Posts tagged ‘вино’

19.11.2011

Изящество от опиянени круши с шоколадов край (сурова торта с круши)

И аз, и вие обичаме плодове. Всякакви. Но аз обичам да глезя сетивата си с красота, с по-различен, наситен и богат вкус. Обичам да правя нови неща, които да съдържат любими стари продукти.

Като крушите, вино, ароматни подправки, стафиди, кокос и овес…обичам да ръфам крушка и да пия чаша вино вечер! Но защо да не ги съчетая и да видя какво ще се получи.И ето:пияни круши и щастлива Ваня, която търчи от кухнята до другата стая, за да докладва, че тортата става суперска, че идеята се осъществява и най-важното- става много красиво. А това е целта!

Круши взехме от Търново-селски Доброделски вкусни крушки, а даже и домашно вино си взехме. Ммм, една чаша беше изпита, докато правех тортата.
А тя, милата, този път признавам, че изисква повече време. Не че е трудна, но си иска търпение. За опиянението на крушите, за шоколадовата заливка и за оформянето. Но…с тази чаша вино, хич и не усетих дали е минал час или два. Но не ви подстрекавам към алкохол, моля :)

Стига съм се обяснявала и аз, ами да почна да докладвам пред уважаемото читателско тяло какво стои зад префурцененото име  “Изящество от опиянени круши с шоколадов край “

За блата:

  • 50g кокосово масло
  • кафява жива захар Muscovado( или просто повече мед)
  • овесени ядки
  • стафиди ( тези от крушовото пояснение надолу :)
  • истинска ванилия, моля♥
  • мед
  • портокалови кори
  • и задължително кокосов сняг

За пияните круши:

  • 3 малки крушки веселушки + 1 за декорация
  • 200ml уханно и сладко червено вино
  • шепа стафиди
  • подправки: индийско орехче, карамфил, джинджифил
  • лъжица мед
  • по желание – канела. Аз обичам, ама Тодор не я понася, та не слагам :(

За шоколадовата глазура( аз направих по-друга, но ще дам по-лесен вариант)

  • много какаов, черен шоколад.
  • кокосов сняг
  • кокосово масло
  • останалото вино от крушите
  • по желание- портокалови корички

Първо се почва с крушите. Нарязват се на тънки ивички, така че после да могат да служат за “облепяне” на дъното на подходящ съд. Една си я оставяме за после. Ето, нещо такова ни трябва:

Tака. Сега трябва да ги напием крушите. Мисля, че истинското название на технологията , която използвах е “поширане”. Тази идея пусна корени в главата ми, след като прочетох зашеметяващото “Ново, винено, есенно и сладко”на Йоана♥, за което тя пошира круши. Не следвах точно указанията, т.к. не използвах захар и повечето подправки. Е, все пак е хубаво, когато някой ти поднася идеята така красиво!
Та, ето какво правя аз: В тенджерка се слага виното, подправките и се затопля, без да ври. Слагат се крушите и стафидите и се оставя под капак за 15 минути. Ето така:

Когато крушките станат прекрасно розови и виното е наполовина, може да изключите котлона и да сложите меда. Просто го оставете върху крушите, сам ще се разтопи и то не агресивно. А да, важно правило- не бъркайте крушите( или поне много нежно), за да не ги разкъсате :)

Готово! Май не е сложно до тук. Никак даже. Извадете крушките и ги оставете да се отцеждат в гивгир. Стафидите отделете за блата, а виното в никакъв случай не изхвърляйте :) Е, аз до тук бях изпила чаша вино и пеех народни песни вече.
За блата ще трябва да си направите и Кокосов сняг. Лесна работа е това. После процедурата е следната:
На слаб котлон разтопявате кокосовото масло, настъргвате портокалова кора при него и когато започне да се топи, прибавяте и кокосовия сняг:

 А овесените ядки ги смелете с блендер, за да станат много фини, почти на брашно. Прибавете ги в тенджерката, стафидите също и сипете от виното в сместа. Ще ви трябват 1-2 лъжици за шоколадовата глазура обаче, да си знаете.
Когато сместа стане еднородна, махнете от огъня и оставете да изстине до толкова, че да можете да го оформяте с пръсти, както и да може да се натъпче с лъжица.

Време е да почваме :)
Изберетe подходящ съд ( препоръчвам да не е с много остри ъгли, да е полу-сферичен направо, че после да може да се обърне тортата по-лесно). Намокрете го със студена вода и застелете дъното му плътно с половината от крушките.Те са като красиви розови листенца, които после стават горна страна. И даже може да се мине без глазура. Ето моите:

Сега хубаво натъпчете половината от тестото за блата, после останалите круши и накрая- пак блат. Плътно! Сложете го в хладилник поне за 15 минути, че да стегне кокосовото масло. Как да я обърнем по-лесно обаче: в по-широк съд сипете гореща вода. Когато извадите измръзналото сладкишче, потопете го във водата за 20-30 секунди и после го обърнете върху плоска чиния, ама рязко, за да не излезе предварително. Ако не стане от първия път, няма страшно- ще стане от втория. А пък и с една глазура отгоре може да скриете грешката си, ако се е поразчупила горната страна.

Готови сме за заливката!
А тя най-лесно става като разтопите кокосовото масло с натуралния шоколад, сложите кокосов сняг и 2-те пъжици винонай-накрая. Веднага сместа ще се пресече и сгъсти, и бързо трябва да полеете тортaта отгоре. Не е задължителна, но пък е вкусно :)
Аз моята глазура я правих, докато правех и домашен съвършен твърд шоколад. Да съм честна -той по ми хареса от тортата, но за него рецепта- друг пост ;)
А въпросната префърцунена сурова торта с круши е предизвикателство по-скоро откъм технология, но пък щом аз я направих, значи и вие ще можете!
Ммм, сутринта четвърт от нея си отиде. Брех, че торта!
wpicon

09.11.2011

Леща по женевски

 Казват, че след третото посещение на нечии дом, вече не си на гости.
Свободно можеш да се чувстваш като у дома си, а не да питаш “Къде е захарта” , а пък може и да се изявиш като смел човек, имащ мерак да измие чиниите, например :) Или пък да приготви вечерята. 

Това ни беше първата визита при ♥Ваня и Искрен♥ в Женева, но пък на третата вечер ме засърбяха ръцете, понеже вече съвсем се чувствах като у дома, а пък и много, много ми се кулинарстваше! Дори повече от обичайното, понеже колкото повече гладни гърла има около масата, толкова повече ще се старая и ще се радвам, ако са доволни. Те казаха,че са.
Предложението беше черна леща; първоначално мислех да е само салата с леща, но после от самосебе си се получи нещо като “основно ястие”, но без излишни глезотии или твърде много суетене. Лесно, красиво и с продукти под ръка- няма как да не сътворите нещо на момента, когато имате вдъхновение!  

Подръчните продукти:

  • половин пакет черна леща( 500г)
  • моркови- 1/2кг
  • гъбки- 200-300г
  • 1 тиквичка
  • сушени домати
  • зелени маслини( не използвайте меки или черни, още по-малко пък меки и черни ;) )
  • листя от марулка
  • зехтин
  • микс от сушени подправки- мащерка, риган, майорана, босилек, магданоз
  • чаша хубаво червено вино( не избирайте тежко и горчиво вино)
  • няколко листенца лавандула( или розмарин)
Лещата: Сварете лещата, но не до пълна готовност. Когато изключите котлона, оставете тенджерата захлупена и се заемете с другите приготовления. Морковите настържете на по-едри ивички, маслините нарежете на кръгчета, а доматите- на дребни парченца. Задушете морковите с топла вода и зехтин за минута, след това върху тях сложете и лещата, намалете котлона и НЕ разбърквайте. Оставете морковите да се задушават под лещения капак. Изсипете отгоре доматите и мазнината от буркана, маслините и полейте със зехтин- той ще попие в лещата и така няма да бъде “готвен”.

Гъбките:  за гъбките ви трябва тиган с незалепващо покритие и да е по-дълбок, моля :) В нагорещена мазнина( максимум 2-3 лъжици) сложете свежите листенца лавандула( или розмарин); ако нямате свежа, то може да използвате и суха, която сте накиснали в топла вода за няколко часа. Та, след като лавандулата сподели с вас прекрасния си аромат, извадете листенцата от тигана и внимателно сложете гъбите, сместа от сухи подправки и виното! Всичко заедно. Гъбките лека полека ще порозовеят, попият виното и когато сместа остане видимо “по-гъста”, махнете от огъня. Оставете ги в тигана за 2-3 минути. През това време се заемете с:

Тиквичките: трябват ви на колеца. Аз ги предпочитам сурови и настъргани на спагети, но домакините ни не ги долюбват много така. Тъй че ги задуших и тях- с малко мазнина, топла вода и отново сухата смес от подправки.Трябва им не повече от 1-2 минути. Това е за тях.


Вече може да се заемем с подреждането на ястието. Изпитвам някакъв неописуем стремеж да правя редени ястия- както беше и  трицветната ми торта LaÉlle. Тук пластовете се досещате какви ще са:

1. На дъното на стъклена голяма купа – ред марули…туй от естетическа гледна точка, а и за да “прегърнат” долния пласт.
2. Следват гъбките. Слагаме и още малко зехтин, тъй че да овкусим и марулите. Който иска- може и сол. Аз не.
3. Масивният лещен пласт е наред. Тук аз бих сложила и ред свежи домати, но те отидоха в салатата :)
4. Покриваме с тиквичките. Подредбата им определя естетическия вид на ястието. Тъй че, мили кулинарчовци, постарайте се :)

Воала! Хайде на масата!


wpicon