Posts tagged ‘маслини’

07.02.2012

Шарена салата с киноа, маслини и портокали

шарена салата с киноа, портокали и маслиниАко не сте опитвали комбинацията черни маслини+портокал, то има още какво да научите от Ваниловата кухня ☺

Вкусовете се допълват, има една много екзотична нотка в салатата. Горчивината и соленият вкус на маслините стават първи приятели с киселостта и сладостта на портокалите, а комбинацията от цветове черно и оранжево ми е любима! Като добавим зелено, бяло и лилаво…aми не може да не ви хареса!

Киноа- за нея казват, че е царица на зърнените растения. Богата на протеини, много лесно и бързо се приготвя, вкусна, подхожда на всякакви ястия, няма глутен и много красива. Цената й в България все още е сравнително висока и ако не смятате, че е толкова прекрасна и царствена, съвсем успешно може да я замените с булгур, просо, та даже и с червена леща или дребен боб.

За кълновете– спор няма, че са първенци по всички показатели за полезнност, вкус, цвят ,вид, цена и разнообразие. В шаренийката избрах кълнове от ряпа, защото са леко лютиви, любими са на Тодор, а и са прекрасно лилави!

И стига съм писала, че закъснявам за срещата във вкусното веге ресторантче  Cabra …пиша съставките и се обличам дебело, за да изляза из снежна София!

Шарени съставки:

  • 200г сварена киноа
  • 1 връзка магданоз
  • 1 връзка зелен лук
  • листя спанак/зелена салата/рукола- по желание
  • 4-5 кисели краставички
  • шепа кълнове от ряпа
  • шепа черни маслини без костилки
  • сокът на един портокал и половинка за в салатата
  • зехтин
Киноата се вари за около 10 минути. Остава се под капак за около 3-4 и след това добре се изцежда от водата. /може да я използвате и покълнала- това става след като едно денонощие е била накисната във вода/
Зелениите и краставичките се нарязват наситно, маслините- на колелца. Половината портокал се нарязва на ситни парченца- като за пиленца ☺
Когато киноата изстине добре, се прехвърля при зеленчуците, добавят се кълновете, маслините, портокала. Салатата се полива със сока на другия портокал и зехтин. Декорирайте с цели парчета слънчев портокал ☼
шарена салата с киноа, портокали и маслини
Не знам дали салатата е по-вкусна или по-лесна, но знам, че е най-шарена и любима!
И една малка семейна тайна- Тодор не яде портокали. Е…тук си поиска допълнително и дори се учуди от променения си вкус!
wpicon
Advertisements
13.01.2012

Копривена супа с просо

Няма да си кривя душата и да крия, че най-любимият ми зеленяш е копривата! И най-любимото ядене преди време ми беше копривената каша на баба с масло, яйца и сирене. И колкото и да беше вкусно, имаше само един проблем-
всеки път беше една и съща. Всеки път!

И когато извадих от фризера един пакет коприва, собственоръчно набрана из китните поли на Витоша, се сетих за бабината каша, но вярна на принципите си- реших да експериментирам.
Вместо каша, имам гъста супа! На сиренето и чесъна намерих аналог, а просото в супата я прави достатъчно хранителна, че да не се налага и хляб да печем!

Ако не ви се намира коприва, то свободно може да използвате спанак, че даже и броколи!

Ето и продуктите:

  • 500г замразена коприва ( една пълна тенджера прясна)
  • 2 глави червен лук
  • 2 червени чушки
  • 1 ч.ч. просо
  • 3 с.л. брашно
  • щипка сол, асефатида, червен пипер
  • зехтин
  • маслини и кълнове за добавка
Предварително сварете просото. Когато е готово го оставете да попие от водата, в която е варено.
Копривата се сварява по следния начин: слага се в тенджера с 3 ч.ч. студена вода, добавят се лукът и чушките нарязани на едри парчета. Вари се на слаб котлон. Когато лукът омекне, супата се маха от котлона и се пасира. Връща се обратно и се застройва: 
Брашното се размива в студена вода и на тънка струйка се изсипва във врящата супа. След 5 минути добавете и просото, щипка сол, червеният пипер и асефатидата. Изключете котлона и оставете така.
Когато супата изстине, щедро добавете зехтин и мога да ви кажа само добър апетит!
И сега за маслините- добавяйки твърди и солени маслини, усещането е като за парченца сиренце. Асефатидата е заместител на недолюбвания от мен чесън, а кълновете са свежестта в паничката ☺
И да ви припомня- в рецептата “Суров хумус” има подробно изброени качествата на тази шантава подправка!

wpicon

04.01.2012

Сурови нахутени бонбони

“Ето ти един бонбон,
дай ми срещу него слон.
-Давам слон срещу бонбон,
ала искам милион
витамини той да има,
вкус и аромат в комбина,
искам той да е суров,
за минута той да е готов,
да е вкусен и чудесен, 
че да го опишат в песен..”

“Хм, това изглежда лесно-
тоз бонбон ще е чудесен-
ще си има витамини,
че ще стигнат за двамина,
ще ухае и по вкус,
ще задмине всеки мус!
И суров е, сто процента
и се прави на момента!
От нахут е тоз бонбон,
давай срещу него слон!”  

Да се върна малко в детството аз, когато знаех цялата книжка стихчета наизуст, а с дядо ми( мир на прахта му) пишехме и измисляхме стихчета…Явно и до днес ми се отдава що-годе поносимо да римувам, но само в моменти, когато имам вдъхновение. В този случай то беше от суровите бонбони от нахут, които са аналог на суровия хумус (рецепта), но разликата е, че всеки може да си “боцва” скришом по едно бонбонче с пръсти! Супер са за парти, размазани върху филийки също е добър вариант, а най-добре е да бъдат поднесени на любимия човек с чаша хубаво вино♥

Съставки:

  • 2 ч.ч. покълнал нахут
  • 3-4 с.л. зехтин или мазнина по избор
  • 2-3 червени чушки ( може и печени, какво пък!)
  • 100г зелени маслини
  • сокът на един лимон
  • 1/2 ч.ч. тахан
  • кимион, курмума и чер пипер
  • за овалване- ленено брашно, червен пипер и сол
Нахутът се пасира с мазнината и лимоновия сок. Маслините се наситняват в кухненски робот ( е добре де- може и в чопър или с нож), а чушките се нарязват на много ситно. Добавяте и подправките, обърквате с тахан, като тук е важният момент- добавяйте го постепенно, за да добиете нужната плътност за оформяне на топчици ☺ Е не изглежда много хубаво на снимката, ама после ще ви хареса:

И да си призная– аз не сложих лимон, но определено и аз, и Тодор, и Жас стигнахме до извода, че им трябва нещо кисело! И другото- имах печени замразени чушки от баба, тъй че моите бонбони бяха на 95% сурови…случват се такива неща…
Топките се оформят с навлажнени длани, овалват се в чиния с описаната смес и се нареждат я в чиния, я в плато, я в нечие гърло ☺ Аз предпочитах лют пипер, но трябва да се съобразявам с мАжо…
Все пак да кажа….стават доста тежки и не ви съветвам да изяждате повече от 4-5 наведнъж.
И за последно-ако тез бонбони накарат и вас да римувате, то значи mission completed!

wpicon

31.12.2011

Баница с късмети, зеле, маслини и слънчоглед

Ето че и тази година мина.
Днес е 30 декември, правя първата си баница с току-що приготвени, домашни, точени кори и пиша късметчета…

А не се замислям как преди година на този ден бях в Търново, преди две- на последния Студентски Грандиозен Купон в общежитията на ВИАС, преди 3- в Смолян, преди 4-…вярвате ли ми, че не помня?!
Когато бях в десети клас, навръх Нова Година “минах” през една стъклена врата, по-скоро се опитах да мина и поне я запоминх тази вечер- имам си хубав белег. В единайсети клас карах последната си пневмония, та седях у нас цяла вечер…

Но има ли смисъл да си припомням такива събития? Мисля, че е много по-важно да успееш да запомниш годината според съдържанието й– какво си постигнал, в какво си се провалил…Нови приятелства или загубени псевдо- такива, нови интересни и красиви хора. Каква е поуката и урокът, каква е наградата и какво предизвиква усмивка у нас?

Докато пишех късметчетата, имаше точно едно, което много искам да ми се падне! Ако ми се падне- ще споделя какво е :) От суеверие сега си мълча…другите късметчета са доста забавни и нестандартни, но пък в това им е чара.

И докато ги пишех, тестото си бухваше, плънката къкреше и скришом си хапвах шоколад от шкафа зад мен с уговорката, че поредното парче е последното...Не, този шоколад е неустоим. Подарък от наш’те хора в Швейцария е, просто е превъзходен…а уж исках да сваля едно- две кила за 2012…
Но аз определено се отплеснах! Нека да си говорим за баницата и за плънката, която не е само сирене и яйца, зеле с лук, ориз, спанак и пр….В тази има и маслини, сушени чушки и домати, риган и слънчоглед!

Продукти за тестото:

  • 200г пълнозърнесто пшенично брашно
  • 300г ръжено брашно
  • 1 ч.л. жива мая
  • щипка сол
  • 1 с.л. оцет
  • вода- около 200ml

Продукти за плънката:

  • 2 големи глави лук
  • 1 ч.ч. кисело зеле
  • няколко сушени домата и сушени чушки
  • 1 ч.ч. зелени маслини
  • 1/2 ч.ч. шарлан ( или зехтин)
  • чубрица, червен пипер, риган

Тестото се замесва от посочениете продукти, като не бива да е твърдо, т.к. предстои разточване в още брашно- тогава корите ще поемат нужното количество. Оцетът е по желание. Маята също може да се пропусне. В такъв случай дори ще се улесни процеса на разточване, понеже корите без мая са по-жилави и лесни за работа. Но не…аз реших да се затрудня. Всъщност причината е, че възнамерявах да правя едни охлювчета, които правих преди седмица, но в последния момент се сетих, че хич не е трудно да се точат кори и така и направих.След половин час тестото е втасало:


Разделя се на топчета, които се разточват в много брашно. Технологията на разточването е в рецептата за Питките на печка (тук).


Направих аз едни толкова тънки и крехки кори, че даже се чудех ще стане ли нещо. Определено с тях се борави по-трудно, но мисля, че си заслужава.

А за плънката– лукът се нарязва на много ситно или се пасира в кухненски робот( тук да вмъкна, че Тодор ми подари такова чудо за Коледа и аз ужасно много му благодаря! Всичко става буквално за секунди!).
Доматите и чушките се заливат с вряла вода и се оставят десетина минути. Нарязват се наситно.
Лукът се задушава в част от шарлана за 5-6 минути, добавят се нарязаните зеленчуци с малко топла вода. Добавя се и нарязаното наситно зеле, обилно се поръсва с чубрица и червен пипер и се оставя за десетина минути на слаб огън.
Добавят се слънчогледовото семе и маслините, поръсва се с щипка риган и се оставя да се задуши под капак на изключен котлон и да изстине.

Когато навивате корите с плънката, може да се скъса някоя- голяма работа! И така ще се изяде ☺
Не мога да кажа от сега какъв ще е вкусът на баницата, но плънката си беше цяла манджа, от която няколко пъти “опитвах” докато навивах корите, а остатъка, от която, Тодор любезно довърши вместо обяд ☺

Корите се слагат в намазана с мазнина тава и не се притискат плътно една до друга ( понеже са с мая). Отгоре също се поръсва с мазнина. Тази 1/2 чаена чаша, която е по рецепта стига за цялата тава.
Нямам намерение да правя потънала в олио баница, от която после да не мога да щракам с пръсти!

Та, утре ще е денят на късметите! Пожелавам ви да ви се падне именно оня, който най-много ще ви бъде полезен през 2012! Но дори и да не стане така- нали си знаете, че сами ковем съдбата си и късметът е на наша страна, ако го приветстваме с позитивни мисли, а не с постоянни опасения, притеснения и тревоги :)

Be happy, eat banica!

wpicon