Posts tagged ‘сурова’

19.11.2011

Изящество от опиянени круши с шоколадов край (сурова торта с круши)

И аз, и вие обичаме плодове. Всякакви. Но аз обичам да глезя сетивата си с красота, с по-различен, наситен и богат вкус. Обичам да правя нови неща, които да съдържат любими стари продукти.

Като крушите, вино, ароматни подправки, стафиди, кокос и овес…обичам да ръфам крушка и да пия чаша вино вечер! Но защо да не ги съчетая и да видя какво ще се получи.И ето:пияни круши и щастлива Ваня, която търчи от кухнята до другата стая, за да докладва, че тортата става суперска, че идеята се осъществява и най-важното- става много красиво. А това е целта!

Круши взехме от Търново-селски Доброделски вкусни крушки, а даже и домашно вино си взехме. Ммм, една чаша беше изпита, докато правех тортата.
А тя, милата, този път признавам, че изисква повече време. Не че е трудна, но си иска търпение. За опиянението на крушите, за шоколадовата заливка и за оформянето. Но…с тази чаша вино, хич и не усетих дали е минал час или два. Но не ви подстрекавам към алкохол, моля :)

Стига съм се обяснявала и аз, ами да почна да докладвам пред уважаемото читателско тяло какво стои зад префурцененото име  “Изящество от опиянени круши с шоколадов край “

За блата:

  • 50g кокосово масло
  • кафява жива захар Muscovado( или просто повече мед)
  • овесени ядки
  • стафиди ( тези от крушовото пояснение надолу :)
  • истинска ванилия, моля♥
  • мед
  • портокалови кори
  • и задължително кокосов сняг

За пияните круши:

  • 3 малки крушки веселушки + 1 за декорация
  • 200ml уханно и сладко червено вино
  • шепа стафиди
  • подправки: индийско орехче, карамфил, джинджифил
  • лъжица мед
  • по желание – канела. Аз обичам, ама Тодор не я понася, та не слагам :(

За шоколадовата глазура( аз направих по-друга, но ще дам по-лесен вариант)

  • много какаов, черен шоколад.
  • кокосов сняг
  • кокосово масло
  • останалото вино от крушите
  • по желание- портокалови корички

Първо се почва с крушите. Нарязват се на тънки ивички, така че после да могат да служат за “облепяне” на дъното на подходящ съд. Една си я оставяме за после. Ето, нещо такова ни трябва:

Tака. Сега трябва да ги напием крушите. Мисля, че истинското название на технологията , която използвах е “поширане”. Тази идея пусна корени в главата ми, след като прочетох зашеметяващото “Ново, винено, есенно и сладко”на Йоана♥, за което тя пошира круши. Не следвах точно указанията, т.к. не използвах захар и повечето подправки. Е, все пак е хубаво, когато някой ти поднася идеята така красиво!
Та, ето какво правя аз: В тенджерка се слага виното, подправките и се затопля, без да ври. Слагат се крушите и стафидите и се оставя под капак за 15 минути. Ето така:

Когато крушките станат прекрасно розови и виното е наполовина, може да изключите котлона и да сложите меда. Просто го оставете върху крушите, сам ще се разтопи и то не агресивно. А да, важно правило- не бъркайте крушите( или поне много нежно), за да не ги разкъсате :)

Готово! Май не е сложно до тук. Никак даже. Извадете крушките и ги оставете да се отцеждат в гивгир. Стафидите отделете за блата, а виното в никакъв случай не изхвърляйте :) Е, аз до тук бях изпила чаша вино и пеех народни песни вече.
За блата ще трябва да си направите и Кокосов сняг. Лесна работа е това. После процедурата е следната:
На слаб котлон разтопявате кокосовото масло, настъргвате портокалова кора при него и когато започне да се топи, прибавяте и кокосовия сняг:

 А овесените ядки ги смелете с блендер, за да станат много фини, почти на брашно. Прибавете ги в тенджерката, стафидите също и сипете от виното в сместа. Ще ви трябват 1-2 лъжици за шоколадовата глазура обаче, да си знаете.
Когато сместа стане еднородна, махнете от огъня и оставете да изстине до толкова, че да можете да го оформяте с пръсти, както и да може да се натъпче с лъжица.

Време е да почваме :)
Изберетe подходящ съд ( препоръчвам да не е с много остри ъгли, да е полу-сферичен направо, че после да може да се обърне тортата по-лесно). Намокрете го със студена вода и застелете дъното му плътно с половината от крушките.Те са като красиви розови листенца, които после стават горна страна. И даже може да се мине без глазура. Ето моите:

Сега хубаво натъпчете половината от тестото за блата, после останалите круши и накрая- пак блат. Плътно! Сложете го в хладилник поне за 15 минути, че да стегне кокосовото масло. Как да я обърнем по-лесно обаче: в по-широк съд сипете гореща вода. Когато извадите измръзналото сладкишче, потопете го във водата за 20-30 секунди и после го обърнете върху плоска чиния, ама рязко, за да не излезе предварително. Ако не стане от първия път, няма страшно- ще стане от втория. А пък и с една глазура отгоре може да скриете грешката си, ако се е поразчупила горната страна.

Готови сме за заливката!
А тя най-лесно става като разтопите кокосовото масло с натуралния шоколад, сложите кокосов сняг и 2-те пъжици винонай-накрая. Веднага сместа ще се пресече и сгъсти, и бързо трябва да полеете тортaта отгоре. Не е задължителна, но пък е вкусно :)
Аз моята глазура я правих, докато правех и домашен съвършен твърд шоколад. Да съм честна -той по ми хареса от тортата, но за него рецепта- друг пост ;)
А въпросната префърцунена сурова торта с круши е предизвикателство по-скоро откъм технология, но пък щом аз я направих, значи и вие ще можете!
Ммм, сутринта четвърт от нея си отиде. Брех, че торта!
wpicon

14.11.2011

Есенна царица… или сурова торта с дюли

Дюля О-ла-ля! Има двете последни букви в азбуката и оттам следва, че е един от последните есенни плодове, които пък могат да се съхраняват цяла зима, а така и по-вкусни стават.

Любим начин за съхраняване на дюли е в стаята, на стайна температура. Ако няма други аромати- свещи, лампи, ароматиозатори или миришещи пръчици, ароматът им се стеле нежно и ако ме питате мен, това ми е най-любимото им качество…
Когато се прибера на село, в стаята ми баба държи панерче жълти дюли. Ей… там ароматът на въздуха е такъв, каквъто ви описвам. Сладък, дюлен, есенен и топъл!

Както и да е! Преди месец, както си карам аз колело и минавам през Изток, се забих в едно дюлено дърво и веднага се роди идеята да си набера дюли- те хората така или иначе ги оставят да изпокапат. Не бяха много зрели тогава, но както ви казвам- като престоят известно време, послушно решават, че ще узреят пък :) Супер! Набрах си аз в дамската чанта и вместо да ароматизирам стаята, ароматизирах хладилника, мен и Тодор със супер яката( не….не знам защо за всяка рецепта пиша, че е най-добра.Но тази е най-добрата от тортите) сурова дюлена торта, която да отбележа беше първата, която направих и то доста импулсивно.

Тъкмо предния ден си бях взела от така хвалените годжи берита. Тъй че само ме чакаха да ги оползотворя :)Ако нямате под ръка, много по-вкусно според мен ще са сушените сливи! А и защо пък да не си купуваме българските сливки, аз даже по ги обичам.

Тортата, като всяка уважаваща себе си торта, има блат, крем и украса. Всичко търпи модификация, но скромното ми мнение е, че комбинацията, която ще ви предложа, е достойна за точно подражание и спазване на продуктите =) Ето, четете:

За суровия дюлен блат:

  • 3 големи дюли узрели
  • 3-4 лъжици твърд мед( примерно мед от рапица или магарешки бодил)
  • 4-5 лъжици суров тахан
  • 3-4 лъжички ленено брашно
  • 3-4 лъжици рожков
За крема:
  • 3-4 меки вкусни и сладки банана
  • 3-4 лъжички ябълков пектин
  • по желание- ликьор амарето. По мой съвет- задължително =)
За украса:
  • Кокос- по-добре домашен, ето как
  • годжи берита( или стафиди, сушени сливи)
  • рожков за поръсване
Блатът: дюлите се настъргват на не твърде ситно. Много удобно е с блендер. След това се смесват с останалите продукти, като ако е твърде рядко- сложете още ленено брашно. Абе, както ви харесва!
Кремчето е още по-лесно- бананите се пасират, слага се амарето( или силна есенция на горчив бадем), а пектинът е за сгъстяване. Може да се използват и семена от чиа или ленено брашно, но няма да е толкова изискано и фино.
Украсата зависи от вас. Може да нарежете домат и кисела крастваичка, ако това ще ви хареса. Свобода в кухнята нека да има!
Така….И как сега да я сглобим? Елементарно:

В плоска чиния се слага домакинско фолио( така че после да може да загънем тортата и отгоре). Изсипва се сместа за блатът и се оформя легълце за крема- стените на това легълце да са достатъчно високи( поне 2-3 cm), че после да не хартиса крем( какъв ужас…ще трябва да го излапате :D).Когато го оформите добре, изспивате крема и заглаждате, ако има неравни ръбчета от блата. Съвет от мен- ако решите да правите висока торта, не е добра идея- банановият крем не е толкова гъст, че да може да отрежете парче, по-високо от 6-7 cm.

И украсата- аз използвах кокосовия сняг, рожков и плодчетата лиций. Честно, след 1 денонощие като бяха попили влага от крема, бяха къде, къде по-вкусни :)И за фолиото- хубаво стегнете тортата с него и я завийте отгоре( все пак не бива да се докосва до крема). Правя го, защото нямам подходяща кутия за торта, а в хладилника би поела миризми и излишна влага. Не, мерси.

И моля- намерете си хубав повод, че да направите дюлената торта…не преувеличавам, като ви казвам, че е Есенна царица ;)
Да ви е фкусно, миуи мишуенца и шишуенца!

wpicon

20.10.2011

Газ и Пачо

Gaz i PachoПрословутата супа просто има милиард вариации.
Тази е моята не е по оригиналната рецепта, но пък твърдо седя зад нея и с две ръце гласувам, че ми харесва.
Не само на мен, ама това друг въпрос.

Това лято имах особено големия кеф да се замъкнем с мойо ТодорИто Доматес♥ на село=>мноооого домати си донесохме, които не че ни омръзнаха на салата, но исках да разнообразя. И понеже той хвали газпачото покрай офиса му, реших- ще хвали моето Газ и Пачо покрай офиса си. 
И неделя сутрин, въоръжена с пасатор, газпачосах едно кило домати ей с това: 

  • та, 1 кило домати- меки и узрели
  • червена и зелена чушка
  • две глави лук
  • магданоз- моля, не пестете магданоза
  • и едно краставиче,  самотно скрило се из хладилника
  • сол, зехтин, балсамов оцет
  • !Кимион и черен пипер!- обезателно.
Оставете си половината магданоз за отгоре, както се казва- за красота. 
Доматите и магданоза се пасират.
В блендер лукът се смила на пяна.
Чушките и краставиците- на по-дребни и осезаеми парченца, т.е. отделно от лука и доматите.
Разбърквате всичко дотук с кимион, оцет и сол.
За отгоре: магданоз, зехтин и току що смлян пипер.
Особено много си върви с индийските питки, които може да намерите тук !

wpicon

14.10.2011

Сурова торта “Клъв”

raw cake
“Ще изкълва всичкия сусам от тази торта” -каза едно врабче на прозореца и затова я нарекох така.
Една сурова, шоколадова, засищаща торта. Абе, торта на място. Нея я направих в един промеждутък от време, когато хем стоях в кухнята на топличко, хем чаках Тодор да се прибере най-накрая!!! и ето как за няма и 30-40 минути се роди тортата, която всъщност ни е за петък вечерта, понеже ще си имаме важно семейно гости ( госкье- на врачански).
Та, изпразних няколко кутии, омазах няколко купи и то взе, че се получи.Невероятно.
Ето и съдържанието на вече празните кутии:
  • овесени ядки- 1/2 ч.ч.
  • сусам, несмлян- 1/2 ч.ч.
  • коноп, но смлян- 1/3 ч.ч.
  • кокосов стъргаж, от оня моя домашния- 1/2 ч.ч.
    (виж ТУК)
     
  • половин голяма настъргана (кисела!) ябълка
  • кокосово масло
  • мед
  • щедри лъжици с брашно от рожков
Как да стане чудото:
Първите 4 съставки в купа се объркват.
Ingredients А на много слаб котлон разтапяме кокосовото масло и меда, ако не е течен( моят е от рапица и е доста твърд). Вече течната смес изливаме в купата, объркваме и прибавяме ябълките.
Ingrd2
Тук е моментът за editing- т.е. ако не сте нацелили пропорциите сухо/ябълки/течност, да оправяте както си решите ☺ Аз сложих повечко сусам и овесени ядки, а и рожковото брашно хич не го щадих, толкова го обожавам.
Дано и то мен, че да е взаимно…
Така. Готово ни е “тестото”. Ако е по-твърдо, става и за бонбони, но пък аз исках да си ☼ снимам новата розова чиния и го направих като блат( който днес ще нарежа на малки квадратчета) .
raw cake2
Декорацията отгоре си е изцяло по ваша вина, воала!
PS: самоизрязаните ябълкови сърца са с остатъка от една чаена свещичка, която оформих така ☺
PS: има червейче на ябълката, знам. Домашна е все пак, от при бабчето.
love

wpicon