Posts tagged ‘кълнове’

13.01.2012

Копривена супа с просо

Няма да си кривя душата и да крия, че най-любимият ми зеленяш е копривата! И най-любимото ядене преди време ми беше копривената каша на баба с масло, яйца и сирене. И колкото и да беше вкусно, имаше само един проблем-
всеки път беше една и съща. Всеки път!

И когато извадих от фризера един пакет коприва, собственоръчно набрана из китните поли на Витоша, се сетих за бабината каша, но вярна на принципите си- реших да експериментирам.
Вместо каша, имам гъста супа! На сиренето и чесъна намерих аналог, а просото в супата я прави достатъчно хранителна, че да не се налага и хляб да печем!

Ако не ви се намира коприва, то свободно може да използвате спанак, че даже и броколи!

Ето и продуктите:

  • 500г замразена коприва ( една пълна тенджера прясна)
  • 2 глави червен лук
  • 2 червени чушки
  • 1 ч.ч. просо
  • 3 с.л. брашно
  • щипка сол, асефатида, червен пипер
  • зехтин
  • маслини и кълнове за добавка
Предварително сварете просото. Когато е готово го оставете да попие от водата, в която е варено.
Копривата се сварява по следния начин: слага се в тенджера с 3 ч.ч. студена вода, добавят се лукът и чушките нарязани на едри парчета. Вари се на слаб котлон. Когато лукът омекне, супата се маха от котлона и се пасира. Връща се обратно и се застройва: 
Брашното се размива в студена вода и на тънка струйка се изсипва във врящата супа. След 5 минути добавете и просото, щипка сол, червеният пипер и асефатидата. Изключете котлона и оставете така.
Когато супата изстине, щедро добавете зехтин и мога да ви кажа само добър апетит!
И сега за маслините- добавяйки твърди и солени маслини, усещането е като за парченца сиренце. Асефатидата е заместител на недолюбвания от мен чесън, а кълновете са свежестта в паничката ☺
И да ви припомня- в рецептата “Суров хумус” има подробно изброени качествата на тази шантава подправка!

wpicon

Advertisements
11.01.2012

Паста от ряпа и кълнове

Често ме питат как намирам време за готвене?!
А аз отговарям мъдро с една от любимите ми мисли-
“Не е малко времето, с което разполагаме, много е времето, което пилеем”.

Но дори не съм права! Защото готвенето ми отнема малка част, т.к. повечето от ястията се прости, лесни и бързи…
с изключение на няколко по-засукани рецепти, които заслужават повод ☺

Едни от по-завъртяните са веган щолена, суровата торта с опиянени круши и шоколадова глазура..и май това е :) Има и други, за които трябва повечко търпение, но пък изобщо не сте ангажирани с тях- всички хлебчета с квас се нуждаят от време, но вие сте свободни да танцувате хора, ако щете…

Та, идеята и на днешната рецепта, и на повечето в блога, е че е много бърза и лесна! Трябва ви един кухненски робот и това е! В общи линии, суровите ястия са толкова бързи, колкото и енергоспестяващи, здравословни, а и вкусни! Все още не мога да мина само на сурова храна, може би защото е зима и мисълта за топла бобена чорбица, изпечен хляб, облян със зехтин, запеченеи пикантни картофи не напускат главицата ми, щом стане въпрос за вкуснотии.А тази паста за мазане пасва много добре на всякакви хлебчета, за гарнитура към печени картофи и т.н.

Ето и продуктите:

  • 1 ч.ч. кълнове – от жито, слънчоглед, елда, ряпа- каквото ви се намира
  • 1 средна по големина бяла ряпа
  • 1/3 ч.ч. зехтин
  • сокът на един лимон
  • 1/2 връзка копър
  • 1 ч.л. сол
  • 1-2 с.л. тахан
  • по желание- сух босилек и асефатида ( за асефатидата и свойствата й съм писала ТУК)
Всички съставки се слагат в кухненски робот и се блиндират до получаване на хомогенна маса. Засечете си 10 минути с белене, миене и всичко останало…
Относно кълновете– ако нямате под ръка, просо накиснете шепа слънчогледово семе за 7-8 часа, жито- за около един ден. В краен случай може да замените с кашу или боб ☺ Но такива рецепти вече има в блога!
И за подсещане- другите пасти, пастети, кремове и пр. за мазане са тук

wpicon

29.12.2011

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

  • 2 шепи свеж спанак
  • една малка маруля
  • 3-4 моркова
  • 3-4 кислели краставички и сок
  • 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
  • шепа кълнове по желание
  • шепа орехи
  • ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

wpicon

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon