Posts tagged ‘постна’

31.12.2011

Баница с късмети, зеле, маслини и слънчоглед

Ето че и тази година мина.
Днес е 30 декември, правя първата си баница с току-що приготвени, домашни, точени кори и пиша късметчета…

А не се замислям как преди година на този ден бях в Търново, преди две- на последния Студентски Грандиозен Купон в общежитията на ВИАС, преди 3- в Смолян, преди 4-…вярвате ли ми, че не помня?!
Когато бях в десети клас, навръх Нова Година “минах” през една стъклена врата, по-скоро се опитах да мина и поне я запоминх тази вечер- имам си хубав белег. В единайсети клас карах последната си пневмония, та седях у нас цяла вечер…

Но има ли смисъл да си припомням такива събития? Мисля, че е много по-важно да успееш да запомниш годината според съдържанието й– какво си постигнал, в какво си се провалил…Нови приятелства или загубени псевдо- такива, нови интересни и красиви хора. Каква е поуката и урокът, каква е наградата и какво предизвиква усмивка у нас?

Докато пишех късметчетата, имаше точно едно, което много искам да ми се падне! Ако ми се падне- ще споделя какво е :) От суеверие сега си мълча…другите късметчета са доста забавни и нестандартни, но пък в това им е чара.

И докато ги пишех, тестото си бухваше, плънката къкреше и скришом си хапвах шоколад от шкафа зад мен с уговорката, че поредното парче е последното...Не, този шоколад е неустоим. Подарък от наш’те хора в Швейцария е, просто е превъзходен…а уж исках да сваля едно- две кила за 2012…
Но аз определено се отплеснах! Нека да си говорим за баницата и за плънката, която не е само сирене и яйца, зеле с лук, ориз, спанак и пр….В тази има и маслини, сушени чушки и домати, риган и слънчоглед!

Продукти за тестото:

  • 200г пълнозърнесто пшенично брашно
  • 300г ръжено брашно
  • 1 ч.л. жива мая
  • щипка сол
  • 1 с.л. оцет
  • вода- около 200ml

Продукти за плънката:

  • 2 големи глави лук
  • 1 ч.ч. кисело зеле
  • няколко сушени домата и сушени чушки
  • 1 ч.ч. зелени маслини
  • 1/2 ч.ч. шарлан ( или зехтин)
  • чубрица, червен пипер, риган

Тестото се замесва от посочениете продукти, като не бива да е твърдо, т.к. предстои разточване в още брашно- тогава корите ще поемат нужното количество. Оцетът е по желание. Маята също може да се пропусне. В такъв случай дори ще се улесни процеса на разточване, понеже корите без мая са по-жилави и лесни за работа. Но не…аз реших да се затрудня. Всъщност причината е, че възнамерявах да правя едни охлювчета, които правих преди седмица, но в последния момент се сетих, че хич не е трудно да се точат кори и така и направих.След половин час тестото е втасало:


Разделя се на топчета, които се разточват в много брашно. Технологията на разточването е в рецептата за Питките на печка (тук).


Направих аз едни толкова тънки и крехки кори, че даже се чудех ще стане ли нещо. Определено с тях се борави по-трудно, но мисля, че си заслужава.

А за плънката– лукът се нарязва на много ситно или се пасира в кухненски робот( тук да вмъкна, че Тодор ми подари такова чудо за Коледа и аз ужасно много му благодаря! Всичко става буквално за секунди!).
Доматите и чушките се заливат с вряла вода и се оставят десетина минути. Нарязват се наситно.
Лукът се задушава в част от шарлана за 5-6 минути, добавят се нарязаните зеленчуци с малко топла вода. Добавя се и нарязаното наситно зеле, обилно се поръсва с чубрица и червен пипер и се оставя за десетина минути на слаб огън.
Добавят се слънчогледовото семе и маслините, поръсва се с щипка риган и се оставя да се задуши под капак на изключен котлон и да изстине.

Когато навивате корите с плънката, може да се скъса някоя- голяма работа! И така ще се изяде ☺
Не мога да кажа от сега какъв ще е вкусът на баницата, но плънката си беше цяла манджа, от която няколко пъти “опитвах” докато навивах корите, а остатъка, от която, Тодор любезно довърши вместо обяд ☺

Корите се слагат в намазана с мазнина тава и не се притискат плътно една до друга ( понеже са с мая). Отгоре също се поръсва с мазнина. Тази 1/2 чаена чаша, която е по рецепта стига за цялата тава.
Нямам намерение да правя потънала в олио баница, от която после да не мога да щракам с пръсти!

Та, утре ще е денят на късметите! Пожелавам ви да ви се падне именно оня, който най-много ще ви бъде полезен през 2012! Но дори и да не стане така- нали си знаете, че сами ковем съдбата си и късметът е на наша страна, ако го приветстваме с позитивни мисли, а не с постоянни опасения, притеснения и тревоги :)

Be happy, eat banica!

wpicon

19.11.2011

Изящество от опиянени круши с шоколадов край (сурова торта с круши)

И аз, и вие обичаме плодове. Всякакви. Но аз обичам да глезя сетивата си с красота, с по-различен, наситен и богат вкус. Обичам да правя нови неща, които да съдържат любими стари продукти.

Като крушите, вино, ароматни подправки, стафиди, кокос и овес…обичам да ръфам крушка и да пия чаша вино вечер! Но защо да не ги съчетая и да видя какво ще се получи.И ето:пияни круши и щастлива Ваня, която търчи от кухнята до другата стая, за да докладва, че тортата става суперска, че идеята се осъществява и най-важното- става много красиво. А това е целта!

Круши взехме от Търново-селски Доброделски вкусни крушки, а даже и домашно вино си взехме. Ммм, една чаша беше изпита, докато правех тортата.
А тя, милата, този път признавам, че изисква повече време. Не че е трудна, но си иска търпение. За опиянението на крушите, за шоколадовата заливка и за оформянето. Но…с тази чаша вино, хич и не усетих дали е минал час или два. Но не ви подстрекавам към алкохол, моля :)

Стига съм се обяснявала и аз, ами да почна да докладвам пред уважаемото читателско тяло какво стои зад префурцененото име  “Изящество от опиянени круши с шоколадов край “

За блата:

  • 50g кокосово масло
  • кафява жива захар Muscovado( или просто повече мед)
  • овесени ядки
  • стафиди ( тези от крушовото пояснение надолу :)
  • истинска ванилия, моля♥
  • мед
  • портокалови кори
  • и задължително кокосов сняг

За пияните круши:

  • 3 малки крушки веселушки + 1 за декорация
  • 200ml уханно и сладко червено вино
  • шепа стафиди
  • подправки: индийско орехче, карамфил, джинджифил
  • лъжица мед
  • по желание – канела. Аз обичам, ама Тодор не я понася, та не слагам :(

За шоколадовата глазура( аз направих по-друга, но ще дам по-лесен вариант)

  • много какаов, черен шоколад.
  • кокосов сняг
  • кокосово масло
  • останалото вино от крушите
  • по желание- портокалови корички

Първо се почва с крушите. Нарязват се на тънки ивички, така че после да могат да служат за “облепяне” на дъното на подходящ съд. Една си я оставяме за после. Ето, нещо такова ни трябва:

Tака. Сега трябва да ги напием крушите. Мисля, че истинското название на технологията , която използвах е “поширане”. Тази идея пусна корени в главата ми, след като прочетох зашеметяващото “Ново, винено, есенно и сладко”на Йоана♥, за което тя пошира круши. Не следвах точно указанията, т.к. не използвах захар и повечето подправки. Е, все пак е хубаво, когато някой ти поднася идеята така красиво!
Та, ето какво правя аз: В тенджерка се слага виното, подправките и се затопля, без да ври. Слагат се крушите и стафидите и се оставя под капак за 15 минути. Ето така:

Когато крушките станат прекрасно розови и виното е наполовина, може да изключите котлона и да сложите меда. Просто го оставете върху крушите, сам ще се разтопи и то не агресивно. А да, важно правило- не бъркайте крушите( или поне много нежно), за да не ги разкъсате :)

Готово! Май не е сложно до тук. Никак даже. Извадете крушките и ги оставете да се отцеждат в гивгир. Стафидите отделете за блата, а виното в никакъв случай не изхвърляйте :) Е, аз до тук бях изпила чаша вино и пеех народни песни вече.
За блата ще трябва да си направите и Кокосов сняг. Лесна работа е това. После процедурата е следната:
На слаб котлон разтопявате кокосовото масло, настъргвате портокалова кора при него и когато започне да се топи, прибавяте и кокосовия сняг:

 А овесените ядки ги смелете с блендер, за да станат много фини, почти на брашно. Прибавете ги в тенджерката, стафидите също и сипете от виното в сместа. Ще ви трябват 1-2 лъжици за шоколадовата глазура обаче, да си знаете.
Когато сместа стане еднородна, махнете от огъня и оставете да изстине до толкова, че да можете да го оформяте с пръсти, както и да може да се натъпче с лъжица.

Време е да почваме :)
Изберетe подходящ съд ( препоръчвам да не е с много остри ъгли, да е полу-сферичен направо, че после да може да се обърне тортата по-лесно). Намокрете го със студена вода и застелете дъното му плътно с половината от крушките.Те са като красиви розови листенца, които после стават горна страна. И даже може да се мине без глазура. Ето моите:

Сега хубаво натъпчете половината от тестото за блата, после останалите круши и накрая- пак блат. Плътно! Сложете го в хладилник поне за 15 минути, че да стегне кокосовото масло. Как да я обърнем по-лесно обаче: в по-широк съд сипете гореща вода. Когато извадите измръзналото сладкишче, потопете го във водата за 20-30 секунди и после го обърнете върху плоска чиния, ама рязко, за да не излезе предварително. Ако не стане от първия път, няма страшно- ще стане от втория. А пък и с една глазура отгоре може да скриете грешката си, ако се е поразчупила горната страна.

Готови сме за заливката!
А тя най-лесно става като разтопите кокосовото масло с натуралния шоколад, сложите кокосов сняг и 2-те пъжици винонай-накрая. Веднага сместа ще се пресече и сгъсти, и бързо трябва да полеете тортaта отгоре. Не е задължителна, но пък е вкусно :)
Аз моята глазура я правих, докато правех и домашен съвършен твърд шоколад. Да съм честна -той по ми хареса от тортата, но за него рецепта- друг пост ;)
А въпросната префърцунена сурова торта с круши е предизвикателство по-скоро откъм технология, но пък щом аз я направих, значи и вие ще можете!
Ммм, сутринта четвърт от нея си отиде. Брех, че торта!
wpicon