Archive for ‘Салати ☼’

07.02.2012

Шарена салата с киноа, маслини и портокали

шарена салата с киноа, портокали и маслиниАко не сте опитвали комбинацията черни маслини+портокал, то има още какво да научите от Ваниловата кухня ☺

Вкусовете се допълват, има една много екзотична нотка в салатата. Горчивината и соленият вкус на маслините стават първи приятели с киселостта и сладостта на портокалите, а комбинацията от цветове черно и оранжево ми е любима! Като добавим зелено, бяло и лилаво…aми не може да не ви хареса!

Киноа- за нея казват, че е царица на зърнените растения. Богата на протеини, много лесно и бързо се приготвя, вкусна, подхожда на всякакви ястия, няма глутен и много красива. Цената й в България все още е сравнително висока и ако не смятате, че е толкова прекрасна и царствена, съвсем успешно може да я замените с булгур, просо, та даже и с червена леща или дребен боб.

За кълновете– спор няма, че са първенци по всички показатели за полезнност, вкус, цвят ,вид, цена и разнообразие. В шаренийката избрах кълнове от ряпа, защото са леко лютиви, любими са на Тодор, а и са прекрасно лилави!

И стига съм писала, че закъснявам за срещата във вкусното веге ресторантче  Cabra …пиша съставките и се обличам дебело, за да изляза из снежна София!

Шарени съставки:

  • 200г сварена киноа
  • 1 връзка магданоз
  • 1 връзка зелен лук
  • листя спанак/зелена салата/рукола- по желание
  • 4-5 кисели краставички
  • шепа кълнове от ряпа
  • шепа черни маслини без костилки
  • сокът на един портокал и половинка за в салатата
  • зехтин
Киноата се вари за около 10 минути. Остава се под капак за около 3-4 и след това добре се изцежда от водата. /може да я използвате и покълнала- това става след като едно денонощие е била накисната във вода/
Зелениите и краставичките се нарязват наситно, маслините- на колелца. Половината портокал се нарязва на ситни парченца- като за пиленца ☺
Когато киноата изстине добре, се прехвърля при зеленчуците, добавят се кълновете, маслините, портокала. Салатата се полива със сока на другия портокал и зехтин. Декорирайте с цели парчета слънчев портокал ☼
шарена салата с киноа, портокали и маслини
Не знам дали салатата е по-вкусна или по-лесна, но знам, че е най-шарена и любима!
И една малка семейна тайна- Тодор не яде портокали. Е…тук си поиска допълнително и дори се учуди от променения си вкус!
wpicon
13.01.2012

Слънчеви царевични питки (приказка за борбата в кухненския шкаф)

Понеже не знам как точно да си започна този пост,
а пък нещо ме сърбят ръцете за писане след тежката тренировка, ще си измислям!
Първо– да ви споделя на каква музика възнамерявам да  творя- любимия дъбуайз ( линк към супер позитивна и весела, жизнерадостна и зареждаща песен).  Второ– да предупредя, че пия една чаша вино от един час, но понеже съм физически изморена, вече ме хвана☺ И трето– чакам Тодорито да се върне от волейбол, така че има вероятност да си спестя малко писаници…Но да започваме!

Преди месец и нещо, посред нощ, два пакета брашно се скарали за власт в един кухненски шкаф! Викали, кряскали, единият заплашвал другият, че ще го наводни, вторият заплашвал първия, че ще му сложи етикет “бяло брашно” и стопанката (аз) няма да го използва за месене…
Другите подправки и зрънца в шкафа се събудили възмутени от брашняните крясъци, но понеже всички били в бурканчета, нямало какво да кажат… Черният пипер се нагърчил от ужас, че има караница, куркумата пожълтяла и тя, а содата се пулела неразбиращо. 
Когато крясъците на брашната станали по-силни, се събудил и медът в долния шкаф. Прозянал се сладко ( че как иначе може да се прозява един мед!), протегнал се бавно и развинтил капачката си с една по-силна въздишка:
– Ей, момчета….айде моля ви се- спим!
Но момчетата не искали и да чуят. Те си знаели тяхната:
– Аз ще съм първи утре в питките!
-Аха, да имаш да взимаш, аз ЩЕ СЪМ първи в питките!
– Ако искаш да знаеш, мен по-често ме използват- казал пълнозърнестия пакет.
-Не искам да знам. Обаче аз като съм пълен, значи мен ще използват…

Медът се намръщил, захаросал се от намръщеност и побутнал киселите краставички:
– Корнишоните, айде дръжте се както подобава и се намесете!
Киселите краствички само това и чакали- и без това били вечно кисели, сега имали повод да се изкажат:
– Брашна с брашна такива, уважавайте се, защото ако бяхте като нас…накиснтаи в оцет и запечатани здраво с капачка, нямаше да има място в главите ви за такива глупости! Толкова е просто- царевичният пакет утре ще бъде изпразнен наполовина, а пълнозърнестият ще бъде използван докрай, че да се наспим спокойно утре вечер!

Брашната млъкнали. Отупали се от прахта ( че те вечно са прашни, ама айде) и се замислили над киселата правота…Спогледали се и като едни видни комарджии, се обзаложили дали краставиците са прави. Сега трябвало да изчакат сутринта...

И на сутринта аз влязох в кухнята, не че имаше следи от борби, но някак ми се стори едно такова драматично в нея! Вместо обикновен царевичен хляб, за да смекча атмосферата, си казах- нека направя по-засмени хлебчета☺
И сякаш чула предсказанието на краставиците, аз използвах тези

продукти :

  • 400-500г царевично брашно (фино)
  • 200-300г пълнозърнесто брашно
  • 1/4 ч.ч. ленено семе
  • 1/4 ч.ч. слънчогледово семе
  • 1/2 ч.ч. зехтин
  • 1-2 ч.л. сол
  • 2 ч.л. сода за хляб 
  • 2 ч.л. оцет
  • семена от копър, куркума, черен пипер, мащерка

Смесват се сухите съставки, добавят се оцета и зехтина. Разбърква се и се добавя топла вода- толкова, че да получите по-твърдо тесто. 
И тук да си кажа- в царевичното брашно няма глутен и затова тестото е ронливо. Колкото повече пшеничено брашно има, толкова по-еластично ще е. Но в случая няма да има нужда да можем да размесваме голяма пита от него, тъй че консистенцията е отлична.

Тестото се разделя на малки топки ( колкото мандарина), които се разточват 2-3 пъти в много брашно. За да получите такива симпатични цветенца отгоре, ви трябва форма за сладки, но добра работа ще свърши и малка ракиена чашка с тънки стени. Натиска се върху тестото до половината на пласта.
Хлебчетата се пекат около 30 минути. 10- на силна фурна, 20- на 150º. Още топли се загъват в памучна кърпа, а ако искате да са ароматно-неустоими, намажете ги със зехтин и мащерка и завийте с кърпа ☺

И за ваше успокоение- на следвщата нощ нямаше караници в кухненския шкаф, но затова пък едни много нагли свраки, кацнали вън на клона, обсъждаха възможността да влязат с взлом във Ваниловата кухня и да изкълват хлебчетата!

wpicon

29.12.2011

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

  • 2 шепи свеж спанак
  • една малка маруля
  • 3-4 моркова
  • 3-4 кислели краставички и сок
  • 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
  • шепа кълнове по желание
  • шепа орехи
  • ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

wpicon

21.11.2011

Салата “Вдъхновена от Мер”- зелена салата с млечен дресинг от кълнове

Преди няколко дена Мер♥ от  Земя на заем беше гост в ТВ предаване. За първи път я гледах “в действие” и честно казано ме плени. Макар да не я познавам лично, мисля, четя е един от онези слънчеви деца на Природата, които притежават заразна доброта, спокойствие и вяра, че всичко може да е светло, чисто и справедливо! О, казвала ли съм,че е родена на моята дата :) Е, казвам ви!

Та, Мер, както я наричат приятелите й, е суровоядка от доста време, има страхотен сайт, еко мислене и е толкова естествен и непринуден човек, че мога да изпиша още стотина реда за нея, но ще се спра! За всички, които искат да се докоснат до нежната природа на Мер, могат да надникнат в сайта й :)

Сега за салатата. Мер приготви чудесен “млечен” дресинг за салата от накиснати семена и ядки. Хм, аз тези дни не съм се снабдявала с кашу, орехите свършиха, но пък имах 4 вида кълнчета :) И да се похваля- ръжени правя за първи път. Стават много лесно, даже по-лесно от житото и вече са ми любими след ряпата! 

Кълновете съвсем набързо осъзнаха съдбата си, че ще бъдат пасирани в името на млечна суровоядска и полезна салата. А тя се оказа толкова сполучлива и вкусна, че първо благодарих на кълновете, че бяха поникнали на време, после на Мер за вкусната й поява на екран, на пасатора за неуморния му труд, на мен и на апетита ми!

Ето какво ви трябва за вдъхновената салата: 

        • листа зелена салата или Айсберг
        • кълнове от ряпа
        • кълнове от люцерна
        • зелен лук по желание
        • кълнове от ръж
        • и от пшеница :)
        • един лимон( не само сокът)
        • 3-4 лъжици сусамово масло
        • 2-3 лъжици зелени маслини без костилки
        • щипка къри :)

Втората част от продуктите се смилат с блендер или пасатор. Сместа изглежда леко на бучици, но това си е ОК. Все едно има и начукани орехи. Ако имах, щях да сложа, но пък така става изключително лека и ефирна.
Втората част е за легълцето на дресинга! Сложете от кълновете, колкото ви душа иска и после объркайте с дресинга!

От всички салати и рецепти в този блог, таз е най-полеза, лесна, вкусна и….и я направете, моля!


wpicon