Posts tagged ‘веган’

23.01.2012

Замечтани трюфели с марципан…

шоколадови трюфели
И ето пак, пак се отнасям…не съм на бюрото на работа, гледам през прозореца, a не виждам хилядите коли!
Взирам се и виждам бял танц на сребристи сенки, снежен прах образуващ вихри, сребърни лица, губещи се в гора от сребърни дървета…няма слънце. Има само светлина, бяла светлина. Няма звуци, има само музика, която притъпява останалите ми сетива. Неспираща музика, музика на сребърни камбанки… Бяла дама в бяла рокля от снежинки се покланя кокетно, усмихва се и изчезва в бял облак…малки стъпки по бялата земя, бял въздух и чувствам как дълбоко вдишвам, вдишвам…облягам се на стола. Не….не чувам гласовете им, нито виждам нещо! Аз съм в бялата земя…

Тези неща не ви ги пиша, за да настръхнете от студ, а за да повярвате,че дори и на работното място можете да забравите за обстановката, да се потопите във ваш свят, да забравите гнева, шумни колеги, да се усмихнете сами на себе си! Защото сте във вашия свят!

А каква е връзката на всичко това със Замечтаните трюфели, питате сега. Ами ще ви кажа…само един бонбон може да ви омагьоса, размечтае, потопи в друг, изкусителен свят на шоколад, бадеми, мед, розова вода и…любов! А това никога не е излишно, винаги ще се намери повод за да заведете любим човек до този свят! Поне за минута….

За бонбоните ще се върнем към един по-старичък и доста обширен пост– как се подготвя домашен марципан. Отсега да ви кажа- много е лесно, а марципанът може да бъде използван за сладкиши( в щолен задължително), за сурови бонбони, като съставна част на сурови кремове, за декориране на торти и какво ли още не!

Ето и необходимите продукти за тези божествени бонбони:

За пълнежа:

  • 200г бадеми
  • 150г мед
  • 4-5 ч.л. розова вода
  • 3-4 ч.л. ликьор Амартето ( или бадемова есенция)

За шоколадовата глазура:

  • 70г натурален шоколад със съдържание на какао минимум 60%
  • 3-4 с.л. кокосово масло
  • 1/3 ч.ч. тъмно какао (масленост 22%)
  • 2 с.л натрошени какаови зърна ( по желание)
  • 1 с.л. портокалов сок
  • 1-2 с.л. водка или друг алкохол
  • 1/4 ч.л. индийско орехче

За марципана няма да си говорим. Рецептата я има. Важното е само да уцелите нужната гъстота и твърдост, че да можете да оформите хубави топчета.

Съвет: разделете марципана на 3 части. На първата част настържете кора от лимон, на втората- добавете няколко лъжици какао, а на третата- сложете или прясна накълцана наситно мента, или няколко капки ментова есенция.

По-пипкавата част е приготвянето на шоколадовите дрешки за марципановите топчета.

На слаб котлон се разтопяват шоколадът и кокосовото масло. Когато сместа стане течна добавяме какаото и какаовите зърна. Махнете от огъня и бъркайте здраво. Ще получите нещо много твърдо и кално, но така и трябва. Ред е на портокаловия сок и водката. Объркайте добре (вече лъжицата стои права, забодена в сместа) и върнете на огъня. Сместа не бива да ври и лека полека ще се втечни. Добавете индийското орехче, ако сте фен на по-остри аромати.

шоколадова глазура

Внимание ако все пак сместа е прекалено гъста, добавете още малко алкохол и бъркайте на слаб котлон.

И следва обличането на бонбоните ☺ На снимката се вижда как го направих аз, но НЕ трябва така да се прави:

шоколадови трюфели

Т.к. сместа е доста топла, ако марципанов бонбон твърде дълго престои в нея, започва да се размеква. Затова ви съветвам да слагате по 2-3 бонбона наведнъж, за да можете да ги извадите по-бързо. В същото време не бива да се бавите, т.к. сместа се втърдява при изстиване.

За нареждане на бонбоните аз използвах сито, т.к. така после лесно ще се отлепят. След като напълно се втвърдят, готовите трюфели се прибират в кутийка и са прекрасен, ужасно хубав подарък за вашето съкровище!

PS: Тодор ги обожава, а щом и баща му ги похвали и каза, че са много добри…за мен това е повече от признание, че съм постигнала именно онзи изискан шоколадово горчив вкус, за какъвто става въпрос в най-реномирани шоколадови къщи и сладкарници!

wpicon

PS2: с остатъка от шоколадовата глазура можете да си направите лесни и свежи шоколадови мандаринки! Технологията е показана на снимката! Ваш ред е ♥♥♥

шоколадови мандарини


13.01.2012

Слънчеви царевични питки (приказка за борбата в кухненския шкаф)

Понеже не знам как точно да си започна този пост,
а пък нещо ме сърбят ръцете за писане след тежката тренировка, ще си измислям!
Първо– да ви споделя на каква музика възнамерявам да  творя- любимия дъбуайз ( линк към супер позитивна и весела, жизнерадостна и зареждаща песен).  Второ– да предупредя, че пия една чаша вино от един час, но понеже съм физически изморена, вече ме хвана☺ И трето– чакам Тодорито да се върне от волейбол, така че има вероятност да си спестя малко писаници…Но да започваме!

Преди месец и нещо, посред нощ, два пакета брашно се скарали за власт в един кухненски шкаф! Викали, кряскали, единият заплашвал другият, че ще го наводни, вторият заплашвал първия, че ще му сложи етикет “бяло брашно” и стопанката (аз) няма да го използва за месене…
Другите подправки и зрънца в шкафа се събудили възмутени от брашняните крясъци, но понеже всички били в бурканчета, нямало какво да кажат… Черният пипер се нагърчил от ужас, че има караница, куркумата пожълтяла и тя, а содата се пулела неразбиращо. 
Когато крясъците на брашната станали по-силни, се събудил и медът в долния шкаф. Прозянал се сладко ( че как иначе може да се прозява един мед!), протегнал се бавно и развинтил капачката си с една по-силна въздишка:
– Ей, момчета….айде моля ви се- спим!
Но момчетата не искали и да чуят. Те си знаели тяхната:
– Аз ще съм първи утре в питките!
-Аха, да имаш да взимаш, аз ЩЕ СЪМ първи в питките!
– Ако искаш да знаеш, мен по-често ме използват- казал пълнозърнестия пакет.
-Не искам да знам. Обаче аз като съм пълен, значи мен ще използват…

Медът се намръщил, захаросал се от намръщеност и побутнал киселите краставички:
– Корнишоните, айде дръжте се както подобава и се намесете!
Киселите краствички само това и чакали- и без това били вечно кисели, сега имали повод да се изкажат:
– Брашна с брашна такива, уважавайте се, защото ако бяхте като нас…накиснтаи в оцет и запечатани здраво с капачка, нямаше да има място в главите ви за такива глупости! Толкова е просто- царевичният пакет утре ще бъде изпразнен наполовина, а пълнозърнестият ще бъде използван докрай, че да се наспим спокойно утре вечер!

Брашната млъкнали. Отупали се от прахта ( че те вечно са прашни, ама айде) и се замислили над киселата правота…Спогледали се и като едни видни комарджии, се обзаложили дали краставиците са прави. Сега трябвало да изчакат сутринта...

И на сутринта аз влязох в кухнята, не че имаше следи от борби, но някак ми се стори едно такова драматично в нея! Вместо обикновен царевичен хляб, за да смекча атмосферата, си казах- нека направя по-засмени хлебчета☺
И сякаш чула предсказанието на краставиците, аз използвах тези

продукти :

  • 400-500г царевично брашно (фино)
  • 200-300г пълнозърнесто брашно
  • 1/4 ч.ч. ленено семе
  • 1/4 ч.ч. слънчогледово семе
  • 1/2 ч.ч. зехтин
  • 1-2 ч.л. сол
  • 2 ч.л. сода за хляб 
  • 2 ч.л. оцет
  • семена от копър, куркума, черен пипер, мащерка

Смесват се сухите съставки, добавят се оцета и зехтина. Разбърква се и се добавя топла вода- толкова, че да получите по-твърдо тесто. 
И тук да си кажа- в царевичното брашно няма глутен и затова тестото е ронливо. Колкото повече пшеничено брашно има, толкова по-еластично ще е. Но в случая няма да има нужда да можем да размесваме голяма пита от него, тъй че консистенцията е отлична.

Тестото се разделя на малки топки ( колкото мандарина), които се разточват 2-3 пъти в много брашно. За да получите такива симпатични цветенца отгоре, ви трябва форма за сладки, но добра работа ще свърши и малка ракиена чашка с тънки стени. Натиска се върху тестото до половината на пласта.
Хлебчетата се пекат около 30 минути. 10- на силна фурна, 20- на 150º. Още топли се загъват в памучна кърпа, а ако искате да са ароматно-неустоими, намажете ги със зехтин и мащерка и завийте с кърпа ☺

И за ваше успокоение- на следвщата нощ нямаше караници в кухненския шкаф, но затова пък едни много нагли свраки, кацнали вън на клона, обсъждаха възможността да влязат с взлом във Ваниловата кухня и да изкълват хлебчетата!

wpicon

11.01.2012

Паста от ряпа и кълнове

Често ме питат как намирам време за готвене?!
А аз отговарям мъдро с една от любимите ми мисли-
“Не е малко времето, с което разполагаме, много е времето, което пилеем”.

Но дори не съм права! Защото готвенето ми отнема малка част, т.к. повечето от ястията се прости, лесни и бързи…
с изключение на няколко по-засукани рецепти, които заслужават повод ☺

Едни от по-завъртяните са веган щолена, суровата торта с опиянени круши и шоколадова глазура..и май това е :) Има и други, за които трябва повечко търпение, но пък изобщо не сте ангажирани с тях- всички хлебчета с квас се нуждаят от време, но вие сте свободни да танцувате хора, ако щете…

Та, идеята и на днешната рецепта, и на повечето в блога, е че е много бърза и лесна! Трябва ви един кухненски робот и това е! В общи линии, суровите ястия са толкова бързи, колкото и енергоспестяващи, здравословни, а и вкусни! Все още не мога да мина само на сурова храна, може би защото е зима и мисълта за топла бобена чорбица, изпечен хляб, облян със зехтин, запеченеи пикантни картофи не напускат главицата ми, щом стане въпрос за вкуснотии.А тази паста за мазане пасва много добре на всякакви хлебчета, за гарнитура към печени картофи и т.н.

Ето и продуктите:

  • 1 ч.ч. кълнове – от жито, слънчоглед, елда, ряпа- каквото ви се намира
  • 1 средна по големина бяла ряпа
  • 1/3 ч.ч. зехтин
  • сокът на един лимон
  • 1/2 връзка копър
  • 1 ч.л. сол
  • 1-2 с.л. тахан
  • по желание- сух босилек и асефатида ( за асефатидата и свойствата й съм писала ТУК)
Всички съставки се слагат в кухненски робот и се блиндират до получаване на хомогенна маса. Засечете си 10 минути с белене, миене и всичко останало…
Относно кълновете– ако нямате под ръка, просо накиснете шепа слънчогледово семе за 7-8 часа, жито- за около един ден. В краен случай може да замените с кашу или боб ☺ Но такива рецепти вече има в блога!
И за подсещане- другите пасти, пастети, кремове и пр. за мазане са тук

wpicon

06.01.2012

Иванови кошнички със суров крем от банани и орехи

Утре е Ивановден. Аз- Ваня и дядо ми Иван сме именици,
а по чиста случайност, Ваниловият блог пък прави 3 месеца…Ехеее как бързо се минава времето, а?

В училище на Ивановден имахме четирима именици, барабар с мен. И познайте- разнасяха се едни кутии с бонбони, беше едно честитене от сорта на “Честито”, пръскане с вода… А какъв е смисълът на празника, на имения ден?

Едно време хората са вярвали повече от нас сега. Името е било определящо за човека, та даже и за характера му! Чудесен пример за това Оскар Уайлд може да ви даде в The Importance of Being Earnest” , а тази философия не е далече и от нас…
Името е първото нещо, с което свързваш един човек. Няма безименни хора. Когато честитиш някому имения ден, то ти му пожелаваш да съхрани в себе си ония качества, каквито има и смисълът на името….Цветните- красота; Светла- светлина; Петър(Камен)- упорит като камък; Тодор- божи дар;  Иван- божия благодат; Мария- любима, желана…мисля, че няма да мога да изборя всички имена.
Та, идеята каква е- когато пожелавам на някой “Честит имен ден”, то аз му желая да запази онова хубаво качество, което името му носи. Доста е наивно да се вярва, но аз съм ок с това ☺
Та така, моят дядо любими (ей му снимка убава)  и аз- кръстена на него (и с първата буквичка на бабчето) имаме имен ден…
От мен – “бонбоните”, от него- виното!

Утре аз и Тодорито заминаваме за два дена блаженствие на село! А снимки от село- в ей този албум във фейсбук, че да видите къде ще се погубим и събудим!

От мен- едни сладки кошнички с интересен за баби и дядовци крем. Всъщност…от това тесто омесих сладки за женската моделинена вечер, малка част направих на зверски люти топчета (омесени в лют пипер). А то…беше замесено за Нова Година, но така и не ми стигна време на 31-и вечерта… Ето и за какво иде реч:

Тесто за сладките:

  • 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • 1 ч.ч. ръжено брашно
  • 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
  • 1/2 ч.ч. ленено брашно
  • 1/3 ч.ч. маково семе
  • кората на един портокал
  • 2-3 с.л. ликьор амарето ( или сок от портокал)
  • подсладител по избор ( аз използвах едва няколко лъжици прасковен мармалад)
  • 3/4 с.л. шарлан или мазнина по избор
  • щипка сол, 1 с.л. амонячна сода
  • настърган пресен джинджифил, карамфил и канела

Продукти за крема:

  • 1 мек банан
  • шепа кълнове от пшеница ( или друга зърнена култура)
  • 1 ч.ч. накиснати орехи
  • 1 райска ябълка ( ако ви се намира, де)
  • натрошени какаови зърна ( ако нямате туй чудо в кухнята – сложете смлени ненакиснати ядки, за да хрупкат)

Тестото се замесва както обикновено- сухи, после мокри съставки.  Подправките са по ваш избор, а половината продукти може да ги изпуснете ;) Все пак- сложете ленено брашно и зехтин за по-добра консистенция, а кората от (изчистен с четка) портокал е чудесен ароматизатор. Моето тесто престоя два дена в хладилник в найлонов плик, понеже все нямах време, ама пак се получи супер.

Разточва се върху намазнена повърхност на слой с дебелина 5-6mm, изрязва се с формички :) Тези са ми подарък от Ваня– на Тодорито сестричето, което и то утре празнува! Все тъй добричка и смела да е ♥


Ако нямате формички- чашка с тънки стени върши отлична работа. Тук идва и моментът да се похваля с новата ми придобивка! Метални кошнички, които сигурно са по-стари и от мен; били са на баба, а тя вече не ги ползва, така че сега са на Ваня :)

Нямаше как да се въздържа! С кошничката се изрязва тесто, после леко се набутва в нея и така с всички останали…Още една идея– може от тестото да опечете блат и да направите пай, както този тук– със суров крем и хрупкава основа. Доста време си спестявате така ;) 

Сладките, кошничките, лютите топчета ( това е едно парче тесто, омесено в много лют пипер) или паят се пекат на силна фурна за около 10 минути и след това- на слаба до готовност. Отделят се от тавата (формичките) след като изстинат, нареждат се в чиния и чакат второ нареждане.

А сега за крема- в кухненски робот или с чопър се смесват всички продукти без какаовите зрънца. Внимавайте да не изядете крема още преди да напълните кошничките обаче! Добавете и какаовите зрънца и готово.


А за райската ябълка- няма да повярвате колко много време тази стоя вкъщи…тя е откъсната от едно дърво в Швейцария, аз си я донесох, пазя я да узрее, да я сготвя и покажа! Това е райска ябълка с щастлива съдба!

И започваме да пълним кошничките или да слепяме сладките, или да слагаме крем на пая :) Отгоре посипваме с какао или канела, скриваме от погледа си изкусителните сладки, а остатъкът от крема доволно, блажено и заслужено изяждаме с голяяяяямата лъжица!

Честит имен ден на дядо, мен, всички Ивани, Иванки, Ивайловци, Ивайли, Ванини, Вани, Ваньовци, Йоановци, Ивовци и…честит 1/4 рожден ден на Ваниловата Кухня ♥♥♥

wpicon