Posts tagged ‘коледа’

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon

Advertisements
13.12.2011

Вкусна празнична йога с чай и сладки

Мили приятели,
искам да ви поканя на гости в съботния следобед, в който ще ви покажа се правят разни веган сладки, ще се разтегнем хубаво с Маги от йога-клуб Insight  и за десерт ще изпием по чаша ароматен чай, ще се нагостим със здравословни изкушения, ще си поговорим за отминаващата година и обещаем да сме позитивни и щастливи през 2012.

Официалната страничка на събитието във фейсбук е тази:  Вкусна празнична йога с чай и сладки

На празничната вкусна йога могат да присъстват десетима човека, така че запазвайте място от сега (ух…няма да е последно, ако не стигнат местата сега, обещавам)!
Ще подготвя вкусни веган сладкишченца и сладки ( приемам и ваши предложения и предпочитания за бонбонки и сладки от блога), ароматен чай по избор на Маги, както и йога занятие.

Моля ви да дойдете на събитието леко гладни, да вземете със себе си леко облекло и шал за завиване (връхна дреха). Не забравяйте, че тези няколко часа ще са подарък от вас за вас!

Ще можете да задавате въпросите си относно веган кухнята към мен. Като от сега предупреждавам- не мога да отговоря на въпроса защо толкова много обичам тахан с мед…все още е мистерия за мен!

На непрактикувалите или начинаещи в йога участници, Маги обещава да не изисква стойка на глава. Но пък ще ви поговори за ползата от редовни упражнения и за философията на йога.
И накрая, на светлина от свещи и под звуците на мантри, ще си споделим с какво сме горди от изминалата година, ще си помислим как следващата да е по-успешна!

Маги: Insight Yoga Studio

☼ Чакаме ви ☼

wpicon

08.12.2011

Веган Щолен

На връх 8ми декември, денят на Св. Студент Мъченик, тъкмо 17 дни преди Коледа и точно когато заваля първи и много силен сняг, ще пиша как да си направим щолен или поне нещо подобно… Този, за който ще четете сега, е лишен от излишните и вредни яйца, мляко и захар. И дори може да наречем щолена “позволен” за всички почитатели на здравословната кухня. Е…с малки изключения. Все пак не мисля да го правя през останалата част от годината, освен ако много ни хареса :)

Да си видим какво с какво заменяме:

  • краве( о, колко холестерол!) – с кокосово масло
  • мляко (животиснки протеин, изсмукващ калция от костите ви)- с вода ☺
  • обикновена мая- с жива, био мая
  • яйца- с нищо ☺
  • захар- стевия
  • захар за поръсване- рожков, сусам и бадеми

Ух, толкова красиво вали навън, че все през прозореца гледам и нямам търпение да изляза по някое време, че да мина през най-неутъпканите места! Страхотен ден избра времето, че да заснежи!  Толкова се впечатлявам (все още) от снега, че не мога да си събера мислите и да започна да пиша :) А то има доста…

Щоленът наш любим изисква повечко време, което трябва да отделите, за да сте вкъщи. Час за всички механични дейности, 2-3 часа за втасване, още един- за повторно, още един- за печене…трябва да го оставите да изстине и увиете чак тогава. Нищо чудно,че аз го почнах към 12 на обяд и чак към 8 вечерта завих двата сладкиша в станиол и го скрих в шкафа!

Сега сериозно да опиша какво ни трябва:

  • 500г пълнозърнесто брашно + за омесване
  • 200г кокосово масло + 10г за намазване
  • 1 и 1/2 ч.ч. топла вода
  • 1 и 1/2 с.л. стевия на прах
  • 1 и 1/2 ч.л. жива био мая и 1 ч.ч. захар
  • 1 ч.ч. пияни плодове по избор (тук 
  • 1 ч.ч. захаросани корички от портокали и лимони
  • 1 ч.ч. натрошени бадеми
  • марципан за пълнеж
  • подправки:
    индийско прехче
    кардамом
    карамфил
    ванилия♥
  • щипка сол
  •  за поръсване-сусам, натрошени бадеми, рожков( по желание само пудра захар- за да имаме снежен щолен)
Предишната публикация (Марципан, захаросани корички и пияни плодове) е за подготовката на някои продукти. Тъй че тя е първата важна крачка към щолена и е хубаво да свършите тази работа предния ден.

Почваме с маята-разтваряме я с лъжичката захар в топла вода. След десетина минути трябва да се е образувала пяна и течността да е увеличила обема си.
Кокосовото масло се разтопява на слаб котлон и се оставя да изстине добре– започне ли отново да образува кристалчета, значи е с подходяща температура.
Брашното се пресява и се омесва с подправките, стевията и солта. Тук искам да ви посъветвам да използвате току що смлени кардамом, индийско орехче и карамфил…ароматът е в пъти по-силен. Как ли? Кардамом и карамфил с кафемелачка, а орехчето- на ситно ренде.

В сухата смес се добавят маята и кокосовото масло. Замесва се меко тесто. Когато стане жилаво и не се лепи по ръцете, се разтеля с длани върху набрашнена повърхност и в него се изсипват плодовете и захаросаните корички. Последващият процес на омесване е малко лепкав, но don’t worry, be happy– с малко брашно си помагайте. 

Когато се преборите с ароматната топка, разтелете я върху половината бадеми, а останалата част изсипете отгоре. А тук да кажа за бадемите– в никакъв случай не ги смиляйте наситно. Това е чарът на сладкиша!

Отново месете. Когато наистина ви омръзне, тестото е готово за втасване ☺ Покрийте с брашно и плътна кърпа и оставете на топло за 2-3 часа. Нещо ето такоа трябва да имате преди втасването:

Добре втасалото тесто има паяжино-образна текстура. Така може да познаете дали времето за втасване е достатъчно. Все пак то зависи от маята, дали има захар( стевията не помага за втасване), от температурата. И нагледно, ето как изглебдаше моето:

Следва да сложим и пълнеж– с длани разтелете тестото върху добре набрашена повърхност и сложете от марципана. Умишлено не съм  дала колко да е той, т.к. това зависи от вашите предпочитания. Все пак, трябва да е пълнеж, а не тънка “смазка”. 
Завийте едната страна на тестото върху другата, натиснете ръбчетата с вилица едно срещу друго, поръсете с брашно и оставете отново да втаса.

Фурната се загрява до 180°. Щоленът се покрива с алуминиево фолио( не плътно), за да не загори. Не знам какво фолио използвах аз, но моите две щоленчета доста покафеняха отгоре и според мен ще имам по-скоро хрупкав, отколкото мек сладкиш за Коледа. Но здраве да е! Догодина ще е по-хубав пък ☺ И така ще го изядем.

Ето ги суровите щолени:

Когато ги извадите фурната ( след около час), веднага намажете отгоре с разтопено кокосово масло и поръсете с желаната поръска.  Наскоро бях правила сурови сладки, които овъргалях в рожков, сусам и натрошени бадеми, така че реших да оползотворя остатъка от тази смес за щолените. Какво пък- нямам снежни, а африкански щолени

След като напълно изстинат ( добре е да ги сложите върху скаричка), завийте в алуминиево фолио и ги скрийте от жадните погледи на котката в някой шкаф! След няма и 20 дена ще разберем дали сме успели да направим щолен или поне нещо ядливо ☺

Е, аз мога да ви гарантирам, че ще е, а ако сте го правили с такъв мерак, с какъвто в момента снегът засипва всичко на двора, значи имате прекрасна изненада за котката, вашите близки и за вас!

wpicon

01.12.2011

Празник или просто баница с праз…

Не, не става въпрос за рецепта за баница с праз. 
Ще пиша за празника, който предстои- Коледа. За смисъла му, за традициите, за настроението и за това, което можеше да бъде Коледа.

Ще почна в обратния ред:
Коледата…асоциация първа- червено и златисто, топла стая с огън, греяно вино, печена тиква, канелени сладки. Баба и дядо нещо си четат, сестра ми упорито ме бие на шах, тати и мама се суетят заедно около някой подарък или спорят с или без ръкавици да излезе тати. Баба пие жасминов чай, а аз й разтривам уморените рамене. Дядо ми разказва за времето, когато е бил гимнастик…Идват роднини, братовчеди, приятели…вън има сняг, мирише на студено. А вкъщи е топло, стъклата са запотени и ухае на семеен уют…Нямам търпение да дойде Коледа! Защото ще сме всички заедно! Защото ще се обичаме!

Лека- полека се върна на земята. Мама и тати не се обичат, разделени са. Това винаги ми е правило празника труден- при кого да съм. Ако съм при майка ми, не мога да съм с бабчето, която най-обичам, а те с мама- като типичните свекърва и снаха не се долюбват. Но и мама обичам. Ако съм при тати, мама ревнува. Всяка година. И дори да ги “редувам”- не си мисли, че е лесно- пак има сърдити. Дори и баба…

Нямаме роднини. Не знам как така! Не съм си играла с братовчеди, нямам си лели и чичовци. И няма кого да чакам с нетърпение да дойде…освен дядо с киселото зеле и домашното вино и някой объркан коледен елен да се натресе на двора.
За мое огромно съжаление, и двете половинки на семейството ми смятат празника за по-специален ден, на който масата трябва да е отрупана с храна. И да- аз разбирам защо е така- нали трапезата обединява всички заедно. Но не е това празникът. Не и този, който аз си представям с въображението на 10-годишно хлапе.

Нямам никакво нетърпение да дойде Коледа. Сега имам друго семейство от един човек. И ако през неколедните дни съм с него, то няма защо упорито да искам и на Коледа да сме заедно- той си има свое, аз трябва да уважа моето. 
Но някак, в един момент…неусетно, твоето семейство става по-голямо и ти искаш да си с всички. А не може. Моето не може. И ми е мъчно, това няма да е празник за мен.

Празен ред.

Или ще е?! Ако така се настроя? Ако успея да докарам червеното, златистото, канеленото и топличкото в къщата…независимо на коя половинка от семейството е. Дали ще се получи Коледното чудо? Дали в Святата нощ аз ще се радвам на това, което все пак имам, което ме обича и аз обичам или ще съжалявам за невъзможното…

Изборът е мой, както би казала Марти, и мисля да се вслушам в нея. 
Тъй че, мили читателю, ако и ти имаш съмнения за прекрасния празник, който предстои…не забравяй, че твое семейство може да бъде както големият фикус, така и котката, и съседите, и най-близкият ти приятел, така и аз…

Празникът е в мислите :) Зарази и околните! Поне за ден :) Зарази и мен!
Хубав декември и много сняг за който кара ски, а не кола, хо хо хо! 

wpicon