Posts tagged ‘ориз’

19.12.2011

Оризови палачинки с черен сусам и коноп

Знаете ли какво се получава, когато разполагаш с малко време, останал бял сварен ориз, повече въображение и едно гладно момченце, което иска да обядва? Получава се нова вкусотия, която заслужава  да бъде поместена на страниците на Ваниловия блог и със сигурност ще ви впечатли и превърне в големи нейни почитатели!

Често, често остават разни продукти в хладилника, които в никакъв случай няма да изхвърля. Така беше и с ориза, който е основната съставка на палачинките. Когато бях правила Пудинга с тиква ( ето го и него), ми беше останал сварен ориз, който чакаше реда си.
По същия начин стояха нещата и с един от последните домати, които си купих за тази година- доста поомекнал, но съвсем заслужено взе участие в Гъбения сос, който беше специално за палачинките. Ето го и него тук/.
А идеята с оползотворяване на всякакви остатъци от зеленчуци, варива, сосове и т.н. би било хубаво, ако влезе и във вашта кухня и ежедневие. Защо да изхвърляме храна?

Сега за палачинките! Може да замените ориза със сварена киноа, амарант, пюриран боб или леща, булгур, та даже и царевица и грах! Каквото ви се намира в хладилника и харесва най-много!

Продуктите:

  • 1 и 1/2 ч.ч. сварен ориз
  • 1/2 ч.ч. пшенично брашно
  • 1/3 ч.ч. смялно конопено семе, небелено
  • 4-5 с.л. черен сусам
  • 3-4 с.л. зехтин
  • щипка сол и щипка чубрица
Тук да ви се похваля, че формичките за сладки, които си взех от един прекрасен магазин, имат и едно голямо цвете с диаметър 10cm. И понеже отдавна си мечтаех да направя палачинка или питка в някаква форма ( не просто разлята-в-тиган), това беше удобен случай. Ето я и нея:
Колкото до сместа- всички продукти се смесват с толкова вода, че да получим смес малко по-гъста от боза. Ако не ви се струва добре разбито брашното, ползвайте пасатор. Дали е задължителен черния сусам- не разбира се, но леко пикантният му вкус  и контрастът с бялото тесто е основателна причина да се снабдите с него.
В тиган с незалепващо покрите слагате формичката и изливате с черпак, но дебелината да не е повече от сантиметър. Възможно е да имате формичка с твърде остри ръбове, от които полуготовата палачинка трудно да може да “излезе”. В такъв случай или си помагайте с ножче, или не ползвайте формичка ☺ И безформени са вкусни!
В тигана НЕ слагам мазнина. Но след като има в тестото, не залепват и не стват сухи.
Специално за тези палачинки е и сосът от гъби ( предната публикация), който беше супер подходящ, защото има сумак и мащерка. А тук има черен сусам и чубрица….И става една симфония от аромати! Чудо!
За украса- кълнове от елда или просто свежи зелени листенца.
А по желание….поднесете тази палачинка в леглото :)
С риск да омажете чершафите със соса, определено жеста си заслужава! 

wpicon

Advertisements
02.12.2011

Пудинг с тиква, ориз и бадеми

Имало едно време една Тиква. Тя била с прекрасна бледо зелена кожа, наситено оранжева сърцевина и много, много вкусни семки. Често магьосниците я използвали, за да правят от нея каляски, в края на откомври създавали от нея чудновати форми и я ползвали за фенер и за украса, че даже от почит към тиквата, селските бирници наричали своите мъдри глави “Тикви с тикви такива”…

Точно тази Тиква била много умна. Изчела била безброй готварски книги, защото искала да си избере онази рецепта, в която нейният вкус да е най-добре отчетлив. Чела за баници, супи, сладки, бонбони от тиква , печена тиква, сварена тиква, рачел от тиква,  питки от тиква и какво ли още не.

Но всичко й се струвало твърде обикновено за нейната знатна особа. Така че Госпожица Тиква захвърлила готварските книги, разровила се из Интернет и намерила Ваниловия Блог♥. Свързала се със самата Ваня Ванилова и я помолила да й измисли таква рецепта, в която хем вкусът й ще доминира, цветът й няма да бъде променен, хем рецептата ще бъде съвсем различна от всички други тиквени приумици.

Аз нямаше как да не уважа желанието й. Направих пудинг с тиква- лек десерт, който е хем лесен, хем вкусен, хем ужасно полезен и не на последно място- подхожда на изискванията на г-ца Тиква!

Ето и продуктите:

  • 1/2 кг тиква
  • 1 и 1/2 ч.ч. бял ориз
  • 1 ч.ч. смлени бадеми
  • 1/2 ч.ч. накиснати фурми
  • 1 ч.л. истинска ванилия♥
  • 2 с.л. суров тахан
  • 2 с.л. мед
  • 2-3 с.л. ленено брашно
  • 50-70g кокосово масло
  • рожков и бадеми за украса

Тиквата се сварява на пара. Оризът се слага в студена вода, вари се до готовност и когато го махнете от огъня, пресимвате го в гевгир и веднага го поливате със студена вода. Целта е да  получим отделни и твърди зрънца, а не слузеста каша!

Тиквата се пасира. Фурмите- също. Кокосовото масло се разтопява на слаб огън.

Всички продукти се смесват, като съветът ми е да слагате ориз постепенно. Може и да ви хартиса- зависи от самия му сорт и от това колко вода е поел при варенето. 

Ако сметнете, че сместа не е достатъчно сладка( а аз не обичам ама никак да ми е много сладко)- слагайте мед :) 

Лененото брашно не е задължително, но е за по-добро слепване, а пък и е толкова полезно- слагайте го винаги, когато няма да промени вкуса и вида на рецептата. Пак Ванилов съвет ;)

Трябват ви формички за мъфини или други купички с произволен размер. Може и цяла голяма купа – така ще си направите истинска торта! Намажете дъното на избрания съд с мазнина и добре натъпчете от сместа. Приберете в хладилник за поне 3-4 часа, за да може кокосовото масло и ленът да стегнат сместа.

А сега е моментът на отделянето- т.к. аз използвах формите за мъфини, трябваше да нагрея дъната им върху скаричка, поставена на двата котлона и после внимателно с нож да ги отделя от стените. С рязко движение обърнете формата върху чиста и твърда повърхност и после можете да ги гарнирате в отделни чинийки, в поднос, та даже може и в широки чашки, поляти с още мед. Обаче пак приберете в хладилника за 20 минути :)

Украсата е съвсем по желание. Украсих само 2 от 12 пудинга. Защото имаше повод♥
Романтична вечеря на енергоспестяваща крушка без свещи…

PS: Тиквата ми се обади днес сутринта и каза, че тази рецепта й харесва, та когато Тодор иде на пазара и я намери къде се е скрила от хорските погледи, с удоволствие ще ми се предостави, за да направя втора партида от тези вкусни пудинги!

Разкажете тази приказка и на вашата Тиква!

wpicon

15.10.2011

Най-белия ориз с кокос

white rice

Тази манджа я сготвих навръх 9 октомври, когато почна наводнението със снимки из мрежата за първи сняг по високите места на България. И аз си викам- айде, в чест на снега да направя нещо снежно. Обаче и топло, и ароматно.
Определено сладолед не се включва в това и минах на варианта бял ориз със само бели приятели:

И ето ги белите съставки за бялата рецепта:

  • бял ориз – 2 части
  • бяло вино- 1 и 1/2 (2) чаши
  • лук -2-3 глави
  • тиквички – 1 част
  • кокос- колкото, толкова
  • дафинов лист( нали се изважда, не нарушава бялата хармония у тенджурката)
Та, каква сега е философията: оризът се сварява така: слага се в студена вода на котлона, когато напълно се свари се изсипва в гевгир и веднагически се облива със студена вода. Оставаме го да си се отцежда.
През това време сме нарязали лука на мустачки и тиквичките на спагети( всъщност тях ги настъргах на ренде по дългата им страна).
rice_ingr
Слагаме да се задушава лукът в мазнина по избор и с половин чаша бяло вино. Когато поомекне, на гости му идва оризът и след минута изливаме и другото бяло вино и дафиновия лист. След още 2-3 минути идва ред на тиквичките. Объркваме внимателно, че да не ги разкъсаме и оставяме да се задуши съвсем за кратко. На изключен котлон поръсваме обилно с кокосовия сняг и оставяме захлупена тенджерката. Непосредствено преди консумация, разбъркваме, сервираме в бели чинии.
И пием каквото е останало от бялото вино.
Да ви е бялосладко!

rice_ingr

wpicon