Posts tagged ‘обич’

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon

18.10.2011

Меденки “Аз много те обичам”

honey hearts

Днес е 18 октомври. Тодор отлетя за Китай за девет дена…

И аз много се радвам за него, спечели конкурс и сега представя България ♥ Милото ми то! Обаче аз съм си такава…сантиментална и направо се чувствам като в небрано лозе, като за първа вечер от толкоз време насам съм сама, на тиха( и подредена) стая и ми е мъчно. Днес не се мина и без сълзи. Ама се радвам за него! Защото го обичам. С цялото си съществуване, с цялата си душа! Обичам му даже и ужасните навици да разхвърля и да ръфа броколи, още преди да успея да си “открадна” за салата и никога да не знае къде стои оцетът. И честно, ако не е той, не бих правила дори 1/10 от манджичките ми. Не ми е интересно сама. 
Тез меденки бяха за него (: Малко прибързано ги бях направила тогава( преди месец поне), щото си нямам точилка и формичка за сладки, ама музата ми беше се появила като Вечерницата в тъмна нощ.
Точилка ми беше една бутилка от вино, формичката за сладки я изрязах от една алуминиева чаена свещ. Стана! Че даже супер!!! 

Обичното тесто е от:

  • черно брашно
  • пшеничени трици
  • натрошено конопено семе
  • натрошено ленено семе
  • накиснати във вода жито и елда и смлени
  • мед- колкото обичате да ви е сладко
  • стрити цветчета от лавандула
  • щипка сол, щипка сода
  • мазнина по избор и вода./мазнина: вода=1:1/

 

Месим тесто като тесто- трябва сместа да не се залепва по ръцете, да е еластична и да се разточва лесно. Може да коригирате това с лененото семе.
При повече коноп, ще получите по-груби и не толкова ароматни сладки.
Важно е елдата и житото да са добре отцедени от водата, т.к. може да вдлетят тестото.
И е препоръчително да слушате Елвис, докато изрязвате сърчицата:
heart
Слагам ги в суха, ненамаслена тава- самите сладки са достатъчно мазни. И после в гореща( 150-180°) фурна за 15-ина минути.
Ако искате по-меки сладки, завийте ги в мека кърпа веднага, след като ги извадите. За по-хрупкави- изчакайте да изстинат съвсем и тогава ги извадете от тавата (:
♥ Колко е прекрасно да обичаш…и да бъдеш обичан! И да влагаш обич дори в ежедневни занимания…♥
hearts

wpicon