Posts tagged ‘баба’

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon

02.11.2011

Яхнията на баба

Ехоо, има ли някой, който да няма спомени от вкусните манджи на баба?! Било то мекиците или супа, торта на два етажа за рожден ден, кекс с ябълки, даже намазаната с мармалад или лютеница филия бяха по-вкусни, когато са от баба.
Бабите са вкусни!

 Е, аз мога да се похваля, че моята баба(ето ни с бабчето преди 20 години) е най-изкусно готвещата бабка, която не само че прави всичко безобразно вкусно, но го прави много красиво, уважава желанията ми да няма чесън, да е постно и да не е много мазно! А тя може да се похвали, че си има най-обичащата я внучка на света!!!
Миналата седмица реших да се отделя от столицата и да си ида при нея! Ох, няма да ви разказвам, че започвам да си завиждам…Но когато в мрачната събота, измръзнала, прегладняла от цяла сутрин обикаляне из района, се прибрах и в топлата кухня ме чакаше най-любимото ми ястие от детството, нямаше как да не изпадна в умиление към бабчето. Още по-голямо…Не знаете много си я обичам!
Яхнията на баба е тази, която ще предпочета дори пред най-изискания сладкиш, че дори и пред тахана♥( а всчики знаят, че съм пристрастена към тахан).
Та сега, ето и интерпретация на бабината яхния в моята кухня!

Бабини продукти:

  • картофи -около килограм
  • стар лук- 2-3 глави
  • червени чушки- 2-3 бр.
  • моркови- пак толкоз
  • домашна лютивка( или домати от буркан)
  • праз
  • пресен магданоз
  • дафинов лист, чубрица, червен пипер
  • малко олио и сол.
Така, важен момент е на колко дебело ще нарежете продуктите. Картофите да са наедро, дебелина около сантиметър и 1/2. Чушките- на големи парчета, морковите- на по-дебели кръгчета. Лукът на едри мустачки, а пък празът- на съвсем ситно.
В тенджера се задушават лук, чушки, моркови. Докато станат прозрачни. Тогава слагате чубрицата, червения пипер и дафиновия лист, задушавате за още малко, наливате гореща вода и добавяте и картофите. Оставете ги за около 30 минути, но добавяйте вода от време на време. Когато омекнат, прехвърлете ги в тава, изсипете върху тях доматеното нещо( каквото имате) и пъхнете в гореща фурна. Трябват десетина минути, за да се получи доматена коричка. Поръсете и с праз и оставете за още мъничко на изключена фурна.
Когато вече ги извадите от фурната, поръсете с магданоз, покрийте тавата, за да се “консервира” ароматът на пресния магданоз и това е!
С червеното вино на дядо  е супер! Мога да ви кажа!
О, милото ми бабче♥ …само да ми дойде на гости тя!

wpicon