Archive for ‘Сладости Неземни ♥’

23.01.2012

Замечтани трюфели с марципан…

шоколадови трюфели
И ето пак, пак се отнасям…не съм на бюрото на работа, гледам през прозореца, a не виждам хилядите коли!
Взирам се и виждам бял танц на сребристи сенки, снежен прах образуващ вихри, сребърни лица, губещи се в гора от сребърни дървета…няма слънце. Има само светлина, бяла светлина. Няма звуци, има само музика, която притъпява останалите ми сетива. Неспираща музика, музика на сребърни камбанки… Бяла дама в бяла рокля от снежинки се покланя кокетно, усмихва се и изчезва в бял облак…малки стъпки по бялата земя, бял въздух и чувствам как дълбоко вдишвам, вдишвам…облягам се на стола. Не….не чувам гласовете им, нито виждам нещо! Аз съм в бялата земя…

Тези неща не ви ги пиша, за да настръхнете от студ, а за да повярвате,че дори и на работното място можете да забравите за обстановката, да се потопите във ваш свят, да забравите гнева, шумни колеги, да се усмихнете сами на себе си! Защото сте във вашия свят!

А каква е връзката на всичко това със Замечтаните трюфели, питате сега. Ами ще ви кажа…само един бонбон може да ви омагьоса, размечтае, потопи в друг, изкусителен свят на шоколад, бадеми, мед, розова вода и…любов! А това никога не е излишно, винаги ще се намери повод за да заведете любим човек до този свят! Поне за минута….

За бонбоните ще се върнем към един по-старичък и доста обширен пост– как се подготвя домашен марципан. Отсега да ви кажа- много е лесно, а марципанът може да бъде използван за сладкиши( в щолен задължително), за сурови бонбони, като съставна част на сурови кремове, за декориране на торти и какво ли още не!

Ето и необходимите продукти за тези божествени бонбони:

За пълнежа:

  • 200г бадеми
  • 150г мед
  • 4-5 ч.л. розова вода
  • 3-4 ч.л. ликьор Амартето ( или бадемова есенция)

За шоколадовата глазура:

  • 70г натурален шоколад със съдържание на какао минимум 60%
  • 3-4 с.л. кокосово масло
  • 1/3 ч.ч. тъмно какао (масленост 22%)
  • 2 с.л натрошени какаови зърна ( по желание)
  • 1 с.л. портокалов сок
  • 1-2 с.л. водка или друг алкохол
  • 1/4 ч.л. индийско орехче

За марципана няма да си говорим. Рецептата я има. Важното е само да уцелите нужната гъстота и твърдост, че да можете да оформите хубави топчета.

Съвет: разделете марципана на 3 части. На първата част настържете кора от лимон, на втората- добавете няколко лъжици какао, а на третата- сложете или прясна накълцана наситно мента, или няколко капки ментова есенция.

По-пипкавата част е приготвянето на шоколадовите дрешки за марципановите топчета.

На слаб котлон се разтопяват шоколадът и кокосовото масло. Когато сместа стане течна добавяме какаото и какаовите зърна. Махнете от огъня и бъркайте здраво. Ще получите нещо много твърдо и кално, но така и трябва. Ред е на портокаловия сок и водката. Объркайте добре (вече лъжицата стои права, забодена в сместа) и върнете на огъня. Сместа не бива да ври и лека полека ще се втечни. Добавете индийското орехче, ако сте фен на по-остри аромати.

шоколадова глазура

Внимание ако все пак сместа е прекалено гъста, добавете още малко алкохол и бъркайте на слаб котлон.

И следва обличането на бонбоните ☺ На снимката се вижда как го направих аз, но НЕ трябва така да се прави:

шоколадови трюфели

Т.к. сместа е доста топла, ако марципанов бонбон твърде дълго престои в нея, започва да се размеква. Затова ви съветвам да слагате по 2-3 бонбона наведнъж, за да можете да ги извадите по-бързо. В същото време не бива да се бавите, т.к. сместа се втърдява при изстиване.

За нареждане на бонбоните аз използвах сито, т.к. така после лесно ще се отлепят. След като напълно се втвърдят, готовите трюфели се прибират в кутийка и са прекрасен, ужасно хубав подарък за вашето съкровище!

PS: Тодор ги обожава, а щом и баща му ги похвали и каза, че са много добри…за мен това е повече от признание, че съм постигнала именно онзи изискан шоколадово горчив вкус, за какъвто става въпрос в най-реномирани шоколадови къщи и сладкарници!

wpicon

PS2: с остатъка от шоколадовата глазура можете да си направите лесни и свежи шоколадови мандаринки! Технологията е показана на снимката! Ваш ред е ♥♥♥

шоколадови мандарини


Advertisements
06.01.2012

Иванови кошнички със суров крем от банани и орехи

Утре е Ивановден. Аз- Ваня и дядо ми Иван сме именици,
а по чиста случайност, Ваниловият блог пък прави 3 месеца…Ехеее как бързо се минава времето, а?

В училище на Ивановден имахме четирима именици, барабар с мен. И познайте- разнасяха се едни кутии с бонбони, беше едно честитене от сорта на “Честито”, пръскане с вода… А какъв е смисълът на празника, на имения ден?

Едно време хората са вярвали повече от нас сега. Името е било определящо за човека, та даже и за характера му! Чудесен пример за това Оскар Уайлд може да ви даде в The Importance of Being Earnest” , а тази философия не е далече и от нас…
Името е първото нещо, с което свързваш един човек. Няма безименни хора. Когато честитиш някому имения ден, то ти му пожелаваш да съхрани в себе си ония качества, каквито има и смисълът на името….Цветните- красота; Светла- светлина; Петър(Камен)- упорит като камък; Тодор- божи дар;  Иван- божия благодат; Мария- любима, желана…мисля, че няма да мога да изборя всички имена.
Та, идеята каква е- когато пожелавам на някой “Честит имен ден”, то аз му желая да запази онова хубаво качество, което името му носи. Доста е наивно да се вярва, но аз съм ок с това ☺
Та така, моят дядо любими (ей му снимка убава)  и аз- кръстена на него (и с първата буквичка на бабчето) имаме имен ден…
От мен – “бонбоните”, от него- виното!

Утре аз и Тодорито заминаваме за два дена блаженствие на село! А снимки от село- в ей този албум във фейсбук, че да видите къде ще се погубим и събудим!

От мен- едни сладки кошнички с интересен за баби и дядовци крем. Всъщност…от това тесто омесих сладки за женската моделинена вечер, малка част направих на зверски люти топчета (омесени в лют пипер). А то…беше замесено за Нова Година, но така и не ми стигна време на 31-и вечерта… Ето и за какво иде реч:

Тесто за сладките:

  • 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • 1 ч.ч. ръжено брашно
  • 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
  • 1/2 ч.ч. ленено брашно
  • 1/3 ч.ч. маково семе
  • кората на един портокал
  • 2-3 с.л. ликьор амарето ( или сок от портокал)
  • подсладител по избор ( аз използвах едва няколко лъжици прасковен мармалад)
  • 3/4 с.л. шарлан или мазнина по избор
  • щипка сол, 1 с.л. амонячна сода
  • настърган пресен джинджифил, карамфил и канела

Продукти за крема:

  • 1 мек банан
  • шепа кълнове от пшеница ( или друга зърнена култура)
  • 1 ч.ч. накиснати орехи
  • 1 райска ябълка ( ако ви се намира, де)
  • натрошени какаови зърна ( ако нямате туй чудо в кухнята – сложете смлени ненакиснати ядки, за да хрупкат)

Тестото се замесва както обикновено- сухи, после мокри съставки.  Подправките са по ваш избор, а половината продукти може да ги изпуснете ;) Все пак- сложете ленено брашно и зехтин за по-добра консистенция, а кората от (изчистен с четка) портокал е чудесен ароматизатор. Моето тесто престоя два дена в хладилник в найлонов плик, понеже все нямах време, ама пак се получи супер.

Разточва се върху намазнена повърхност на слой с дебелина 5-6mm, изрязва се с формички :) Тези са ми подарък от Ваня– на Тодорито сестричето, което и то утре празнува! Все тъй добричка и смела да е ♥


Ако нямате формички- чашка с тънки стени върши отлична работа. Тук идва и моментът да се похваля с новата ми придобивка! Метални кошнички, които сигурно са по-стари и от мен; били са на баба, а тя вече не ги ползва, така че сега са на Ваня :)

Нямаше как да се въздържа! С кошничката се изрязва тесто, после леко се набутва в нея и така с всички останали…Още една идея– може от тестото да опечете блат и да направите пай, както този тук– със суров крем и хрупкава основа. Доста време си спестявате така ;) 

Сладките, кошничките, лютите топчета ( това е едно парче тесто, омесено в много лют пипер) или паят се пекат на силна фурна за около 10 минути и след това- на слаба до готовност. Отделят се от тавата (формичките) след като изстинат, нареждат се в чиния и чакат второ нареждане.

А сега за крема- в кухненски робот или с чопър се смесват всички продукти без какаовите зрънца. Внимавайте да не изядете крема още преди да напълните кошничките обаче! Добавете и какаовите зрънца и готово.


А за райската ябълка- няма да повярвате колко много време тази стоя вкъщи…тя е откъсната от едно дърво в Швейцария, аз си я донесох, пазя я да узрее, да я сготвя и покажа! Това е райска ябълка с щастлива съдба!

И започваме да пълним кошничките или да слепяме сладките, или да слагаме крем на пая :) Отгоре посипваме с какао или канела, скриваме от погледа си изкусителните сладки, а остатъкът от крема доволно, блажено и заслужено изяждаме с голяяяяямата лъжица!

Честит имен ден на дядо, мен, всички Ивани, Иванки, Ивайловци, Ивайли, Ванини, Вани, Ваньовци, Йоановци, Ивовци и…честит 1/4 рожден ден на Ваниловата Кухня ♥♥♥

wpicon

02.01.2012

Сурово плодово цветенце…и една индианка в кухнята

Колкото и да е малка кухнята, все ми се ще разнообразието от продукти в нея да е като на пазара. Не че се оплаквам, че си нямам всевъзможни подправки и чайове, варива и зърнени, зелении, домашни сосове, лютеници от баба, сушени плодове и ядки, зрънца за кълнове…но всички те се побират в разни кутиики, бурканчета и торбички, после ги скътавам по шкафовете или ги трупат на пирамиди върху тях. Туй, за което мога на висок глас да мрънкам, е че няма и няма да има достатъчно място за много и различни плодове…килограми ябълки, круши, банани, портокали и мандарини, лимончета и кивита, ананаси, кокоси, круши, тикви…просто няма място! Трябва да пазарувам в малки количества от всички, че да мога да имам някакво разнообразие после. Ала намерила съм аз за какво да се оплаквам…

В един следколеден ден, когато имаше достатъчно и различни плодве в кухнята, с голямо нетърпение исках да си изпробвам подаръка от Тодорито- супер мега якия кухнененски робот, с който вече можех да правя толкова, ама толкова много неща и то за нула време! Вечерта бях пробвала рендето за една салата с цвекло, а днес исках да изпробвам други две джаджи- голямата кана със страховито име “блендер” и голямата остра перка, която в комбинация с купата се наричала “чопър“.

И така- Ваня в кухнята с робота!

Идеята ми беше да направя сурова торта ☺ Понеже купите са доста големи, не предвидих количествата и се получиха две торти, от което никой не се оплакваше (…преди 15 минути последната четвърт от втората торта си замина достойно).

И понеже сутринта тъкмо бях пазарувала и за първи път си взех свежи, а не сушени фурми, задължително щяха да участват в тортата. От село имаше и много орехи, имахме отново от Доброделските вкусни круши, така че се захванах с трудната задача да избера толкова продукти и подправки, че все пак да не прекаля с вкусовете и ароматите!

И ето какво измислих:

Продукти за блата:

  • 1 ч.ч. свежи фурми
  • 1 ч.ч. орехи
  • щипка карамфил
  • 2-3 с.л. брашно от рожков
  • 2-3 с.л. натрошено ленено семе
  • 2-3 с.л. небелен сусам

Продукти за крема:

  • 2 зрели и много сладки банана
  • 3 големи и меки круши
  • 3-4 с.л. кокосово масло
  • 1 с.л. свеж джинджифил
  • ананас и фурми за украса

Първо се заемаме с кокосовото масло– разтопява се на слаб котлон и се оставя да поизстине настрани.
После е ред на блата– орехите се накисват във вода за час и се смелят заедно с карамфила, изчистените фурми и няколко лъжици вода в чопъра ( т.е. голямата купа с нож на дъното…аз до сега винаги съм я наричала блендер, което се оказва погрешно).

Сместа се обогатява с рожкова и сусама, като смленият сусам служи за коригиране на плътността ( може да се замени с тахан или ленено брашно). До тук много добре, даже отлично! Блатът се оформя или с голяма формичка ( в тази рецепта служеше за форма на палачинки), или с пръсти.

После пък се заех с крема. Той, както всеки суров крем, е изключително, та направо безбожно лесен…Пасират се двата банана, крушите и джинджифила и вместо да направя тази процедура със стария ми верен пасатор, взех аз голямата кана с ножче на дъното ( т.нар. блендер) и реших там да извърша процедурата…така да се каже “да сефтосам блендера”. Става супер лесно и бързо, ето един “вътрешен” изглед:

Когато сместа стане достатъчно гладка, добавя се и кокосовото масло и пак продължаваме да пасираме в каната. След двайсетина секунди кремът е готов и е ред да “сглобим” тортите. Взимам аз каната, отвивам я от тялото на робота, дърпам и се мъча и ето колко добре се справих:

Направо съм потресена от способностите си! А уж разбирам от техника, че даже дистанционни оправям сама, крушки завивам, на баба обясних как се четат sms-и и ей такива…

Е, поне бях изчистила плота преди това, та събрах си крема къде с лъжица, къде с шепи и остатъка се оказа достатъчно много и за двата блата, които оформих. Все пак, да ми е честит робота и да няма повече таквиа ексцесии!

А сега за тортите– кремът се оформя с лъжица отгоре, украсата е по желание, но аз просто не се сдържах да изрежа едни цветя от ананас с друга, по-малка формичка цвете, толкова свеж и жълт е цветът му!

Може да добавите парчета ананас и в крема, както и фурми, ако обичате по-сладко.

Тортите могат да бъдат сглобени и в чашки, като това може да е по-добрият вариант, ако искате да използвате по-малко кокосово масло, както направих аз ( затова кремът не беше прекалено твърд и можеше да се яде и с лъжичка).

Та така! Беше интересно преживяване…аз с омазани ръце и половин кухня в банани, Тодор недоумяващ как мога така индиански да се представя и все пак аз умирах от смях и ми беше супер забавно! Какво пък, случват се такива неща даже и в най-добрите английски семейства☺

И каквото и да става- всичко ще се оправи!

PS: такива формички може да си намерите в Аromas House ☺

wpicon

21.12.2011

Шоколадови бисквитки с шоколадова глазура

Когато какаото реши да се намеси в кухнята, нещата излизат съвсем извън контрол…
Какао в тестото, в глазурата, по покривката, по блузката, по пода, по тавана, по шкафовете, по носа, под носа, върху саксиите, само не и обратно в кутията. А ако имах котка, то знам, че нейната опашка щеше да е основният какаоразносвач из другите стаи.

Та, за бисквитките☺ Направих ги по случай Коледното парти на Dreamix ( мега яката програмистка фирма, ето им сайта). Понеже и Верчето имаше рожден ден, от същото тесто ( но с различна консистенция), направих и едни много напоени с шоколад квадрати, които ще нарека Верини Шоколадини. За тях- по-късно.

И бисквитките се харесаха. За йога събитието тази събота( хеей, беше чудесно!), реших да направя още една тава цветенца! А понеже пък сега за Коледа ще си ходя при бабчето на село и при семейството на Тодорито в Търново, имаше и трета партида бисквитки!

Много какаов сезон, не знам защо пък зимата я наричат “снежна”.

Каква е тайната? В какаото, в ароматите и в гъстотата на тестото. Има три варианта:

  • Тестото да е течно и да може да се разлива с черпак. В случая го разтилям върху хартия за печене, пека двайсетина минути и после нарязвам на квадрати и богато обливам с глазура. Това са Верините Шоколадини.
  • Да е полутечно, тъй че да може да се “капва” с лъжица. Така стават браунита. За тях рецепта и картинки има ето тук.
  • И третият вариант е да имаме тесто, което да може да се разточва и реже с формички. И така стават бисквити.

Извода- от едно тесто, в зависимост от количеството на брашното, може да получим три различни по име и вид десерта. По тази причина няма да давам точни количества за продуктите, но все пак горе долу ще дам насоки за тестото за бисквити.

Бисквитено шоко тесто:

  • 3-4 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • 1 1/2 ч.ч. пълномаслено какао
  • 1 ч.ч. зехтин и разтопено кокосово масло (общо количество)
  • 3-4 ч.л. стевия на прах или подсладител по избор
  • захаросани портокалови корички и пияни плодове (рецепта)
  • 2-3 ч.л. ликьор амарето или друг аромат
  • щипка сол
  • 1 ч.л. сода
  • вода, колкото поеме (≈ 1 чаша)

Шоколадова глазура:

  • 1 натурален шоколад с високо съдаржание на какао
  • 4-5 с.л. какао
  • мандарина или портокал
  • няколко лъжици алкохол по избор( водка или ром)
  • 50-80г кокосово масло
  • по желание- подсладител

Сухите продукти за тестото се обогатяват с въздух, т.е. разбъркват се много добре. Разбирате ли сега защо имаше какао и на тавана…Добавят се и нарязаните портокалови корички и плодчета. После е ред на мазнината, объркваме. Вода се добавя толкова, че да получим еластично тесто, което да може да се меси лесно и да не лепне по ръцете.

Разточва се върху набрашнена повърхност и с четка намазваме тестото с малко вода.

Поръсваме обилно с какао, режем с формичката и внимателно пренасяме в намазнена тава. Времето за печене зависи от дебелината на тестото. За пласт 0,5mm са нужни околко 15-20 минути.

Още топли се изваждат и когато изпечете цялата партида бисквитки, пренесете ги всички в дълока тава. Време е да направим глазурата.

А тя се прави лесно- шоколадът и кокосовото масло се разтопяват на слаб котлон, добавя се какаото и избрания плод, пасиран добре. Разбърква се и се добавя и алкохолът. Аз сложих водка. Не питайте от кога си стои в нас и добре, че й намерих приложение ☺ Сместа ще започне да бълбука и видимо ще се разреди. Бъркайте още минута, след което излейте в тавата при сладките. Добре объркайте всички бисквитки, така че да се покрият с глазурата отвсякъде. Оставете за няколко часа да изстинат, а и за да стегне глазурата и подредете в кутия, чиния или ги дайте на Мария :)

Ще подарявам такива и за поредна година обявявам бойкот на купените сладкиши!
Весело шоколадово приключение!

wpicon