Posts tagged ‘село’

29.12.2011

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

  • 2 шепи свеж спанак
  • една малка маруля
  • 3-4 моркова
  • 3-4 кислели краставички и сок
  • 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
  • шепа кълнове по желание
  • шепа орехи
  • ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

wpicon

28.12.2011

Тънки питки на печка

Бързо, бързо да ви споделя за една друга моя хлебна страст, докато още не е изстинала!
Ще си говорим за тънки питки, които се пекат върху широка повърхност, т.е. върху печка на дърва. 
(Макар че може би и вие, както и аз, в ежедневието си нямате те такъв уред)

И от личен опит знам, че тези питки успешно стават и в широк, сух тиган. Даже има и подобни в блога- Индийските питки с лук ( ето тук), които не бяха хрупкави заради лука, но технологията е същата.

Но днес ще ви разкажа за питките на баба. Понеже още ме държи уютното и обично чувство от двата дена, прекарани само с бабата и дядото, ще побързам да опиша питките така, както тя говореше, докато ги разточваше. Аз също се включих в процеса, но…имам още да я гоня с разточването! А баш това си е майсторлък!

Какво ви трябва:

  • черно брашно- около 500г
  • лъжичка сол
  • хладка вода, колкото поеме

Омесва се тесто, по-скоро твърдо отколкото меко. Оставя се десетина минути, за да се отпусне и след това се разделя на 6 (ако сте с тиган, може би ще трябва да го разделите на поне 12-15) еднакви парчета. Топчетата трябва да са обилно набрашнени, преди да започенете да ги разточвате. А относно самия процес – успях да запомня важните насоки, които дава баба:

  • винаги се меси от средата към края на питката! Не от единия до другия край!
    На снимката месенето е в посока “към баба” :
  • слага се брашно само в началото на разточването
  • когато питката вече е удвоила началния ди диаметър, започваме да я “провесваме” на точилката
     
  • от снимките се вижда как ;)
  • но все пак: слага се точилката по средата на питката и се прегъва. След това се навива през точилката на спирала
  • както казва баба: ръцете трябва да танцуват върху точилката.
  • започвайки от средата към краищата на навитатата питка, с много лек натиск тестото се “избутва” към краищата

Когато прецените, че питката е достатъчно тънка  (около 4-5 mm), както е навита върху точилката се развива върху плочата на печката.  Ако се лепи по точилката, все пак поръсете още брашно:

Колкото е по-силен огъня, толкова повече балончета ще има. Обръща се с нож, пече се за кратко и от другата страна и се загъва в памучен плат, за да омекне.

Препоръчвам такива питки поляти обилно със студенопресовано масло по избор и червен пипер. На село ги ядох с шарлан. Един от любимите ми вкусове! Вкусовете от кухнята на баба♥

И едно малко подсещане- предишното ми “селско вдъхновение” беше отново по бабина рецепта-  Яхнията на баба!
wpicon

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon