!!! и ето как за няма и 30-40 минути се роди тортата, която всъщност ни е за петък вечерта, понеже ще си имаме важно семейно гости ( госкье- на врачански).
Та, изпразних няколко кутии, омазах няколко купи и то взе, че се получи.Невероятно.
Ето и съдържанието на вече празните кутии:
  • овесени ядки- 1/2 ч.ч.
  • сусам, несмлян- 1/2 ч.ч.
  • коноп, но смлян- 1/3 ч.ч.
  • кокосов стъргаж, от оня моя домашния- 1/2 ч.ч.
    (виж ТУК)
     
  • половин голяма настъргана (кисела!) ябълка
  • кокосово масло
  • мед
  • щедри лъжици с брашно от рожков
Как да стане чудото:
Първите 4 съставки в купа се объркват.
Ingredients А на много слаб котлон разтапяме кокосовото масло и меда, ако не е течен( моят е от рапица и е доста твърд). Вече течната смес изливаме в купата, объркваме и прибавяме ябълките.
Ingrd2
Тук е моментът за editing- т.е. ако не сте нацелили пропорциите сухо/ябълки/течност, да оправяте както си решите ☺ Аз сложих повечко сусам и овесени ядки, а и рожковото брашно хич не го щадих, толкова го обожавам.
Дано и то мен, че да е взаимно…
Така. Готово ни е “тестото”. Ако е по-твърдо, става и за бонбони, но пък аз исках да си ☼ снимам новата розова чиния и го направих като блат( който днес ще нарежа на малки квадратчета) .
raw cake2
Декорацията отгоре си е изцяло по ваша вина, воала!
PS: самоизрязаните ябълкови сърца са с остатъка от една чаена свещичка, която оформих така ☺
PS: има червейче на ябълката, знам. Домашна е все пак, от при бабчето.
love

wpicon