Archive for December, 2011

28.12.2011

Селски дни и една селска Бъдни вечер с любимите ми дядо и баба ♥

Една свещичка малка за малкото нужно на човек, за да е щастлив! Поне за момент…Една вечер, лишена от лоши мисли, притеснения и укори. Вечер с обич, аромат на канела, силно горяща печка и те♥!

Бяла бреза пред портата. Къща иззидана от кирпич, таван с гредоред, стари вълнени черги,тъкани на стан, застилящи всяко петънце по пода. Печка на дърва и миризма на препечени напукани, люти чушки, една рунтава котка под печката ☺ Стаичка за кисело зеле и туршия; изба с вино, картофи, ябълки, грозде, круши; прашен таван със стари стъклени чаши и прибори. А! Това дори е количката ми от бебешките години! А на двора- затрупана цветна градина със сняг, една възстара сива котка, която ходи точно зад мен! Винаги, когато я повикам☺ Кучето, кокошките, стаичката с царевица, жито и разни други пилешки храни:) Ммм, мирише вкусно там! От малка завиждах на кокошките за храната им ( е, днес си я ям!). Големият орех, на чийто клон имах вързана люлка не едно и две лета. Чимшира, от който кършим клонки, има и дрян за сурвачки. И галошите! Ех, тези обувки нямат сезон, мода или заместител! При това са съвсем еко- гумени са, както и да ги погледнеш ☺

Ще се опитам да ви разкажа за двата дни преди Бъдни вечер, които прекарах само с баба и дядо! Дали ще успея да пресъздам уюта, топлината, обичта и загрижеността, която изпитвах, не зная, но се надявам! Ще пиша и за селските питки на печка, за салатата с кълнове, която направих за баба и тя моменталически ме помоли да й купя ръж следващия път, когато си ходя на село ☺ И понеже думите са много по-силни и достоверни, когато са подплатени със снимки, ще се опитам да подбера няколко снимки, които да успеят да ви усмихнат и да ви върнат в безгрижните дни на детството… Все пак, ето тук , на страничката във facebook има цял албум селски снимки! А сега, ето и някои от моментите на село:

Аз и бабчето– онова бабче, за което пиша толкова често! Парадираме в центъра на селото ☺

Най-старата готварска книга, която съм отваряла. От 1949 е, на прабаба ми е била и вътре има съвсем простички рецепти и интересни записки, водени от прабабата.

Като например този надпис- земетресение на 9 март 1977 г към 9:20 вечерта☺ Има и инфо кога са родени внуците й! Както и какво е било времето тогава. Сигурно тук се крие някакъв символизъм! Както се казва, че ако си роден денем, ще си работлив; ако си родем нощем- тежко има на тези около теб☺☻ Вие от кои сте?

И моите баба и дядо понякога се карат. Кой какво бил казал, а другият не направил…защо дядо ми изял всичкия мед или защо баба ми дала толкова много трева на кокошките…И разни други такива. Но знаете ли! Когато ги слушам- как тя винаги го пита какво иска за вечеря или той нея пита какво точно да направи с нещо си, когато взаимно си помагат и шегуват, аз си знам, че много се обичат! А точно това прави къщата дом- любовта, която цари! Те се обичат! Нали са повече от 50 години заедно!

Любимата ми маца, която е на 14 години. Помня как я носех в една кърпа като бебе! Как със сестра ми я къпахме, кога роди за първи път…когато беше изчезнала за два месеца! Няма по-умна и гальовна писана от нея! И искам един ден вкъщи да се грижа за някой неин наследник!

Вече е Бъдни вечер! Туй е къпаната пита на сестра ми ☺ Е, аз не правя такава, но направих с квас, орехи, лен и сусам ☺

На трапезата имаше и кълнове Ванилово производство! За моя радост се харесаха и ако трябва и аз да вложа малко символизъм, то пожелавам както тези кълнове са живи и пълни с енергия, така и цялто ми семейство, семейството на Тодор, както и твоето да са така здрави и енергични през цялата година!

Вкусната грис-халва на баба. И я познайте къде се озовах аз, когато сядахме на масата…пред пилешката чиния-тази с царевицата( а на нашенски -кукуруз). Е, изкълвах един царевичак и после се чудех защо ми иде да кукуригам…

В святата вечер двамата те си разменят закачки! Шегаджии, значи!

Процесът на кадене с тамян. Баба го прави всяка година.

Помните ли щолена? Този ето тук! Оказа се, че цялото търпение, приготовление и старание си заслужаваха! Имахме много вкусен и хрупкав, а и най-важното- много ароматен веган щолен! Да, няма нужда да има Коледа, че да го направя пак!

Това беше малка част от празниците ми! На връх Коледа станах в тъмни зори, още в леглото пих кафе с баба и дядо, т.к. спах в кухнята, после успях да опитам и баницата с тиква, да си оправя багажа и да замина! Не да си замина от тях, ами за да ида на още едно прекрасно място, където отново във въздуха се носеше онази доброта и уют, както тези, които заминах на село. На Коледа бях при семейството на Тодор! Сестра му и приятелят й (ох, казвала ли съм ви, че той е художник и е ненадминат, частот картините му може да видите тук) си заминаваха за Швейцария на следващия ден, Коледни гости бяха вучйовци и вуйни, братовчеди, бабата адашка и дядото гъбар! За миг се почувствах така, сякаш имах и друго семейство, освен баба и дядо. А ако познавахте майката на Тодор, щяхте да се влюбите в нея, така както и аз направих още първия път, когато я видях!
Или с няколко думи- червено и златисто, аромат на канела, кристален звън на чаши с домашно вино и щастливи лица! Оказа се, че ги имах! Благодаря♥♥♥

Коледата щастлива- мисия изпълнена! Защото няма невъзмножни желани неща!

wpicon

21.12.2011

Шоколадови бисквитки с шоколадова глазура

Когато какаото реши да се намеси в кухнята, нещата излизат съвсем извън контрол…
Какао в тестото, в глазурата, по покривката, по блузката, по пода, по тавана, по шкафовете, по носа, под носа, върху саксиите, само не и обратно в кутията. А ако имах котка, то знам, че нейната опашка щеше да е основният какаоразносвач из другите стаи.

Та, за бисквитките☺ Направих ги по случай Коледното парти на Dreamix ( мега яката програмистка фирма, ето им сайта). Понеже и Верчето имаше рожден ден, от същото тесто ( но с различна консистенция), направих и едни много напоени с шоколад квадрати, които ще нарека Верини Шоколадини. За тях- по-късно.

И бисквитките се харесаха. За йога събитието тази събота( хеей, беше чудесно!), реших да направя още една тава цветенца! А понеже пък сега за Коледа ще си ходя при бабчето на село и при семейството на Тодорито в Търново, имаше и трета партида бисквитки!

Много какаов сезон, не знам защо пък зимата я наричат “снежна”.

Каква е тайната? В какаото, в ароматите и в гъстотата на тестото. Има три варианта:

  • Тестото да е течно и да може да се разлива с черпак. В случая го разтилям върху хартия за печене, пека двайсетина минути и после нарязвам на квадрати и богато обливам с глазура. Това са Верините Шоколадини.
  • Да е полутечно, тъй че да може да се “капва” с лъжица. Така стават браунита. За тях рецепта и картинки има ето тук.
  • И третият вариант е да имаме тесто, което да може да се разточва и реже с формички. И така стават бисквити.

Извода- от едно тесто, в зависимост от количеството на брашното, може да получим три различни по име и вид десерта. По тази причина няма да давам точни количества за продуктите, но все пак горе долу ще дам насоки за тестото за бисквити.

Бисквитено шоко тесто:

  • 3-4 ч.ч. пълнозърнесто брашно
  • 1 1/2 ч.ч. пълномаслено какао
  • 1 ч.ч. зехтин и разтопено кокосово масло (общо количество)
  • 3-4 ч.л. стевия на прах или подсладител по избор
  • захаросани портокалови корички и пияни плодове (рецепта)
  • 2-3 ч.л. ликьор амарето или друг аромат
  • щипка сол
  • 1 ч.л. сода
  • вода, колкото поеме (≈ 1 чаша)

Шоколадова глазура:

  • 1 натурален шоколад с високо съдаржание на какао
  • 4-5 с.л. какао
  • мандарина или портокал
  • няколко лъжици алкохол по избор( водка или ром)
  • 50-80г кокосово масло
  • по желание- подсладител

Сухите продукти за тестото се обогатяват с въздух, т.е. разбъркват се много добре. Разбирате ли сега защо имаше какао и на тавана…Добавят се и нарязаните портокалови корички и плодчета. После е ред на мазнината, объркваме. Вода се добавя толкова, че да получим еластично тесто, което да може да се меси лесно и да не лепне по ръцете.

Разточва се върху набрашнена повърхност и с четка намазваме тестото с малко вода.

Поръсваме обилно с какао, режем с формичката и внимателно пренасяме в намазнена тава. Времето за печене зависи от дебелината на тестото. За пласт 0,5mm са нужни околко 15-20 минути.

Още топли се изваждат и когато изпечете цялата партида бисквитки, пренесете ги всички в дълока тава. Време е да направим глазурата.

А тя се прави лесно- шоколадът и кокосовото масло се разтопяват на слаб котлон, добавя се какаото и избрания плод, пасиран добре. Разбърква се и се добавя и алкохолът. Аз сложих водка. Не питайте от кога си стои в нас и добре, че й намерих приложение ☺ Сместа ще започне да бълбука и видимо ще се разреди. Бъркайте още минута, след което излейте в тавата при сладките. Добре объркайте всички бисквитки, така че да се покрият с глазурата отвсякъде. Оставете за няколко часа да изстинат, а и за да стегне глазурата и подредете в кутия, чиния или ги дайте на Мария :)

Ще подарявам такива и за поредна година обявявам бойкот на купените сладкиши!
Весело шоколадово приключение!

wpicon

19.12.2011

Оризови палачинки с черен сусам и коноп

Знаете ли какво се получава, когато разполагаш с малко време, останал бял сварен ориз, повече въображение и едно гладно момченце, което иска да обядва? Получава се нова вкусотия, която заслужава  да бъде поместена на страниците на Ваниловия блог и със сигурност ще ви впечатли и превърне в големи нейни почитатели!

Често, често остават разни продукти в хладилника, които в никакъв случай няма да изхвърля. Така беше и с ориза, който е основната съставка на палачинките. Когато бях правила Пудинга с тиква ( ето го и него), ми беше останал сварен ориз, който чакаше реда си.
По същия начин стояха нещата и с един от последните домати, които си купих за тази година- доста поомекнал, но съвсем заслужено взе участие в Гъбения сос, който беше специално за палачинките. Ето го и него тук/.
А идеята с оползотворяване на всякакви остатъци от зеленчуци, варива, сосове и т.н. би било хубаво, ако влезе и във вашта кухня и ежедневие. Защо да изхвърляме храна?

Сега за палачинките! Може да замените ориза със сварена киноа, амарант, пюриран боб или леща, булгур, та даже и царевица и грах! Каквото ви се намира в хладилника и харесва най-много!

Продуктите:

  • 1 и 1/2 ч.ч. сварен ориз
  • 1/2 ч.ч. пшенично брашно
  • 1/3 ч.ч. смялно конопено семе, небелено
  • 4-5 с.л. черен сусам
  • 3-4 с.л. зехтин
  • щипка сол и щипка чубрица
Тук да ви се похваля, че формичките за сладки, които си взех от един прекрасен магазин, имат и едно голямо цвете с диаметър 10cm. И понеже отдавна си мечтаех да направя палачинка или питка в някаква форма ( не просто разлята-в-тиган), това беше удобен случай. Ето я и нея:
Колкото до сместа- всички продукти се смесват с толкова вода, че да получим смес малко по-гъста от боза. Ако не ви се струва добре разбито брашното, ползвайте пасатор. Дали е задължителен черния сусам- не разбира се, но леко пикантният му вкус  и контрастът с бялото тесто е основателна причина да се снабдите с него.
В тиган с незалепващо покрите слагате формичката и изливате с черпак, но дебелината да не е повече от сантиметър. Възможно е да имате формичка с твърде остри ръбове, от които полуготовата палачинка трудно да може да “излезе”. В такъв случай или си помагайте с ножче, или не ползвайте формичка ☺ И безформени са вкусни!
В тигана НЕ слагам мазнина. Но след като има в тестото, не залепват и не стват сухи.
Специално за тези палачинки е и сосът от гъби ( предната публикация), който беше супер подходящ, защото има сумак и мащерка. А тук има черен сусам и чубрица….И става една симфония от аромати! Чудо!
За украса- кълнове от елда или просто свежи зелени листенца.
А по желание….поднесете тази палачинка в леглото :)
С риск да омажете чершафите със соса, определено жеста си заслужава! 

wpicon

19.12.2011

Сос от гъби със сумак и бяло вино

Тази публикация ще бъде много кратичка!
Защото тя е допълнение към следващата рецепта, която ще ви покажа- а тя е за палачинки,
които много добре допълват вкуса и консистенцията на соса.

Е, да не забравяме и елдените палачинки, които ги има ето тук. Те също биха били добри подходящи!
Но дори и без каквото и да е други, сосът от гъбки е идеална гарнитура, доъплълнение към пица, идеален сос за паста, гриловани зеленчуци и е удивително добро средство за оползотворяване на меки домати, които не стват за салата, но и в никакъв случай не са за изхвърляне.

А днес ще пиша и за сумака. Доста разпространена подправка в ислямските страни. Бил използван като лекарство, подправка и боя. В Северна Америка от определен вид сумак правят Индианска лимонада. Много добре върви на ориз и понеже аз чак сега научвам това, мога да ви гарантирам, че е така, понеже палачинките, които приготвих за гъбения сос бяха…от ориз ☺ Женското кулинарно чувство не лъже!

Но сега за соса. Ето и какво трябва:

  • 1 ч.ч. почистени печурки
  • 1-2 домата
  • 3-4 скилидки чесън
  • 1 ч.л. сумак ( на зърна или смлян)
  •  щипка мащерка и щипка сол
  • 50ml бяло вино
  • 1 ч.л. брашно
  • манзина по избор (зехтин)

Лесно е! Запържете чесъна и сумака в нагорещена мазнина за минутка, махнете от огъня и добавете нарязаните на едро гъбки. И веднага излейте бяло вино. След като гъбките омекнат, добавете и домата, нарязан наситно.
За да сгъстим соса, брашното се разтваря в малко топла вода и се излива на тънка струя при гъбите. Бъркайте още минута, две, за да се премахне миризмата на сурово брашно и махнете от огъня.

Поръсете с мащерка, похлупете и се заемете с палачинките, докато подправките в гъбения сос се смесят достатъчно добре!

Лесно е, няма спор!
wpicon