Posts tagged ‘постно’

04.01.2012

Сурови нахутени бонбони

“Ето ти един бонбон,
дай ми срещу него слон.
-Давам слон срещу бонбон,
ала искам милион
витамини той да има,
вкус и аромат в комбина,
искам той да е суров,
за минута той да е готов,
да е вкусен и чудесен, 
че да го опишат в песен..”

“Хм, това изглежда лесно-
тоз бонбон ще е чудесен-
ще си има витамини,
че ще стигнат за двамина,
ще ухае и по вкус,
ще задмине всеки мус!
И суров е, сто процента
и се прави на момента!
От нахут е тоз бонбон,
давай срещу него слон!”  

Да се върна малко в детството аз, когато знаех цялата книжка стихчета наизуст, а с дядо ми( мир на прахта му) пишехме и измисляхме стихчета…Явно и до днес ми се отдава що-годе поносимо да римувам, но само в моменти, когато имам вдъхновение. В този случай то беше от суровите бонбони от нахут, които са аналог на суровия хумус (рецепта), но разликата е, че всеки може да си “боцва” скришом по едно бонбонче с пръсти! Супер са за парти, размазани върху филийки също е добър вариант, а най-добре е да бъдат поднесени на любимия човек с чаша хубаво вино♥

Съставки:

  • 2 ч.ч. покълнал нахут
  • 3-4 с.л. зехтин или мазнина по избор
  • 2-3 червени чушки ( може и печени, какво пък!)
  • 100г зелени маслини
  • сокът на един лимон
  • 1/2 ч.ч. тахан
  • кимион, курмума и чер пипер
  • за овалване- ленено брашно, червен пипер и сол
Нахутът се пасира с мазнината и лимоновия сок. Маслините се наситняват в кухненски робот ( е добре де- може и в чопър или с нож), а чушките се нарязват на много ситно. Добавяте и подправките, обърквате с тахан, като тук е важният момент- добавяйте го постепенно, за да добиете нужната плътност за оформяне на топчици ☺ Е не изглежда много хубаво на снимката, ама после ще ви хареса:

И да си призная– аз не сложих лимон, но определено и аз, и Тодор, и Жас стигнахме до извода, че им трябва нещо кисело! И другото- имах печени замразени чушки от баба, тъй че моите бонбони бяха на 95% сурови…случват се такива неща…
Топките се оформят с навлажнени длани, овалват се в чиния с описаната смес и се нареждат я в чиния, я в плато, я в нечие гърло ☺ Аз предпочитах лют пипер, но трябва да се съобразявам с мАжо…
Все пак да кажа….стават доста тежки и не ви съветвам да изяждате повече от 4-5 наведнъж.
И за последно-ако тез бонбони накарат и вас да римувате, то значи mission completed!

wpicon

Advertisements
19.12.2011

Оризови палачинки с черен сусам и коноп

Знаете ли какво се получава, когато разполагаш с малко време, останал бял сварен ориз, повече въображение и едно гладно момченце, което иска да обядва? Получава се нова вкусотия, която заслужава  да бъде поместена на страниците на Ваниловия блог и със сигурност ще ви впечатли и превърне в големи нейни почитатели!

Често, често остават разни продукти в хладилника, които в никакъв случай няма да изхвърля. Така беше и с ориза, който е основната съставка на палачинките. Когато бях правила Пудинга с тиква ( ето го и него), ми беше останал сварен ориз, който чакаше реда си.
По същия начин стояха нещата и с един от последните домати, които си купих за тази година- доста поомекнал, но съвсем заслужено взе участие в Гъбения сос, който беше специално за палачинките. Ето го и него тук/.
А идеята с оползотворяване на всякакви остатъци от зеленчуци, варива, сосове и т.н. би било хубаво, ако влезе и във вашта кухня и ежедневие. Защо да изхвърляме храна?

Сега за палачинките! Може да замените ориза със сварена киноа, амарант, пюриран боб или леща, булгур, та даже и царевица и грах! Каквото ви се намира в хладилника и харесва най-много!

Продуктите:

  • 1 и 1/2 ч.ч. сварен ориз
  • 1/2 ч.ч. пшенично брашно
  • 1/3 ч.ч. смялно конопено семе, небелено
  • 4-5 с.л. черен сусам
  • 3-4 с.л. зехтин
  • щипка сол и щипка чубрица
Тук да ви се похваля, че формичките за сладки, които си взех от един прекрасен магазин, имат и едно голямо цвете с диаметър 10cm. И понеже отдавна си мечтаех да направя палачинка или питка в някаква форма ( не просто разлята-в-тиган), това беше удобен случай. Ето я и нея:
Колкото до сместа- всички продукти се смесват с толкова вода, че да получим смес малко по-гъста от боза. Ако не ви се струва добре разбито брашното, ползвайте пасатор. Дали е задължителен черния сусам- не разбира се, но леко пикантният му вкус  и контрастът с бялото тесто е основателна причина да се снабдите с него.
В тиган с незалепващо покрите слагате формичката и изливате с черпак, но дебелината да не е повече от сантиметър. Възможно е да имате формичка с твърде остри ръбове, от които полуготовата палачинка трудно да може да “излезе”. В такъв случай или си помагайте с ножче, или не ползвайте формичка ☺ И безформени са вкусни!
В тигана НЕ слагам мазнина. Но след като има в тестото, не залепват и не стват сухи.
Специално за тези палачинки е и сосът от гъби ( предната публикация), който беше супер подходящ, защото има сумак и мащерка. А тук има черен сусам и чубрица….И става една симфония от аромати! Чудо!
За украса- кълнове от елда или просто свежи зелени листенца.
А по желание….поднесете тази палачинка в леглото :)
С риск да омажете чершафите със соса, определено жеста си заслужава! 

wpicon

19.12.2011

Сос от гъби със сумак и бяло вино

Тази публикация ще бъде много кратичка!
Защото тя е допълнение към следващата рецепта, която ще ви покажа- а тя е за палачинки,
които много добре допълват вкуса и консистенцията на соса.

Е, да не забравяме и елдените палачинки, които ги има ето тук. Те също биха били добри подходящи!
Но дори и без каквото и да е други, сосът от гъбки е идеална гарнитура, доъплълнение към пица, идеален сос за паста, гриловани зеленчуци и е удивително добро средство за оползотворяване на меки домати, които не стват за салата, но и в никакъв случай не са за изхвърляне.

А днес ще пиша и за сумака. Доста разпространена подправка в ислямските страни. Бил използван като лекарство, подправка и боя. В Северна Америка от определен вид сумак правят Индианска лимонада. Много добре върви на ориз и понеже аз чак сега научвам това, мога да ви гарантирам, че е така, понеже палачинките, които приготвих за гъбения сос бяха…от ориз ☺ Женското кулинарно чувство не лъже!

Но сега за соса. Ето и какво трябва:

  • 1 ч.ч. почистени печурки
  • 1-2 домата
  • 3-4 скилидки чесън
  • 1 ч.л. сумак ( на зърна или смлян)
  •  щипка мащерка и щипка сол
  • 50ml бяло вино
  • 1 ч.л. брашно
  • манзина по избор (зехтин)

Лесно е! Запържете чесъна и сумака в нагорещена мазнина за минутка, махнете от огъня и добавете нарязаните на едро гъбки. И веднага излейте бяло вино. След като гъбките омекнат, добавете и домата, нарязан наситно.
За да сгъстим соса, брашното се разтваря в малко топла вода и се излива на тънка струя при гъбите. Бъркайте още минута, две, за да се премахне миризмата на сурово брашно и махнете от огъня.

Поръсете с мащерка, похлупете и се заемете с палачинките, докато подправките в гъбения сос се смесят достатъчно добре!

Лесно е, няма спор!
wpicon

12.12.2011

Най-вкусната тиквена супа

Обожавам, обожавам тикви! Вече повечето читатели на блога са запознати с тиквените истории!

Във ванилената кухня са били сготвени:

  • Салата от сурова тиква-  линк
  • Шахматни сладки от тиквено пюре-  линк 
  • Пудинг с тиква, ориз и бадеми- линк….или с други думи Приказка за Тиквата
  • Прекрасният и свеж Тиквен връх- ето тук 

И за мое съжаление не смогвам да опиша и другите хрумвания с тиква, които имам, но живот и здраве и този ден ще дойде!

Помня, когато сестра ми беше бебе, едно от първите неща, с които мама я захранваше беше варена на пара тиква. А аз не исках никаква друга баница освен от тиква, канела и орехи. Добре, че днес никак не съм злояда и постоянно опитвам нови и нови продукти, подправки и комбинации и точно поради това ми ненаситно за новости качество, мисля, че успях да сътворя най-вкусната тиквена супа, която мога да си представя ( а имам доста богато въображение!)

Магията е в подправките...и в голямата лъжица! И във вкусната тиква ☺ Нали знаете- когато избирате тиква, трябва като я почукате да бие на кухо, а дръжката да е изсъхнала. На това ме учила бабчето♥ А от нея всеки съвет е златен!

Продукти за вкусната супа:

  • 600-700 г тиква
  • 3-4 големи моркова
  • 1 с.л. маринована целина
  • 1 ч.л. наситнен пресен джинджифил
  • 3-4 с.л. зехтин
  • 1 с.л. къри
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1/2 ч.ч. тиквено семе
  • лют червен пипер
  • ако имате- покълнал нахут или смлени лешници

Тиквата и морковите се сваряват на пара, след което се пасират с 1 ч.ч. топла вода. Гъстота, която трябва да получим се вижда добре на снимките. Нали ☺

Рецептата за целината е тук. Ако не желаете да си правите цял буркан, макар че е много, ама много удобно и лесно за ползване след това, достатъчно е да настържете корени от целина и да добавите сол (целина:сол= 1:1).

А джинджифила, който така заобичах, се обелва и пасира заедно с горната смес. Интересни факти за тази любима подправка има ето в тази рецепта ☺

Когато вече супата е готова, остава да й сложите подправките- къри, зехтин и целина. Поръсва се с тиквено семе и по желание с лют пипер. Не е нужно да пиша, че на моята скромна паничка слагам 2 обилни лъжици домашен мега лют пипер…въпрос на предпочитания.

И един съвет– за мое учудване, супата не издържа дълго време, дори да е в хладилник( не че вие ще издържите да не я изядете веднага)- максимум 2 дена.
А и е най-най-най-вкусна, когато е топла и ароматът на суров зехтин и къри са първите виновници за вашия добър апетит♥

wpicon