Archive for ‘Зеленийки ☼’

07.02.2012

Шарена салата с киноа, маслини и портокали

шарена салата с киноа, портокали и маслиниАко не сте опитвали комбинацията черни маслини+портокал, то има още какво да научите от Ваниловата кухня ☺

Вкусовете се допълват, има една много екзотична нотка в салатата. Горчивината и соленият вкус на маслините стават първи приятели с киселостта и сладостта на портокалите, а комбинацията от цветове черно и оранжево ми е любима! Като добавим зелено, бяло и лилаво…aми не може да не ви хареса!

Киноа- за нея казват, че е царица на зърнените растения. Богата на протеини, много лесно и бързо се приготвя, вкусна, подхожда на всякакви ястия, няма глутен и много красива. Цената й в България все още е сравнително висока и ако не смятате, че е толкова прекрасна и царствена, съвсем успешно може да я замените с булгур, просо, та даже и с червена леща или дребен боб.

За кълновете– спор няма, че са първенци по всички показатели за полезнност, вкус, цвят ,вид, цена и разнообразие. В шаренийката избрах кълнове от ряпа, защото са леко лютиви, любими са на Тодор, а и са прекрасно лилави!

И стига съм писала, че закъснявам за срещата във вкусното веге ресторантче  Cabra …пиша съставките и се обличам дебело, за да изляза из снежна София!

Шарени съставки:

  • 200г сварена киноа
  • 1 връзка магданоз
  • 1 връзка зелен лук
  • листя спанак/зелена салата/рукола- по желание
  • 4-5 кисели краставички
  • шепа кълнове от ряпа
  • шепа черни маслини без костилки
  • сокът на един портокал и половинка за в салатата
  • зехтин
Киноата се вари за около 10 минути. Остава се под капак за около 3-4 и след това добре се изцежда от водата. /може да я използвате и покълнала- това става след като едно денонощие е била накисната във вода/
Зелениите и краставичките се нарязват наситно, маслините- на колелца. Половината портокал се нарязва на ситни парченца- като за пиленца ☺
Когато киноата изстине добре, се прехвърля при зеленчуците, добавят се кълновете, маслините, портокала. Салатата се полива със сока на другия портокал и зехтин. Декорирайте с цели парчета слънчев портокал ☼
шарена салата с киноа, портокали и маслини
Не знам дали салатата е по-вкусна или по-лесна, но знам, че е най-шарена и любима!
И една малка семейна тайна- Тодор не яде портокали. Е…тук си поиска допълнително и дори се учуди от променения си вкус!
wpicon
17.01.2012

Хляб с царевица, синап и хрупкава коричка

“О Хлябе! О насъщний наш! Благодат и избавление от вековен глад!”  /из Ода за Хляба/

Помня когато бях на 5-6 годинки, баба ме пращаше за хляб до една фурна, близо до блока. А тя ухаеше отдалече на прясно изпечен хляб, който бързах да купя топъл. Тогава нямаше найлонови торбички, които да ти дават за щяло и нещяло в магазина, та моя милост гушваше хляба пред гърди ( то той беше почти колкото мен) и така го занасях вкъщи. Но не цял.
Всеки божи път, когато купувах хляб, единият му краишник или направо и двата биваха наядени, нагризани, издълбани с пръстче. Всемъзможни премеждия преживяваше хлябът, докато стигне до трапезата. А когато сядах на нея- заявявах,че не съм гладна, понеже вече се бях наяла с хляб :)

Та, от малка обичам хляб и всичко житно- солети, бисквити, мекици, палачинки, крекери, соленки, баници, варено жито, покълнало също. Само сламата нещо не ми се услади..

Лека полека започнах да се интересувам не само от вкуса, но и от съдържанието на хлебните произведения. Един бял заводски хляб като този-

не съдържа нищо, което да е важно за тялото ми, полезно или необходимо. Освен бързи въглехидрати, представени изключително от нишесте, никакви фибри, много малко протеини и …доста мая. И си казах- е хубаво обичам хляб, ама нека поне и тялото да има полза от него!

А това е лесно- пълнозърнесто вместо бяло брашно, жива мая, сода или квас вместо химична мая, никаква или много малко сол, допълнително внесени трици, бавни въглехидрати и полезни мазнини. А кое е още по-хубаво- вкусът му е в пъти по-хубав от този на белия :) Надявам се един ден да се продават повече такива хлебчета, че да пращам моето дете за хляб и то да се връща с нагризан от малките зъбки самун!

Но, но, но- ако и тогава народът все още робува на глупостта,че белият хляб е най-вкусен и все още е масово продаван, ще се наложи да се научим да си правим вкусен хляб с коричка( че тя е виновна за гризането на краишника) у дома!

И аз може да се похваля, че отдавна се упражнявам и последствията са, че все повече хлебчетата задобряват и по вид, и по вкус, и по хрупкавост, по форма, аромат и разнообразие :)
И ще ви споделя и как този успя да вземе първо място в домашната класация “Хляб на 2012”.

Ето я и рецептата:

  • 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • 1 ч.ч. пшенични или овесени трици
  • 1 ч.ч. царевично брашно
  • 2/3 ч.ч. ленено семе
  • 1/3 ч.ч. слънчогледово семе
  • 200g царевица от консерва
  • 1 ч.л. жива мая ( в тази рецепта има и снимка на маята, която използвам)
  • 1 с.л. синапено семе
  • 3-4 с.л. маково семе
  • чубрица, куркума
  • зехтин за намазване

Всички сухи съставки се объркват в купа, тъй че да се обогатят с въздух. Хлябът се замесва с топла вода, а тестото не бива да е много твърдо.

И тук ще наблегна на втасването- условно го разделяме на 2 периода. Първото втасване на тестото е около 1-2 часа в купата, покрито с кърпа, за да не изсъхва. Следва премесване, придаване на желана форма и прехвърляне в тава или форма за печене. Използвам таква за кекс, много е удачна :)

Вторият период на втасване е в тавата. Нека хлябът добре се подуе ☺ Затоплете фурната на 200º, сложете хляба и печете по познатия начин- първо на силна, а после на по-слаба фурна. Към 40 минути са достатъчни.

И ето и новото за хляба- как да придадем хрупкава коричка, като тази на снимката ( почукайте на монитора, че да се убедите колко е твърда!)

Когато извадите готовото хлебче, намажето го със зехтин и веднага завийте с кърпа. Оставете го така поне час, след това го извадете от тавата, завийте в кърпа и вече си имате хрупкаво хлебче, чийто краишници спокойно може да изгризете както в доброто старо време ☼

И нали знаете- няма по-велик от хляба!

wpicon

13.01.2012

Копривена супа с просо

Няма да си кривя душата и да крия, че най-любимият ми зеленяш е копривата! И най-любимото ядене преди време ми беше копривената каша на баба с масло, яйца и сирене. И колкото и да беше вкусно, имаше само един проблем-
всеки път беше една и съща. Всеки път!

И когато извадих от фризера един пакет коприва, собственоръчно набрана из китните поли на Витоша, се сетих за бабината каша, но вярна на принципите си- реших да експериментирам.
Вместо каша, имам гъста супа! На сиренето и чесъна намерих аналог, а просото в супата я прави достатъчно хранителна, че да не се налага и хляб да печем!

Ако не ви се намира коприва, то свободно може да използвате спанак, че даже и броколи!

Ето и продуктите:

  • 500г замразена коприва ( една пълна тенджера прясна)
  • 2 глави червен лук
  • 2 червени чушки
  • 1 ч.ч. просо
  • 3 с.л. брашно
  • щипка сол, асефатида, червен пипер
  • зехтин
  • маслини и кълнове за добавка
Предварително сварете просото. Когато е готово го оставете да попие от водата, в която е варено.
Копривата се сварява по следния начин: слага се в тенджера с 3 ч.ч. студена вода, добавят се лукът и чушките нарязани на едри парчета. Вари се на слаб котлон. Когато лукът омекне, супата се маха от котлона и се пасира. Връща се обратно и се застройва: 
Брашното се размива в студена вода и на тънка струйка се изсипва във врящата супа. След 5 минути добавете и просото, щипка сол, червеният пипер и асефатидата. Изключете котлона и оставете така.
Когато супата изстине, щедро добавете зехтин и мога да ви кажа само добър апетит!
И сега за маслините- добавяйки твърди и солени маслини, усещането е като за парченца сиренце. Асефатидата е заместител на недолюбвания от мен чесън, а кълновете са свежестта в паничката ☺
И да ви припомня- в рецептата “Суров хумус” има подробно изброени качествата на тази шантава подправка!

wpicon

29.12.2011

Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че “млечен” сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер “модерна”, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с “млечен” сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се “престраши” да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да “става за ядене”. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох “селска”, т.к. това прилагателно за мен е синоним на “вкусна” !

Ето и селските продукти:

  • 2 шепи свеж спанак
  • една малка маруля
  • 3-4 моркова
  • 3-4 кислели краставички и сок
  • 2-3 свежи червени чушки( баба си има такива във фризера)
  • шепа кълнове по желание
  • шепа орехи
  • ленено масло

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

wpicon