Празник или просто баница с праз…

Не, не става въпрос за рецепта за баница с праз. 
Ще пиша за празника, който предстои- Коледа. За смисъла му, за традициите, за настроението и за това, което можеше да бъде Коледа.

Ще почна в обратния ред:
Коледата…асоциация първа- червено и златисто, топла стая с огън, греяно вино, печена тиква, канелени сладки. Баба и дядо нещо си четат, сестра ми упорито ме бие на шах, тати и мама се суетят заедно около някой подарък или спорят с или без ръкавици да излезе тати. Баба пие жасминов чай, а аз й разтривам уморените рамене. Дядо ми разказва за времето, когато е бил гимнастик…Идват роднини, братовчеди, приятели…вън има сняг, мирише на студено. А вкъщи е топло, стъклата са запотени и ухае на семеен уют…Нямам търпение да дойде Коледа! Защото ще сме всички заедно! Защото ще се обичаме!

Лека- полека се върна на земята. Мама и тати не се обичат, разделени са. Това винаги ми е правило празника труден- при кого да съм. Ако съм при майка ми, не мога да съм с бабчето, която най-обичам, а те с мама- като типичните свекърва и снаха не се долюбват. Но и мама обичам. Ако съм при тати, мама ревнува. Всяка година. И дори да ги “редувам”- не си мисли, че е лесно- пак има сърдити. Дори и баба…

Нямаме роднини. Не знам как така! Не съм си играла с братовчеди, нямам си лели и чичовци. И няма кого да чакам с нетърпение да дойде…освен дядо с киселото зеле и домашното вино и някой объркан коледен елен да се натресе на двора.
За мое огромно съжаление, и двете половинки на семейството ми смятат празника за по-специален ден, на който масата трябва да е отрупана с храна. И да- аз разбирам защо е така- нали трапезата обединява всички заедно. Но не е това празникът. Не и този, който аз си представям с въображението на 10-годишно хлапе.

Нямам никакво нетърпение да дойде Коледа. Сега имам друго семейство от един човек. И ако през неколедните дни съм с него, то няма защо упорито да искам и на Коледа да сме заедно- той си има свое, аз трябва да уважа моето. 
Но някак, в един момент…неусетно, твоето семейство става по-голямо и ти искаш да си с всички. А не може. Моето не може. И ми е мъчно, това няма да е празник за мен.

Празен ред.

Или ще е?! Ако така се настроя? Ако успея да докарам червеното, златистото, канеленото и топличкото в къщата…независимо на коя половинка от семейството е. Дали ще се получи Коледното чудо? Дали в Святата нощ аз ще се радвам на това, което все пак имам, което ме обича и аз обичам или ще съжалявам за невъзможното…

Изборът е мой, както би казала Марти, и мисля да се вслушам в нея. 
Тъй че, мили читателю, ако и ти имаш съмнения за прекрасния празник, който предстои…не забравяй, че твое семейство може да бъде както големият фикус, така и котката, и съседите, и най-близкият ти приятел, така и аз…

Празникът е в мислите :) Зарази и околните! Поне за ден :) Зарази и мен!
Хубав декември и много сняг за който кара ски, а не кола, хо хо хо! 

wpicon

Advertisements

13 Comments to “Празник или просто баница с праз…”

  1. Ей, ванилено ЧУДОвище! Пожелавам ти тази година да преживееш най-хубавата Коледа, която искаш да имаш! С най-хубавите гозби, с любимите ти хора и така съвсем да не се разкъсваш на парчета между всички. Хората, които те обичат, те винаги са с теб, не винаги тялом, но в мислите си и чувствата си те са в твоите и ти в техните. :) И още нещо – не е задължително, когато човек те обича, да ти казва това постоянно. Често хората се сещат за това, когато изгубят някого. За това не очаквай, но пък можеш ти да напомниш на някого че го обичаш :)
    Хайде…със здраве, с усмивки и топли чувства. :)

    • ♥ Жасминово, избягващо врати същество, толкова мъдри слова, че няма как да не ги запомня и изпълня :)
      Права си за обичта- не винаги я показваме или разбираме! Но това не значи, че я няма!
      И си права, че ако искам нещо обичливо около мен да се случи, то аз трябва да го отключа и покажа!

      Така че ♥! ♥ към когото чувствам, че трябва!

  2. Мисля, че идеята за Коледа-та доста се е изкривила последните години заради сръхконсуматорските настроения, с което ни заливат от всички страни. Купувай, харчи, яж, пий.. и това от два месеца по-рано. Аз не вярвам в “чудото” на Коледа, защото не съм религиозна и никога това не се е приемало за нещо особено в моето семейство. Дори бих казала, че искрено ме дразни цялата тази маркетингова суета, излишни подаръци изкуствено насадени нужди да бъдеш единствено консуматор, да се тъпчеш и да дебнеш за поредната промоция от боклукчиви стоки по магазините..
    Като ти четях първите редове първоначално не можах да повярвам, че наистина така го приемаш, после прочетох втория параграф и мен ме върна на земята. Не е нужно точно в някакъв си ден да се насилваш да празнуваш ако не се чувстваш така и през останалото време от годината. Празникът е в мислите, точно така. Не е някакъв ден, не са глупавите подаръци, които никой не поглежда.. Винаги е по-добре да сме искрени, няма значение 25 декември или .. 2ри :)

  3. Да. Хората са забравили какво празнуват и защо празнуват.
    За това и съм благодарна че успах да поработя в магазин за цветя. Успях да видя, че ги има, Хората, за които е без значение дали е празник или не…които искаха да зарадват – без повод. :) ЕЙ така! Много ме вдъхновяват такива. :) Дано все повече има…
    А “чудото” Диди то е ясно че не е на Коледа… Всъщност какво е Коледа? Религиозната част е нечетния брой гозби, песните и ходенето на църква в полунощ. Дядо Коледа е дядото на Кока Кола, а украсеното дърво си е езически обичай и няма нищо общо с раждането на Иисус. :) Манджа с грозде е това, което повечето хора празнуват. О, пардон – манджа с месо! :)
    Да са живи и здрави всички, и дано се гледат в себе си и да успеят добре да се видят. :)

    :)

  4. Диди :) не си ме разбрала- не става въпрос за подаръците :) Повярвай, аз също много не харесвам целия тоя тичащ народ, който се сбърква да купува. НО. Нямам нищо против и аз да го направя- но да е нещо, за да покажа уважение и любов. Или да го направя сама. Тази година искам да раздавам сладки. Много ще решат, че това е твърде нищожно, но за мен е повече от едно купено свещниче…Може да не е на този ден, но това е традиция отдавна. И понеже живеем тук и сега, когато всички наоколо имат някаква причина да празнуват- и на мен ми се ще да я изпитам тази причина.
    Всъщност публикацията беше за това, че ми е криво, че по това време на годината аз не мога да изпадна в онази мистериозна празнична мъгла, която опиянява, а искам! И един ден ще го правя с огромно удоволствие!
    Когато имам мое семействто с щастливи деца!
    А колкото до чудото- аз вярвам в него. Случвало ми се е….точно по това време на годината- около 25и- изпаднала в ужасна депресия, понеже всичко наоколо е в лапмички, а аз гледам прозорците…Случвало се е да стане нещо, което да ме усмихне, да си кажа, че все пак има някой, който ме обича.

    Та Диди, на мен ми липсва топлината на семейния уют. И по това празнично време най-силно се усеща…за това е всичко. Затова и искам да си имам Коледа. Колкото и комерсиална да е( а при мен просто няма как да е!)
    Та, Весели Празници! И си обичайте близките!

  5. Мисля, че доста добре те разбирам. Но сигурна съм – много хора те обичат. Просто не е нужно да си го припомняш на точно определен ден (в което няма нищо лошо също).
    И на мен ми е липсвала топлината на семейния уют, във времето, когато си мислех, че Коледа е нещо особено; била съм по-малка и до голяма степен повлияна от точно това, което в момента ме дразни – масовото консуматорство и изкуствено насадени ценности.
    Интересно е, че гледаш от позицията на собствено семейство (от двама:), това показва, че се чувстваш достатъчно зряла, за да го създадеш. Искрено ти желая да почустваш тази година това, което до сега ти е липсвало.
    Сигурна съм и че всички ще се зарадват на сладите, особено домашно приготвени и с отношение :)

  6. дано да е така!
    Абе хубава да ни е зимата! И когато мечтаем силно, ние работим за мечтите си!
    Сладките дали да ида да ги почна днес, хм…

  7. Мило, приказно, красиво, ефирно, нежно създание, твоята сила е толкова голяма, че можеш да си подариш най-прекрасната и вълшебна Коледа! Обърни поглед навътре в себе си и ще видиш безкрайна, всепоглъщаща и вседаваща Любов! Обгърни с нея първо себе си и тогава ще празнуваш с цялата Вселена!

    • Бисерка, благодаря! Обещавам да послушам съвета ти! Защото си много права! Ще послушам сърцето си и ще имам прекрасен оразник- защото зависи от мен, нали така :)

      • Бленуваната пълна къща, пак не гарантира, че ще преживееш прекрасен празник и че няма да се озовеш в прекрасния оразник. Компанията, която търсим цял живот от другите хора не запълва празнината, която заема разбирането, че най-голямата награда, радост, щастие е Любовта към самите себе си! Това е осъзнат процес и аз го почувствах много силно. Сега се уча, как да отстоявам себе си, да се уважавам, като правя това, което аз искам, а не това, което се очаква от мен. А очакващи много…пълна къща.
        Пожелавам ти да живееш живота си с пълно сърце, независимо, кой ти е компания – съпруг, деца, големия фикус или котката.
        Бъди това, което си!

      • Обещавам! И се стремя!
        ☼☼☼ Прекрасен ден, фейо Бисерна!

  8. предлагам червено, златисто, канелено и топло местенце за теб – мило ванилено дете!
    ….ако трябва и сняг:)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: