Хрупкави цветя и солети от семена

От както се помня, все обичам да си гриза нещо- бискивтки, крекери, солети, ядки :)
Или препечени филий и сухари. Напоследък купувам само 2-3 вида без никакви угризения на съвестта, но като цяло си знам, че повечето опаковани гризинки по магазините имат маргарин, много сол, захар и бяло брашно. И консерванти, оцветители и подобрители, разбира се- без тях не може.

Много обичам сусамки! Има едни мнооого големи- те са ми любими. Но и тях не искам да си взимам редовно- понеже са със захар ( дори да пише, че са с мед!). 

Вкъщи задължително има винаги сурови ядки. И така като гледам, по-малко от 200г  на ден рядко падам, освен ако нямам нещо друго за хрупане ( или пък има тахан☺). И понеже все пак това количество ядки хич не е малко, от време на време ми идва музата, за да си правя хрупкави крекери. Преди бях правила едни страхотни крекерчета (тук) и соленки с усмихнат лица (ето тук). Но тези са различни- много ароматни от сусама и слънчогледа са, а и как само вървят с бира, леле….

Или солети ☺ Като тези:

Необходими продукти:

• 1 ч.ч. ръжено брашно
• 1 ч.ч. овесени чдки
• 1 ч.ч. небелен сусам
• 1/2 ч.ч. ленено семе
• 1/2 ч.ч. слънчогледово семе
• 1/3 ч.ч. зехтин
• няколко лъжици студена вода
• щипка сол
• подправки по желание ( аз предпочитам уханието на слънчоглед и сусам)

Овесените ядки се смилят с блендер ( или се заместват с фини + овесени трици). Всички сухи съставки се объркват добре, добавя се зехтинът, а количеството на водата определя твърдостта на тестото.

Добавяйте по малко вода. Трябва да получим твърдо и “нечупливо” тесто. Ако вашето не може да се разточва или лесно се чупи, то брашното е недостатъчно.

Разточете на добре набрашнена повърхност, дебелината да е околко 0,5cm. Отгоре поръсете пак с брашно и изрежете фигурки. Остатъка от тестото омесете с мъничко вода по необходимост и отново разточете и изрежете.

Как се получиха солетите…В един момент ми омръзна да разточвам и изрязвам, за това от тестото направих малки топки, които после с длани оформих на солети. Доста добра идея беше това- тестото се оказа подходящо, а като се изпечат стават истински хлебни пръчици ☺ 

Крекерчетата могат да се съхраняват в кутия седмици наред. Направих около 5о цветенца от това количество тесто, но…котката ( добре ли се вижда доволната й муцунка) вече изяде повечето от тях и сега ги пазя за почерпка. 

С малко канела, мед и джинджифил…с една шоко глазура, за която трябва да пиша, можем да получим страхотни полезни и вкусни Коледни сладки!

Сурови бонбони за печени хора!

Ох, ох, ох….ами не мога да ви се похваля!!!
Днес, 13 декември ми беше за първи път! И много се радвам, вълнувам и гордея!

За първи път участвам в предаване! Бях специално поканена от режисьорката, която познава една моя позната, която пък й препоръчала Ваниловия блог ! Темата беше “Живея като веган”! Специално за предаването бях подготвила сурови и много леки бонбони, с които да почерпя водещата и другите участници. А те- от интересни, по-интересни:

• Влади- от важния и любим сайт  ЕкоВеге
• Стела- от магазинчето, което никога не подминавам- Зоя.бг
• Анн- момичето, което може с часове да ви разкриви потресаващи и грозни истини за това как се отглеждат животни в днешно време, за насилието и експлоатацията, за жестокостта…

Предаването е това: Споделено с Камелия и ще бъде излъчено на 5 януари от 16:30 до 17:30! Още от сега Тодор( мойта ♥) обеща, че ще си е вкъщи с бира и пуканки ☺

И смятам сега да ви споделя не само впечатления, но и самата рецепта за суровите бонбони!
А те се състоят от:

• 1 ч.ч. овесени ядки
• шепа стафиди
• 1 ч.ч. фурми, накиснати от вечерта
• 1/2 ч.ч. брашно от рожков
• 1/3 ч.ч. небелен сусам
• 1/3 ч.ч. слънчо семе или ядки по избор
• 1/3 ч.ч. кокосов сняг (ето тук)
• 100г кокосово масло
• 1 лимон
• 10-20г ликьор Амарето или друг сладък алкохол- по желание и по моя препоръка!

Вероятно повечето се сещат как да направят тези сладки. Понеже станаха много успешни и лесни ( и бързи), смятам съвсем нагледно да ви покажа това в събота! Нали знаете за събитието ( ето го  тук)

Но все пак, за тези, които нямат възможност да дойдат, ето насоки за приготвянето!

Овесените ядки се смилят с блендер ( или си купувате направо фини ядки, които смесвате с няколко лъжици овесени трици). Фурмите се пасират заедно с малко вода. Лимонът се пасира ( аз използвам целия плод, а не само сока). Кокосовото масло се разтопява на съвсем слаб котлон.

Всички съставки се объркват добре. Оставете сместа за 15 минути в хладилник, за да стегне, а вие си подгответе дълбока чинийка с брашно от рожков и сусам за овалване на бонбонките.

Оформете малки топчета, подредете в чинийка, увийте в шарена хартийка и си имате вкусни веган сурови сладки без захар!

Е, ще опитате ли от моите в събота?

Изящество от опиянени круши с шоколадов край (сурова торта с круши)

И аз, и вие обичаме плодове. Всякакви. Но аз обичам да глезя сетивата си с красота, с по-различен, наситен и богат вкус. Обичам да правя нови неща, които да съдържат любими стари продукти.

Като крушите, вино, ароматни подправки, стафиди, кокос и овес…обичам да ръфам крушка и да пия чаша вино вечер! Но защо да не ги съчетая и да видя какво ще се получи.И ето:пияни круши и щастлива Ваня, която търчи от кухнята до другата стая, за да докладва, че тортата става суперска, че идеята се осъществява и най-важното- става много красиво. А това е целта!

Круши взехме от Търново-селски Доброделски вкусни крушки, а даже и домашно вино си взехме. Ммм, една чаша беше изпита, докато правех тортата.
А тя, милата, този път признавам, че изисква повече време. Не че е трудна, но си иска търпение. За опиянението на крушите, за шоколадовата заливка и за оформянето. Но…с тази чаша вино, хич и не усетих дали е минал час или два. Но не ви подстрекавам към алкохол, моля :)

Стига съм се обяснявала и аз, ами да почна да докладвам пред уважаемото читателско тяло какво стои зад префурцененото име  “Изящество от опиянени круши с шоколадов край “

За блата:

• 50g кокосово масло
• кафява жива захар Muscovado( или просто повече мед)
• овесени ядки
• стафиди ( тези от крушовото пояснение надолу :)
• истинска ванилия, моля♥
• мед
• портокалови кори
• и задължително кокосов сняг

За пияните круши:

• 3 малки крушки веселушки + 1 за декорация
• 200ml уханно и сладко червено вино
• шепа стафиди
• подправки: индийско орехче, карамфил, джинджифил
• лъжица мед
• по желание – канела. Аз обичам, ама Тодор не я понася, та не слагам :(

За шоколадовата глазура( аз направих по-друга, но ще дам по-лесен вариант)

• много какаов, черен шоколад.
• кокосов сняг
• кокосово масло
• останалото вино от крушите
• по желание- портокалови корички

Първо се почва с крушите. Нарязват се на тънки ивички, така че после да могат да служат за “облепяне” на дъното на подходящ съд. Една си я оставяме за после. Ето, нещо такова ни трябва:

Tака. Сега трябва да ги напием крушите. Мисля, че истинското название на технологията , която използвах е “поширане”. Тази идея пусна корени в главата ми, след като прочетох зашеметяващото “Ново, винено, есенно и сладко”на Йоана♥, за което тя пошира круши. Не следвах точно указанията, т.к. не използвах захар и повечето подправки. Е, все пак е хубаво, когато някой ти поднася идеята така красиво!
Та, ето какво правя аз: В тенджерка се слага виното, подправките и се затопля, без да ври. Слагат се крушите и стафидите и се оставя под капак за 15 минути. Ето така:

Когато крушките станат прекрасно розови и виното е наполовина, може да изключите котлона и да сложите меда. Просто го оставете върху крушите, сам ще се разтопи и то не агресивно. А да, важно правило- не бъркайте крушите( или поне много нежно), за да не ги разкъсате :)

Готово! Май не е сложно до тук. Никак даже. Извадете крушките и ги оставете да се отцеждат в гивгир. Стафидите отделете за блата, а виното в никакъв случай не изхвърляйте :) Е, аз до тук бях изпила чаша вино и пеех народни песни вече.
За блата ще трябва да си направите и Кокосов сняг. Лесна работа е това. После процедурата е следната:
На слаб котлон разтопявате кокосовото масло, настъргвате портокалова кора при него и когато започне да се топи, прибавяте и кокосовия сняг:

 А овесените ядки ги смелете с блендер, за да станат много фини, почти на брашно. Прибавете ги в тенджерката, стафидите също и сипете от виното в сместа. Ще ви трябват 1-2 лъжици за шоколадовата глазура обаче, да си знаете.
Когато сместа стане еднородна, махнете от огъня и оставете да изстине до толкова, че да можете да го оформяте с пръсти, както и да може да се натъпче с лъжица.

Време е да почваме :)
Изберетe подходящ съд ( препоръчвам да не е с много остри ъгли, да е полу-сферичен направо, че после да може да се обърне тортата по-лесно). Намокрете го със студена вода и застелете дъното му плътно с половината от крушките.Те са като красиви розови листенца, които после стават горна страна. И даже може да се мине без глазура. Ето моите:

Сега хубаво натъпчете половината от тестото за блата, после останалите круши и накрая- пак блат. Плътно! Сложете го в хладилник поне за 15 минути, че да стегне кокосовото масло. Как да я обърнем по-лесно обаче: в по-широк съд сипете гореща вода. Когато извадите измръзналото сладкишче, потопете го във водата за 20-30 секунди и после го обърнете върху плоска чиния, ама рязко, за да не излезе предварително. Ако не стане от първия път, няма страшно- ще стане от втория. А пък и с една глазура отгоре може да скриете грешката си, ако се е поразчупила горната страна.

Готови сме за заливката!
А тя най-лесно става като разтопите кокосовото масло с натуралния шоколад, сложите кокосов сняг и 2-те пъжици винонай-накрая. Веднага сместа ще се пресече и сгъсти, и бързо трябва да полеете тортaта отгоре. Не е задължителна, но пък е вкусно :)
Аз моята глазура я правих, докато правех и домашен съвършен твърд шоколад. Да съм честна -той по ми хареса от тортата, но за него рецепта- друг пост ;)
А въпросната префърцунена сурова торта с круши е предизвикателство по-скоро откъм технология, но пък щом аз я направих, значи и вие ще можете!
Ммм, сутринта четвърт от нея си отиде. Брех, че торта!

Хляб с квас, маслини и тахан

 Мимето казва, че квасът става чак на десетия опит. Не знам дали това е суеверие, но аз реших да сложа, пък да видим какво ще стане :)

 Исках да се получи от първия път, понеже съм нетърпелива за истински хляб с квас; досега бях яла само в Слънце и Луна, в DreamHouse мисля, че пак дават такъв. Ммм, а аз обожавам хляб и най-вече домашен! И особено този, за който ще ви разкажа сега!

Сложих аз да квася: пълнозърнесто брашно и вода се разбъркват добре, гъстота- като боза. Всеки ден се разбърква и се подхранва с още брашно и по необходимост вода. Може да добавите и лъжица мед или захар, за да ферментира по-бързо. В зависимост от t° в помещението, квасът е готов за 3-8 дена. Моят стоя за около седмица.
Ароматът накрая е кисел и наподобява боза. Има балончета и плътността е по-малка.Абе с две думи, става за месене, юХууу :)

След като си вземете нужното количество квас за хляба, подхранете отново– брашно и топла водичка и пак си го сложете някъде. Може да се съхранява и в хладилник, но аз мисля да го държа на стайна  t°. Това е!

А ето и продуктите за първия ми хляб с квас:

• пълнозърнесто брашно
• слънчо семе
• овесени ядки
• квас :)
• лъжичка захар, лъжичка сол
• топла вода

• маслини Каламон без костилка( или по-мазни и сочни)
• риган
• тахан
• мазнина за разточване

В купа се смесват сухите състваки за брашното, от кваса се загребват лъжичка, две ( аз на око преценявам колко трябва, но едва ли може да навреди, ако е в повече), разбърква се в топла вода и се добавя в купата. Тестото се меси до готовност, не бива да е твърдо. Оставяме да втаса.Сега го разточваме на намазнена повърхност- с кокалчетата на ръцете става най-добре. Трябва да е намазнено и от двете страни. След като дебелината стане по-малка от сантиметър, слагаме маслините, риганa и тахан. Навиваме на руло и слагаме в гореща фурна за 10-15минути, а после печем на по-ниска  t° за около 30-40 минути.

Ароматът на горещия хляб е простоват, някак много естествен, навява ми спомени за горещ летен ден, в който боса се разхождам по пътека от фин прах нагорещена пръст, а около мен са пожълтели класове пшеница….С торбичка от прост, селски плат, която нося на пръчка на рамо. За чешма със студена вода покрай пътеката…