Posts tagged ‘празник’

01.12.2011

Празник или просто баница с праз…

Не, не става въпрос за рецепта за баница с праз. 
Ще пиша за празника, който предстои- Коледа. За смисъла му, за традициите, за настроението и за това, което можеше да бъде Коледа.

Ще почна в обратния ред:
Коледата…асоциация първа- червено и златисто, топла стая с огън, греяно вино, печена тиква, канелени сладки. Баба и дядо нещо си четат, сестра ми упорито ме бие на шах, тати и мама се суетят заедно около някой подарък или спорят с или без ръкавици да излезе тати. Баба пие жасминов чай, а аз й разтривам уморените рамене. Дядо ми разказва за времето, когато е бил гимнастик…Идват роднини, братовчеди, приятели…вън има сняг, мирише на студено. А вкъщи е топло, стъклата са запотени и ухае на семеен уют…Нямам търпение да дойде Коледа! Защото ще сме всички заедно! Защото ще се обичаме!

Лека- полека се върна на земята. Мама и тати не се обичат, разделени са. Това винаги ми е правило празника труден- при кого да съм. Ако съм при майка ми, не мога да съм с бабчето, която най-обичам, а те с мама- като типичните свекърва и снаха не се долюбват. Но и мама обичам. Ако съм при тати, мама ревнува. Всяка година. И дори да ги “редувам”- не си мисли, че е лесно- пак има сърдити. Дори и баба…

Нямаме роднини. Не знам как така! Не съм си играла с братовчеди, нямам си лели и чичовци. И няма кого да чакам с нетърпение да дойде…освен дядо с киселото зеле и домашното вино и някой объркан коледен елен да се натресе на двора.
За мое огромно съжаление, и двете половинки на семейството ми смятат празника за по-специален ден, на който масата трябва да е отрупана с храна. И да- аз разбирам защо е така- нали трапезата обединява всички заедно. Но не е това празникът. Не и този, който аз си представям с въображението на 10-годишно хлапе.

Нямам никакво нетърпение да дойде Коледа. Сега имам друго семейство от един човек. И ако през неколедните дни съм с него, то няма защо упорито да искам и на Коледа да сме заедно- той си има свое, аз трябва да уважа моето. 
Но някак, в един момент…неусетно, твоето семейство става по-голямо и ти искаш да си с всички. А не може. Моето не може. И ми е мъчно, това няма да е празник за мен.

Празен ред.

Или ще е?! Ако така се настроя? Ако успея да докарам червеното, златистото, канеленото и топличкото в къщата…независимо на коя половинка от семейството е. Дали ще се получи Коледното чудо? Дали в Святата нощ аз ще се радвам на това, което все пак имам, което ме обича и аз обичам или ще съжалявам за невъзможното…

Изборът е мой, както би казала Марти, и мисля да се вслушам в нея. 
Тъй че, мили читателю, ако и ти имаш съмнения за прекрасния празник, който предстои…не забравяй, че твое семейство може да бъде както големият фикус, така и котката, и съседите, и най-близкият ти приятел, така и аз…

Празникът е в мислите :) Зарази и околните! Поне за ден :) Зарази и мен!
Хубав декември и много сняг за който кара ски, а не кола, хо хо хо! 

wpicon

23.10.2011

Трицветна торта “LaÉlle”

LaÉlle“LaÉlle” е на мой език “на Ели”.

И нямам идея дали трябва да се пише така и дали означава това. А Елка(Ели) се казва на ТодорИто♥ майка му, която ни дойде на гости миналия петък и аз задължително исках да направя нещо съвсем различно, много вкусно, много “мое”! И тази ми идея се роди петък сутринта… трицветна торта с три ясно обособени блата, но взаимно допълващи се аромати, цветове и вкус!

Коментарите от нейна страна бяха, че е страхотна, а пък Тодор се изтърси, че съм надминала себе си и че очаква всеки месец по веднъж да му правя такава. Аз мога да изкоментирам, че такова нещо мога да ям, когато не съм гладна, когато искам десерт, когато искам стабилна храна, искам да ми е леко, ефирно и свежо…и когато има кой да ми я направи.Хм…а тя е така лесна!

Подготовката на тортата започна от сутринта; за пореден път се събудих с идея Как и Какво искам да направя и вечерта сбъднах идеята си…честно, наистина надминах себе си, а самата торта е много по-различна от всичко, което съм яла.

Ето какво ви трябва за червения блат:

  • червена леща- 1 ч.ч.
  • малка глава червено цвекло
  • червен пипер, шафран
  • зехтин, малко сол
За жълтия пък е това:
  • картофи, сварени
  • куркума, кимион
  • рапично олио( заради наситено жълтия му цвят) или пък зехтин и малко сол
Белия блат:
  • Боб, бял, сварен
  • малко настъргана целина, кимион
  • зехтин и малко сол
За между блатовете- домати; За поръсване- кълнове ( аз си бях направила от елда и слънчоглед) ☺
Та: лещата и бобът се накисват от предната вечер. Трите основни продукта се сваряват, но не преваряват! За боба трябва най-много време, така че сложете него първи. После е лещата и накрая картофите, т.к. те по-лесно се мачкат горещи.
red
За червения блат: пасирайте лещата и я смесете със ситно настърганото цвекло и подправките. Количеството на зехтина зависи от това, колко е “пръхка”: сместа. В крайна сметка трябва да получим нещо като меко и НЕмазно тесто.
yellow
За жълтия блат: картофите се намачкват добре с подправките, важи същото правило за зехтина.
white
И за белия– аналогично.
Така….можете да ги опитате по единично- не са нищо особено. А може и доматите да нарежете на елегантни кръгчета.
След като имаме трите смеси, остават 5 минути за тортата и още 15 за миене( така че си хванете някое нехаещо зверче из къщата да ви помага!).
Аз използвах форма за торта с отделяща се стена- последователно с лъжица натъпквам жълтата смес на дъното, ред домати, ред бяла смес, ред домати, после червена и после декорация по избор. Хубаво е най-долният пласт да е този, който ни е най-много, а червеният- като най-красив да е отгоре. Може да използвате и тава, постляна с фолио, да редите от горе надолу и после да обърнете в чиния (:

NB! Точно това съчетание на подправките е супер жестоко неустоимо!

Честно, най-най-добрата ми рецепта! Само да си намеря повод, пак я правя същата!

LaÉlle

wpicon