Posts tagged ‘соя’

16.10.2011

Веге Калцоне

calzone
Какво е това нещо като пица калцоне, но със зеленчуци и с много вкусно и лесно за боравене тесто? Това е!
Мислех първо рецептата да я кръстя “Легло за зеленчуци с юрган отгоре”,  но пък аналогията с известната пица е доста голяма, що се отнася до начина на “повиване” на плънката.
Искам само едно да ви кажа: като предложих останалата една половина от изделието на Тодор за вечеря, той веднагически рече: “Не! Аз ще си я оставя за в офиса за закуска, че пак да ми завиждат и да ме питат с какво си я е заслужил”.
Та, съветът ми е: направете я таз вкусотия на половинката си, само при специални заслуги. Иначе ще се стигне до сериозно разглезване…А то е необратимо!
За калцоненото тесто:
  • пълнозърнесто брашно 2 ч.
  • ръжено брашно 1 ч.
  • соево брашно 2 ч.
  • счукано ленено семе – 1/2 ч.
  • зехтин 3-4 лъжици
  • чубрица, малко сол
  • и гъвкавост на китките, че да виете тестото във въздуха!
За калцонената веге плънка:
  • моркови
  • лук
  • целина
  • червена чушкая
  • сушени домати
  • куркума, чубрица и леееко лют червен пипер
  • зехтин- 1-2 лъжички
Тестото: всички съставки се омесват с топла водичка до получаване на жилаво тесто! След като го оставите да си почине десетина минути от неуморните ви ръце, му ударете един здрав бой по плота на масата(: А след това го разточете с много, много брашно на тънък пласт- около 4-5 милиметра. Сега можете да го въртите с двата си юмрука във въздуха и разбира се, да направите всичко по и около себе си в брашно. Нищо, друг ще чисти пък днес!
С тестото застиляме продълговата тавичка, като оставяме доста за загъване.
calzone
Плънката: всичко без  доматите се наситнява( в блендер е най-лесно и удобно) и се задушава за 2-3 минути в зехтин и топла вода. Накрая прибавяме и сушените домати, нарязани наситно и чакаме да поизстине малко.
Изсипваме зеленчуците в тавичката и сръчно ги скриваме от поглед човешки с останалото навън тесто. Все едно повиваме бебе, не че знам как става, де…

И бухаме директно в топла фурна, печем половин час…..и няма такъв кеф после!
Внимание: плънката може да се сложи и сурова, но има опасност да се вдлети тестото, а и да не е толкова уханно. 

calzone

wpicon

Advertisements
07.10.2011

Крекери за здрави зъбки

crunchy crackers
На другия ден след тофуто( има рецепта в блога), с остатъка от пасираната соя, реших, че трябва да сътворя нещо. Първочначално си мислех да я объркам с подпавки и пасиран лук и да запека хапчици на фурна, но после (особено с мекото кремообразно тофу), минах на вариант Б- крекерчета. Станаха доста хрупкави (доста!!!), та чак звучно се дъвечеха ☺.
Но твърдостта им зависи от времето на печене, както и от това дали в тестото има мазнина или не. В това нямаше.

А ето и какво е то:

  • соя, предварително накисната, изцедена и пасирана, около 1 паничка
    /всъщност е остатъкът от тофуто /
  • ръжено брашно- на половина на соята
  • ленено брашно- 4-5 лъжици
  •  подправки- кимион, червен пипер и чубрица
  • сода или бирена мая.

И да запретнем ръкави:

  • Объркваме, месим, месим, месим…..осатвяме да почине и пак месим
  • Разточваме на обилно набрашнена повърхност; дебелината е около 5mm
  • Режем на фигурки. За Коледа искам да си набавя форма “борче”. Не отказвам подаръце (;
  • Печем на около 150° и веднага ги увиваме в кърпа.
Много подходящи за намазване и за пикник! Лесно се опаковат и загъват в хартийка и можем да ги носим в джоб, че даже и в дамска чанта!
Забележка: ако сложим някаква мазнина към тестото, крекерчетата ще са по-нежни и все така хрупкави!  Въпрос на вкус и предпочитания за хрупане!

wpicon

07.10.2011

Тофу със сушени домати

tofu with dried tomatoes

Тофу бях опитвала и преди. Беше купено  от магазина и, честно казано, хич не ми хареса. Беше блудкаво и имаше вкус на нещо изкуствено. Реших, че предпочитам яхния от соя, соеви кълнове или каквото и да е друго от соя.
Но много бързо си промених мнението след поредния неделен обяд в DreamHouse-а, най-любимото ми местенце за хапване, където бях приятно доволна от тяхното задушено тофу със зеленчуци. Чудо! Та, вдъхнових се аз, запретнах ръкави и си направих тофу вкъщи.

 Какво ни трябвa:

  •  500g соя и около 2l вода
  • 4-5 лимона
  • сушени домати
  • гевгир, парче по-рехав плат (аз направо взех покривката за тесто) и пасатор

И как става:

  • Соята се накисва във вода за един ден( моята стоя два и нищо й няма).
  • След като вече е прилично набъбнала се пасира, прецежда се през плата( може и през по-едро сито) и вече имаме сурово соево мляко.
  • Слагаме го на котлона за десетина минути, като постоянно бъркаме. Не е ужасно досадно! След като вече започне да се усеща приятния аромат на соята, намаляваме котлона и оставаме да заври.
  •  Трябва да го изстудим сега до около 40-45 °. 
  •  А през това време изстискваме лимоните и изсипваме сока на дъното на по-дълбок съд. Дълбок, защото следва да изсипем млякото от височина 60cm и то от раз. Ако съдинката е плитка, ще имаме чудесен повод да пуснем пералня.
  • Сега съдинката я оставяме неподвижна за около 5 минути. И тофуто започва да стяга.
  • На дъното на гевгира ( или на съд с дъно, пропускащо вода) постиляме покривката и внимателно с голяма лъжица преместваме тофуто, за да се дренира.
  • Покриваме и отгоре с плат и затискаме с тежка чиния, за да се отцеди водата. В зависимост от времето на отцеждане( от 30 мин до час), твърдостта варира. Моето беше по-мекичко.
  • И след като вече имаме истинско тофу, ухаещо на соя и лимон, слагаме парченцата в купичка, редим между тях сушени домати, които след един ден хем пускат аромат и цвят, хем омекват.
  • Тофуто може да бъде подправено с кимион, сухи чушки, маслини, копър, зехтин и др. В комбинация с мед става чудно кремче за торта♥

wpicon