Archive for ‘Ах, тези големи чинии…’

19.01.2012

Виолетов ориз с гъби

Мога много да пиша за цветовете! За значението им, влиянието, за красотата на всеки един от тях!
Когато ме попитат дали имам любим цвят, то въпросът е непълен- важно е да се поясни в какво настроение съм, дали съм уморена или ми предстои тренировка, дали съм здрава…Е, в повечето случаи ще кажа ,че харесвам зелено,
защото не искам да изпадам в детайли, но вие да си знаете- няма грозни цветове, има неподходящи.

Във Ваниловата кухня минаха доста цветни ястия:

Има и такива, които си чакат реда да бъдат публикувани тук, но така им тествам търпението.

Мисълта “Нахрани очите си с храна” се опитвам да я спазвам или поне през повечето време. И друг път съм писала- с колко малко усилия може да превърнем всекидневната вечеря в малко, китно празненство…с една ваза, цветна салата, шарена покривка, весело-изписани чинии и чаши ☺ Не е трудно, а е така приятно!

И нещо интересно! За първи път публикувам материал от страничката на Камелия, която е чудно нежна и ефирна! В днешния пост просто няма как да не ви представя статията й “Лечение с цветове”.  Предлагам ви утре сутрин да я изчетете с чаша цветен чай!

И сега пак на нашата тема- виолетов ориз! Ами не, не съм постигнала този цвят с червено цвекло, макар че е напълно възможно! Тайната е в черния ориз, който ако се свари заедно с белия, дава цвят, който е неописуемо красив и наситено виолетов! А ако открадна малко информация за лилавия цвят от Алфиола  “Виолетовият цвят, чистият, дава сила, употребена за висши цели, сила на духа, а нечист – сила, но употребена само за лични облаги”. 

За виолетов ориз ще се нуждаем от:

  • 2 ч.ч. бял ориз
  • 1/3 ч.ч. черен ориз
  • 1 и1/2 ч.ч. изчистени гъби
  • зърна черен пипер, сумак
  • 4-5 скилидки чесън
  • 1 глава лук
  • 3-4 с.л. бяло вино
  • зехтин
  • мащерка и риган
  • кълнове от ряпа за декорация

В нагорещена мазнина се запържват чесън, чер пипер и сумак. След минута е ред на лукът, нарязан на колелца. Когато ароматът стане достатъчно силен, добавяте гъбите, нарязани натънко и бялото вино и намалявате котлона. Задушете така за 5-6 минути.

Предварително сваряваме двата вида ориз, като имайте предвид, че на черния му трябва поне с 10-15 минути повече, тъй че добавете белия ориз по-късно. Когато оризовата смес е готова, отцедете в гевгир и още топла прехвърлете при подправките и чесъна. 

Внмателно разбъркайте, оставете на изключен котлон и поръсете с мащерка и риган. Любимите ми подправки от българската кухня, макар че повечето хора ги обиждат на “чай”. А те са достойни подправки! Чест!

И за да сме съвсем в лилавата гама- гарнитурата нека е от кълнове от ряпа, които са също така нежно виолетови!
Да ви е лилаво вкусно и нека този пост е поздрав за всички Виолетки, които четат блога ♥

wpicon

 

Advertisements
31.12.2011

Баница с късмети, зеле, маслини и слънчоглед

Ето че и тази година мина.
Днес е 30 декември, правя първата си баница с току-що приготвени, домашни, точени кори и пиша късметчета…

А не се замислям как преди година на този ден бях в Търново, преди две- на последния Студентски Грандиозен Купон в общежитията на ВИАС, преди 3- в Смолян, преди 4-…вярвате ли ми, че не помня?!
Когато бях в десети клас, навръх Нова Година “минах” през една стъклена врата, по-скоро се опитах да мина и поне я запоминх тази вечер- имам си хубав белег. В единайсети клас карах последната си пневмония, та седях у нас цяла вечер…

Но има ли смисъл да си припомням такива събития? Мисля, че е много по-важно да успееш да запомниш годината според съдържанието й– какво си постигнал, в какво си се провалил…Нови приятелства или загубени псевдо- такива, нови интересни и красиви хора. Каква е поуката и урокът, каква е наградата и какво предизвиква усмивка у нас?

Докато пишех късметчетата, имаше точно едно, което много искам да ми се падне! Ако ми се падне- ще споделя какво е :) От суеверие сега си мълча…другите късметчета са доста забавни и нестандартни, но пък в това им е чара.

И докато ги пишех, тестото си бухваше, плънката къкреше и скришом си хапвах шоколад от шкафа зад мен с уговорката, че поредното парче е последното...Не, този шоколад е неустоим. Подарък от наш’те хора в Швейцария е, просто е превъзходен…а уж исках да сваля едно- две кила за 2012…
Но аз определено се отплеснах! Нека да си говорим за баницата и за плънката, която не е само сирене и яйца, зеле с лук, ориз, спанак и пр….В тази има и маслини, сушени чушки и домати, риган и слънчоглед!

Продукти за тестото:

  • 200г пълнозърнесто пшенично брашно
  • 300г ръжено брашно
  • 1 ч.л. жива мая
  • щипка сол
  • 1 с.л. оцет
  • вода- около 200ml

Продукти за плънката:

  • 2 големи глави лук
  • 1 ч.ч. кисело зеле
  • няколко сушени домата и сушени чушки
  • 1 ч.ч. зелени маслини
  • 1/2 ч.ч. шарлан ( или зехтин)
  • чубрица, червен пипер, риган

Тестото се замесва от посочениете продукти, като не бива да е твърдо, т.к. предстои разточване в още брашно- тогава корите ще поемат нужното количество. Оцетът е по желание. Маята също може да се пропусне. В такъв случай дори ще се улесни процеса на разточване, понеже корите без мая са по-жилави и лесни за работа. Но не…аз реших да се затрудня. Всъщност причината е, че възнамерявах да правя едни охлювчета, които правих преди седмица, но в последния момент се сетих, че хич не е трудно да се точат кори и така и направих.След половин час тестото е втасало:


Разделя се на топчета, които се разточват в много брашно. Технологията на разточването е в рецептата за Питките на печка (тук).


Направих аз едни толкова тънки и крехки кори, че даже се чудех ще стане ли нещо. Определено с тях се борави по-трудно, но мисля, че си заслужава.

А за плънката– лукът се нарязва на много ситно или се пасира в кухненски робот( тук да вмъкна, че Тодор ми подари такова чудо за Коледа и аз ужасно много му благодаря! Всичко става буквално за секунди!).
Доматите и чушките се заливат с вряла вода и се оставят десетина минути. Нарязват се наситно.
Лукът се задушава в част от шарлана за 5-6 минути, добавят се нарязаните зеленчуци с малко топла вода. Добавя се и нарязаното наситно зеле, обилно се поръсва с чубрица и червен пипер и се оставя за десетина минути на слаб огън.
Добавят се слънчогледовото семе и маслините, поръсва се с щипка риган и се оставя да се задуши под капак на изключен котлон и да изстине.

Когато навивате корите с плънката, може да се скъса някоя- голяма работа! И така ще се изяде ☺
Не мога да кажа от сега какъв ще е вкусът на баницата, но плънката си беше цяла манджа, от която няколко пъти “опитвах” докато навивах корите, а остатъка, от която, Тодор любезно довърши вместо обяд ☺

Корите се слагат в намазана с мазнина тава и не се притискат плътно една до друга ( понеже са с мая). Отгоре също се поръсва с мазнина. Тази 1/2 чаена чаша, която е по рецепта стига за цялата тава.
Нямам намерение да правя потънала в олио баница, от която после да не мога да щракам с пръсти!

Та, утре ще е денят на късметите! Пожелавам ви да ви се падне именно оня, който най-много ще ви бъде полезен през 2012! Но дори и да не стане така- нали си знаете, че сами ковем съдбата си и късметът е на наша страна, ако го приветстваме с позитивни мисли, а не с постоянни опасения, притеснения и тревоги :)

Be happy, eat banica!

wpicon

19.12.2011

Оризови палачинки с черен сусам и коноп

Знаете ли какво се получава, когато разполагаш с малко време, останал бял сварен ориз, повече въображение и едно гладно момченце, което иска да обядва? Получава се нова вкусотия, която заслужава  да бъде поместена на страниците на Ваниловия блог и със сигурност ще ви впечатли и превърне в големи нейни почитатели!

Често, често остават разни продукти в хладилника, които в никакъв случай няма да изхвърля. Така беше и с ориза, който е основната съставка на палачинките. Когато бях правила Пудинга с тиква ( ето го и него), ми беше останал сварен ориз, който чакаше реда си.
По същия начин стояха нещата и с един от последните домати, които си купих за тази година- доста поомекнал, но съвсем заслужено взе участие в Гъбения сос, който беше специално за палачинките. Ето го и него тук/.
А идеята с оползотворяване на всякакви остатъци от зеленчуци, варива, сосове и т.н. би било хубаво, ако влезе и във вашта кухня и ежедневие. Защо да изхвърляме храна?

Сега за палачинките! Може да замените ориза със сварена киноа, амарант, пюриран боб или леща, булгур, та даже и царевица и грах! Каквото ви се намира в хладилника и харесва най-много!

Продуктите:

  • 1 и 1/2 ч.ч. сварен ориз
  • 1/2 ч.ч. пшенично брашно
  • 1/3 ч.ч. смялно конопено семе, небелено
  • 4-5 с.л. черен сусам
  • 3-4 с.л. зехтин
  • щипка сол и щипка чубрица
Тук да ви се похваля, че формичките за сладки, които си взех от един прекрасен магазин, имат и едно голямо цвете с диаметър 10cm. И понеже отдавна си мечтаех да направя палачинка или питка в някаква форма ( не просто разлята-в-тиган), това беше удобен случай. Ето я и нея:
Колкото до сместа- всички продукти се смесват с толкова вода, че да получим смес малко по-гъста от боза. Ако не ви се струва добре разбито брашното, ползвайте пасатор. Дали е задължителен черния сусам- не разбира се, но леко пикантният му вкус  и контрастът с бялото тесто е основателна причина да се снабдите с него.
В тиган с незалепващо покрите слагате формичката и изливате с черпак, но дебелината да не е повече от сантиметър. Възможно е да имате формичка с твърде остри ръбове, от които полуготовата палачинка трудно да може да “излезе”. В такъв случай или си помагайте с ножче, или не ползвайте формичка ☺ И безформени са вкусни!
В тигана НЕ слагам мазнина. Но след като има в тестото, не залепват и не стват сухи.
Специално за тези палачинки е и сосът от гъби ( предната публикация), който беше супер подходящ, защото има сумак и мащерка. А тук има черен сусам и чубрица….И става една симфония от аромати! Чудо!
За украса- кълнове от елда или просто свежи зелени листенца.
А по желание….поднесете тази палачинка в леглото :)
С риск да омажете чершафите със соса, определено жеста си заслужава! 

wpicon

19.12.2011

Сос от гъби със сумак и бяло вино

Тази публикация ще бъде много кратичка!
Защото тя е допълнение към следващата рецепта, която ще ви покажа- а тя е за палачинки,
които много добре допълват вкуса и консистенцията на соса.

Е, да не забравяме и елдените палачинки, които ги има ето тук. Те също биха били добри подходящи!
Но дори и без каквото и да е други, сосът от гъбки е идеална гарнитура, доъплълнение към пица, идеален сос за паста, гриловани зеленчуци и е удивително добро средство за оползотворяване на меки домати, които не стват за салата, но и в никакъв случай не са за изхвърляне.

А днес ще пиша и за сумака. Доста разпространена подправка в ислямските страни. Бил използван като лекарство, подправка и боя. В Северна Америка от определен вид сумак правят Индианска лимонада. Много добре върви на ориз и понеже аз чак сега научвам това, мога да ви гарантирам, че е така, понеже палачинките, които приготвих за гъбения сос бяха…от ориз ☺ Женското кулинарно чувство не лъже!

Но сега за соса. Ето и какво трябва:

  • 1 ч.ч. почистени печурки
  • 1-2 домата
  • 3-4 скилидки чесън
  • 1 ч.л. сумак ( на зърна или смлян)
  •  щипка мащерка и щипка сол
  • 50ml бяло вино
  • 1 ч.л. брашно
  • манзина по избор (зехтин)

Лесно е! Запържете чесъна и сумака в нагорещена мазнина за минутка, махнете от огъня и добавете нарязаните на едро гъбки. И веднага излейте бяло вино. След като гъбките омекнат, добавете и домата, нарязан наситно.
За да сгъстим соса, брашното се разтваря в малко топла вода и се излива на тънка струя при гъбите. Бъркайте още минута, две, за да се премахне миризмата на сурово брашно и махнете от огъня.

Поръсете с мащерка, похлупете и се заемете с палачинките, докато подправките в гъбения сос се смесят достатъчно добре!

Лесно е, няма спор!
wpicon